Интервю с OBSIDIAN SEA

И така. Денят е известен – 31.10.2014г., мястото Jet Rock club, часа 21:00. Поводът – „Samhain Eve“, съвместният ритуал на Upyr, Obsidian Sea и Vokyl.
Ето го и обещаното следващо интервю с Obsidian Sea. Аз мога да го характеризирам с една единствена дума… красиво. Колкото и непривично да звучи за интервю. Четете и преценете сами…

MH18: Здравейте. Около вас не се шуми много на фона на други групи от родния ъндърграунд. Не сте непознати на феновете, но представете се с няколко думи.

Антон: Ние сме трима души свирещи музика на обречеността. Дали се шуми много или не, за нас никога не е било от първостепенно значение, по-важното е дали това, което правим може да значи нещо за някого. Вярвам, че истинската музика винаги ще бъде чута, а останалото – дим.

Ивайло: Онова което е стойностно, се познава по качеството да остава… а за да остане всяко каквото и да е то, то трябва да се утаи в недрата на времето….
Шумът, хубаво е когато го има, но понякога е просто отблясък, привидност, илиюзия или желание за вълнение, но вълнение на кой и на какво… редно е да се запитаме..
Музиката ни изхожда от отчаянието и неврозата от света и от неговата участ, тя е въодушевена от онези състояния, в които човек се оказва жертва на самия себе си, на своята фантазия, лудост, малодушие и жестокост…
В общи линии това е музика на ексцеса , окаянаостта и изоставеността на човек в света изобличаващ неговата неминуема и печална пагубност…
Това е вдъхновението или началото за нас.. а краят е философията или, ако ще звучим по-добре тук, музиката на покаянието….
Ние всички се оглеждаме в Съдът, които предстои и който очакваме и възпяваме…
Дуумът в своите класически измерения изразява именно този сакрален подвиг на човека, възстанал срещу самия себе си с дръзновение, ревност и нека го кажем: със свещен страх пред собствената му участ…

MH18: Някои от членовете на групата са свирили в блек проект. Как стигнахте до проекта Obsidian Sea?

Антон: Това за всички нас е нещо останало в миналото и свързано с първите ни стъпки в музиката и въобще в търсенето на форма на изразяване. Стигна се до време, когато тази форма се изчерпа и не можехме искрено да я поддържаме повече. Така съвсем естествено се стигна и до настоящата ни група и музика.

Ивайло: Блек метълът, тогава когато владееше настроенията ни му се отдавахме, разбира се доколкото ни позволяваха силите… но тази нагласа се угасна за нас или по-право беше изобличена…
Нихилизмът, както в музиката, така и в общите екзистенциални нагласи е естествен израз на дързостта на младия дух, които търси истината за света отвъд света, но в крайна сметка в това отвъд, намира за жалост само самия себе си…
Това беше блекът за нас и за онези, които бяха като нас…

MH18: Някои от вас в момента свири ли в странични проекти и кои?

Антон: Не, не мисля, че някой от нас има нужда от това, поне докато смята, че може да изрази желаното от себе си в Obsidian Sea.

Ивайло: Имаме този упадъчен навик да импровизираме, а от упадъчните навици, понякога се раждат странни и многоовидни образувания, които в подходящо време излизат на бял свят..
Но в общи линии, това което сме си устроили като група, създава добра почва за всякакви странности, така че на този етап, никой от нас не страда от желание за странични изяви…

Божидар: Обвързването със странични проекти често води до опасното разпиляване между тях, от което едва ли ще произтече нещо стойностно. По-трудно, но и доста по-ценно е да съсредоточиш цялата си енергия и фантазия в една насока. Нас това ни удовлетворява.

MH18: Стилът ви е класически doom. Случвало ли се е да ви сравняват с известни групи в жанра (Candlemass, Memento Mori…) и как гледате на това?

Антон: Разбира се, още от самото начало. Хората обичат да сравняват, няма как – понякога съм чел за наши „вдъхновения“, които никога не сме слушали. Всъщност, не виждам нищо лошо в това да си повлиян и ние никога не сме го крили – групи като Pentagram, Trouble или пък Paul Chain са важни за нас, но те са действително повече вдъхновение, отколкото еталон, който да се копира.

Ивайло: Италианската дуум сцена е съвсем непринуден извор на вдъхновение за нас… ако за публиката или специалистите, това проличава и е удобно в нещо… не бихме възразили разбира се….

Божидар: Класическите групи в този жанр отиват далеч назад във времето, отвъд Candlemass или Memento Mori. Не само темпорално, но и териториално. Има страхотна американска, италианска, британска сцена. Музикалните хоризонти са необятни. Според моите наблюдения, колкото и да са субективни, нашата музика се доближава повече до по-неизвестни за нашите ширини групи като Paul Chain, Black Hole, The Obsessed, Pagan Altar, Epitaph и т.н.

MH18: През 2012г. излезе първия ви албум „Between Two Deserts“. Какви бяха отзивите за него?

Антон: Като цяло добри. Гледайки вече две години и половина назад, не мисля, че този албум беше нещо революционно, но е начало, на което можем да стъпим. А и беше важно за самите нас да си повярваме, че можем да го направим. Тук. Все пак, това е албум създаден от друг състав на групата и макар да беше приет добре като това, което е – действително опит за класически doom metal албум – мисля че за в бъдеще сме способни на повече.

Ивайло: Аз бях един от първите фенове на албума и съответно на Obsidian Sea, а от отзиви не съм се вълнувал, а и нямаше нужда всъщност…
Лично за мен този албум беше вдъхновение и благодарение на него, ако трябва да бъда честен, проявих отново интерес към сцената…

Божидар: Нашата обща физиономия като група се обособи доста след издаването на албума. Това което виждате в момента е Obsidian Sea в своята цялост.

MH18: За тези, които не са успели да се снабдят с него, но имат желание, може ли да бъде закупен от някъде?

Албумът вече е изчерпан, що се отнася до копията, с които ние разполагахме. Доколкото знам, все още може да бъде намерен през лейбъла, който го издаде: Solitude Productions от Русия.

MH18: Няма да сте за първи път на една сцена с Upyr. Как се стигна до това сътрудничество? Допълват ли се, според вас, по някакъв начин Upyr и Obsidian Sea или са коренно различни като концепция?

Антон: Мисля, че и двете групи оценяваме това, което другите правят и намирам за съвсем естествено пътищата ни, а и усилията да се пресичат. Достатъчно различни сме като физиономия едни от други, за да не се получава нещо хомогенно и в крайна сметка скучно, когато сме на една сцена. Може да се каже, че имаме различно отношение към символиката, визуалното, това как стоим пред публика – струва ми се, че ние може би сме малко по-далечни, повече разчитаме на това унесът, отвъдното, което търсим като настроение да обладава самите нас, без да даваме ясни ориентири.

Ивайло: Правилно е това, че не за пръв път сме на сцена с Upyr, а също и това, че редовно ни канят на концертите, които организират, което заслужава уважение, защото така най-ясно проличава, че това са хора, които знаят и разбират какво означава „сцена“ и как тя се създава там където все още я няма…
И ако в този смисъл се говори за сътрудничество или съучастничество, ние се радваме че заедно поставяме основите на една реалност, която би могла да има универсално значение, що се отнася до родния ъндърграунд, разбира се…
Концепцията на Upyr, e различна от нашата и разликите са добре определени и отличителни и това е видимо както за нас, така и за публиката.
Нашата музика е интериорна и в този смисъл акцентираща въображаемостта, а въобразяването е състояние, в което човек се оказва според собствена вътрешна сила и за което, ако искате, може да бъде само призован и съпроводен…..
В този смисъл, ние наистина бихме се радвали, ако имаме съучастници в това приключение и ако хората, които идват на наши участия, се усетят провокирани за това да поставят сами себе си в онази сфера на въображаемото, в която музиката е само глас, сред останалите гласове, а всички ние сме само знаци, сред останалите знаци…

MH18: Ще свирите на една сцена с Vokyl, млада група, станала вече известна с техничността и добрите си музикантски идеи, която обаче твори в малко по различен жанр. Как според вас ще се впишат на едно подчертано дуум парти?

Антон: Не виждам нещо лошо в това различие. Най-малкото това ще е възможност за хората да чуят и нещо „друго“. Всеки сам може да прецени как ще се отнесе към това.

Ивайло: Надявам се, че всички групи ще намерят добра почва за да породят настроенията, които ги очароват… ако това е дуум… вярвам, че няма да има разочаровани…

MH18: Работите върху втори студиен албум. Разкажете повече за това. На какъв етап от създаването му сте и кога можем да го очакваме?

Антон: Албумът музикално е завършен. Вече е възможно на нашия сайт да бъде чута една от песните, включени в него. Това, което остава е да се погрижим за визуалното оформление и да се реши въпросът с издаването, което би трябвало да стане съвсем скоро. Надявам се, че в началото на следващата година албумът ще е наличен.

Ивайло: Да, добре би било може би да се каже нещо повече по този повод, но моментът още не е настъпил…
Една значителна част от нещата, които ще представим в петък са от предстоящия албум, така че, който има интерес, ще има и възможност да го удовлетвори…

MH18: Какво, вие лично, очаквате от „Samhain Eve“ и какво феновете ви да очакват от вас на това шоу?

Антон: Надявам се да се получи изживяване, което ще е с нещо ценно за всички, които ще го споделят. От нас винаги може да се очаква унес, първичност и малко лудост.

Ивайло: Ние го очакваме, вие го очаквате, но по-важното и нещо повече, по-страшното е, че всъщност То ни очаква…
хахахаха

MH18: Последни думи.

Антон: Няма нужда от много приказки – мечтайте и понасяйте тежестта на световете, накъдето и да сте тръгнали…

Благодаря за интервюто!