Samhain Eve – Времето „между“ с UPYR, OBSIDIAN SEA и VOKYL

Много спорове се разгоряха през последните дни. Спорове „за“ и „против“ този или онзи празник. Спорове относно значение, смисъл и символика. Но, както се казва, „който иска ще намери“. Samhain е онова време „между“, точно наполовина между есенното Равноденствие и зимното Слънцестоене, когато Природата бавно се готви за своята символична смърт. Естественият кръговрат на Живота от Светлина към Тъмнина, от Раждане към Смърт и Прераждане. Вярва се, че в тези дни се отваря вход между двете измерения, нашето и отвъдното.

В тази сакрална нощ на 31.10 срещу 01.11, когато древните са изпращали своят умиращ бог, три страхотни български групи ни преведоха между двата свята от Светлина към Тъмнина. Уравновесиха Стихийте в нас и ни направиха една идея по-одухотворени.

Но да започна от самото начало. Любопитството и нетърпението ми около предстоящото събитие вече са достигнали връхната си точка. Пристигаме пред Jet Rock клуб около 21:00 часа, където с приятна изненада установявам, че събитието ще е с доста добра посещаемост. Маскирани имаше, но по скоро ей така, за настроението и купона, а не защото „така трябва“. Сцената е декорирана скромно, но ефектно. Детайла изобразява цялото, а не обратно. На пръв поглед изглежда сякаш символите се „бият“ и са абсолютно противоречиви, но… замислим ли се по дълбоко над нещата ще си дадем сметка, че съвсем не е така. А възможно е музикантите от Upyr да са търсили точно тази провокация. Надгробни плочи с червени кандилници и пъстри цветя пред тях, които лично на мен ми навяха асоциация с Вуду. Обърнат Пентаграм и Телема. Даже по време на изпълнението на Obsidian Sea на видео стената се появи Кръстът на Константин, един от основните символи в християнството. Не липсва, разбира се и Pumpkin Jack… А над нас висят Слънцето и Луната. Вечните символи на мъжкото и женското, на тъмното и светлото, на Разума и Интуицията. Древните богове, които са водели хората през благополучие и мракобесие. Първоизточника на всичко изброено по-горе.

Съвсем в духа на общата символика си разделих концерта условно на три части. Светлината бяха Vokyl. С неподправената си естественост, с техничността на музиката си, в която въпреки, че бяха вплетени нотки меланхолия, завладяваше с енергия. Започнаха с разкошен встъпителен инструментал, последван от още седем доволно разнообразни музикално композиции. Всеки, който ги е слушал знае какво имам предвид, който не е, крайно време е да го направи. „Вампирите не са измислица“ беше специален поздрав към колегите им от Upyr. Като се замисля… момчетата от Vokyl може и да имат право. Мислех си докато ги гледах, ако сега са тези завършени музиканти и правят музика на толкова добро професионално ниво, къде ли ще са след години. Пожелавам си да имам възможността да знам, и удоволствието да ги чуя. Vokyl ще участват и в трибютния концерт в памет на Chuck Schuldiner. Не ги пропускайте.

Obsidian Sea за мен символично бяха групата, която ни подготви да преминем „отвъд“. Там, където светлината на Слънцето бавно помръква и то потъва в лепкавостта на безсмъртният свят на мъртвите. С кристално полирания си doom винаги, когато ги слушам създават в мен усещането за нещо чисто, красиво, възвишено. Дават хапка свежест и светлина, и бавно те повличат. Заливат те вълна след вълна, докато съвсем се предадеш във властта на музиката им. Чувствени мелодии, възвисяващи вокали и много пречистваща, първична емоция. Нашето преддверие и Чистилище. Осем изключителни композиции, от които „The Seraph“ от албума им „Between two deserts“ . Шест от предстоящият им, втори студиен албум, за който споделиха в интервюто си, и една съвсем нова композиция. Вече нямам търпение да чуя новото им произведение.

Upyr са нашият Мрак. Последният компонент в ритуала. Те ни подават ръка в преддверието на Отвъдното и така умело ни превеждат през него, че в края на сета им ни се искаше тепърва да започва. Традиционното за групата начало. Светлините са загасени, на фона на умопомрачително, задгробно интро музикантите излизат един по един на сцената и заемат местата си. Изрисувани с гротесков грим (за първи път, поне откакто аз ги следя и посещавам техни концерти). Крехката Мора е в елегантна черна рокля и разкошно украшение на главата. Сред мъжката компания на колегите си е много ефирна и изящна. Боро пък е събрал всички духове на „оня свят“ върху робата си. С Pumpkin Jack в ръка, той бавно се качва на сцената за да ни оплете в магията на гласа си само миг след това. V.B. обвит в мистерия, в тъмното си ъгълче брои ударите на сърцата ни… Съвсем в духа на Upyr. Започват с „Altars“. Следват шест композиции, пет от които са добре познати на всички фенове на групата. Но шестата… „Webs of Sorrow“, това трябва не само да се чуе, а и да се види. На фона на обсебващия, просмукващ се doom изведнъж ритъмът и стилът рязко се сменят и буквално сме обезглавени от злокобно, яростно отклонение в класически black metal стил. След което фюнералът отново ни засмуква и повлича незнайно накъде.

Краят на ритуала е свръхемоционален не само заради „закриващото“ парче на мрачните тирани. Upyr канят всички свои колеги от Vokyl и Obsidian Sea на сцената. Това беше една изключителна кулминация, напълно изразила интензитета на съпреживяното. Достоен завършек на ритуала, отразил цялостта на идеята, която ни събра там. Поклон и… мрак… Оставаме отново преситени от палитрата чувства, в които бяхме потопени, но и жадни за още…

Благодаря Upyr за невероятните идеи и музика! Благодаря Obsidian Sea за чувствеността и красотата! Благодаря Vokyl за етусиазма и непринудената ви естественост! И до следващият Ритуал!

	ГАЛЕРИЯ
Upyr 33 снимки	Obsidian Sea 35 снимки	Vokyl 33 снимки