Сънищата на горящите светулки с VELIAN, THIS BURNING DAY и CHAPLIN’S DREAM

19 април, петък

При толкова меланхолия и огън в лайн ъп-а, мрачното време и известното борене с елементите по пътя към клуба беше някак поетично подходяща подготовка за вечерта. И идеално време за размисъл какво да очакваме от толкова разнообразно събитие с три банди, които са адски различни една от друга като звучене, енергия и визия. Може би за пръв път отивам на концерт с едно единствено очакване – хубава музика. Всичко друго беше в графа „неизвестно“. Как ще си паснат като усещане и звук, възможен ли е плавен преход от едното към второто, а после и към третото, какво правим? Пием бира, чакаме началото и попиваме атмосферата. “Fans” е от онези места, които винаги са ми напомняли на метъл клубовете от тийн годините ми. Носи духа на онзи ъндърграунд бар, който не оставя място за дистанция и лъскавина, просто защото всичко в него е приятелско, неподправено и някак те кара да се чувстваш като във втори дом. Добре подбраната и плавно преливаща от песен в песен музика, пускана от диджея, определено допринесе за създадения иначе от енергията и хората vibe. Около 21:30 дойде време и за официалното начало на концерта.

Първи на сцената се качиха CHAPLIN’S DREAM. Шуменската шайка започна ударно и веднага грабна вниманието на публиката. Да свириш пред хора, които са почти изцяло статични, но въпреки това очевидно се наслаждават на това, което чуват май е запазена марка на прогресарите. Продължи в известна степен и в хода на изпълнението на бандата. В един момент някои хора се пораздвижиха, но в очакваните за този стил мащаби. Не е най-предразполагащата към скачане и мятане музика, но за сметка на това е от музиката, която може да те накара да са влюбиш в мелодиката, рифовете и солата, които чуваш. Музикантите свириха по-стари парчета, както и някои нови неща. Зарадваха феновете с парчета от дебютния си албум като “Crown the King”, “Epic” и “A Taste Of God” и представиха все още незаписаната “Salt Of the Earth”, която ще намери място в следващия им албум. Личният ми фаворит от тях беше, може би, “Friday Song”, която, освен че звучи добре, беше и много уместна за концерта, който, все пак, беше в петък. Почти като слоган за евента, който доказа, че понякога се случват чудеса. Като концерт на VELIAN в петък. CHAPLIN’S DREAM предложиха на публиката стегнат, издържан сет, изпълнен професионално. Самата музика на бандата успява да прикове вниманието със своята красота, мелодичност и изненадващи завои, които не позволяват появата и на следа от скука.

След тях на сцената се качиха THIS BURNING DAY и избухнаха. Феновете – също. Още с интрото се усети раздвижване, доста характерно за техни участия. Песните на родните кораджии предразполагат към движение, а ако сами по себе си не са достатъчни, за да ви раздвижат, заразителната им енергия ще го направи. Започнаха с “This Is Our Time”, която беше идеално начало на сета и успя да събуди и най-заспалите от нас. Изсвириха и няколко трака от ЕР-то “Elemental” – хипнотичната “Forgotten Traces”, задължителната за концерти “A Former Life” и ритмичната “If You Feel the Same”. Момчетата обърнаха взор назад с “Our Ways”, описваща пътя на групата от зората й досега и посветена на всички хора, участвали по някакъв начин в TBD през годините. Продължиха метафорично напред с “Responsible”, която можем да очакваме в предстоящия албум на групата и стигнаха до първата „последна“ песен – “Maybe”. По-добър избор на заглавие за фалшив финал не помня, свалям им цилиндър. Поисканият от феновете бис беше смазващата “Colossus”, която беше идеален край на сета и негово описание – добре звучаща, запомняща се песен, която може да те запрати в космоса, преди да те приземи обратно в реалността с цялата мощ на саунда и динамика на композицията си. THIS BURNING DAY останаха верни на себе си и предложиха на феновете един изключително енергичен сет, съчетаващ равни дози мелодично с тежко, ритмично с лирично и професионализъм със забавление. Контактът с публиката беше, както винаги, приятелски и топъл, откликът – също. Изпълнението беше на ниво и напълно заслужаващо си дрезгавия глас и схванатите мускули.

След ударната доза горяща енергия, дойде време на сцената да се качат VELIAN и да ни преведат през мрачната си приказка. Те излязоха на сцената на клуба и върнаха меланхолията, преплетена с нотки на оптимизъм, по онзи характерен за тях начин, който трудно би се получил на някого другиго. Групата отново представи албума си, “Godless”, който софийската публика имаше възможността да чуе за втори път, потапяйки се изцяло в мрака на безбожния свят, осветяван само от пламтящите светулки и горящия ореол. За втори път се срещнахме с каменната девица, безшумния убиец и духовете, разказващи неразказвана досега история. Изправихме се дружно пред вътрешния мрак, който ни доведе и до спускането на завесата с “Theater Of Tragedy”. Почти, защото и тук публиката успя да измоли бис, в лицето на импромпту кавър на “Forever”, оригинално на NEVERMORE. Музиката на VELIAN успява да те откъсне за малко от света, докато ти описва същността и проблемите му. И го прави по начин, който позволява да се замислиш, докато пътуваш из света на светулките, където от сенките дебнат мрачни предупреждения, разпокъсани на места от някой прокраднал се лъч надежда. Допълнено от готическата костюмерия и изображенията на екрана, изпълнението на групата се превръща в завършено аудио-визуално шоу. Подкрепено от изключително умелото осветление в клуба, съобразено с музиката до степен, в която играта на светлините изглеждаше като визуализация на звука, потапянето в приказката на родните бардове беше пълно. VELIAN за пореден път предложиха на феновете майсторски изпълнен и подреден сет, който беше наслада за всички сетива и красив финал на вечерта.

Вечер, изпълнена с разнообразни емоции, музика и послания, някак успяващи да постигнат хармония, въпреки резкия контраст помежду си. Тук отново ще спомена музиката, която слушахме между групите, защото тя изигра ролята на спойка и осигури плавен преход между трите свята, с които се сблъскахме на този концерт. VELIAN, THIS BURNING DAY и CHAPLIN’S DREAM са комбинация, която звучи странно, на пръв поглед. А на втори прочит всичко си беше точно на мястото. Точно в контраста между енергията и звученето на изпълнителите се криеше и чарът на събитието, което се надявам да не е единствено и последно по рода си.