Rockstadt Extreme Fest 2016, ден трети: Мракобесни ритуали

Тук е редно да обърнем внимание на състоянието на фестивалната зона – разбира се, става дума за съвсем обичайните неща, организирани за удобството на всеки посетител. Паркинг? На метри от входа, също не представлява проблем да се паркира, отляво и отдясно на кажи-речи целия планински път, преминаващ покрай нас. Охрана? Засилен пропускателен режим, ставащ все по-строг с напредването на вечерта. Поздравления и за момчетата пред сцената, които не допуснаха никакви инциденти. Храна и напитки? Търгуващи се от многобройни павилиони срещу румънски леи или жетони, които могат да се закупят отделно, голямо разнообразие и на съвсем прилични цени. Огромно (покрито) пространство е отделено за маси и пейки, сякаш винаги пълни с народ (впрочем, наблизо има приятен ресторант, в случай, че човек иска да смени обстановката). Лошото време от първите два дни ни принуждава тук-там да се борим с калта, но всичко е в рамките на поносимото, а и организаторите до голяма степен решават този проблем, грижейки се големи количества слама да бъдат нахвърляни там, където има нужда.

И така, нека говорим по същество за този 13-ти август, ден трети от Rockstadt 2016. За жалост, изпускаме сета на INFECTED RAIN (последните акорди отшумяват, докато паркираме отвън), но за сметка на това минути по-късно засичаме на излизане от бекстейджа колоритната Lena Scissorhands, която веднага е заобиколена от куп фенове, с които на драго сърце се снима и разговаря. Mалко по-късно процедурата се повтаря и с Gerre от TANKARD.

Като компенсация за пропуска се нареждаме почти най-отпред за немските екстремни икони MORGOTH, които ни предлагат европейски дет метъл в най-добрите му традиции. Бандата стои отлично и си върши работата, но реакцията на по-голямата част от публиката, поне в началото, е откровено вяла, въпреки подканванията от страна на настоящия вокалист Karsten Jäger. Не след дълго обаче се налага, вместо да се съсредоточим върху случващото се на сцената, повече да си пазим главите от постоянно прелитащите на фона на класики като “Suffer Life”, „Body Count”, “Isolated” и “Pits Of Utumno” тела.

Германската инвазия продължава и със следващата банда – за гореспоменатите TANKARD и тяхното изпълнение просто няма какво толкова ново да се каже, но едновременно с това тримата немци определено правят шоуто на вечерта с несъмнено най-солидния навъртян километраж по сцената и със своите олдскул траш химни като “Rapid Fire”, “Zombie Attack”, “Тhe Morning After”, “Rules For Fools” и “A Girl Called Cerveza”. Със сигурност трябва да отбележим и неповторимите танцови движения на Gerre, които той се опитва да преподаде и на тълпата. Но какво повече? Изминалите 34 години (34!) явно не се отразяват на тяхната енергия и хъс, заразителни дори и за хора, които по принцип не са фенове на бандата.

Норвежците BORKNAGAR не са за всеки вкус, но, така или иначе, няма как да не им се признае, че са гигантска банда, пълна от първия до последния човек с гигантски музиканти. Шестимата, изглежда, се чувстват у дома си сред трансилванските гори, и на нас също ни е трудно да си ги представям на по-подходящо място, което да приляга повече на уникалната атмосфера на музиката им. Комбинацията от чисти и тежки вокали на Athera, ICS Vortex и Lazare в парчета като “The Rhymes Of The Mountain”, “Oceans Rise”, „Ruins Of The Future” и „Frostrite” създават невероятно епично усещане, но най-специфичен е онзи маниер на самия Athera, който успешно може да го постави като фронтмен на всяка една стадионна рок банда.

Както вероятно вече сте забелязали, фокусираме отразяването върху голямата сцена на фестивала, но истината е, че на малката, побрана под сравнително просторна тента в противоположния край на фестивалната зона, също се случват не по-малко интересни неща. В 40-минутния промеждутък преди MAYHEM решаваме най-накрая да проверим какво се случва и там и, за наша радост, заварваме младите и неуморни ATTACK VERTICAL буквално да помитат всичко пред себе си. В конкретния момент нямаме идея нито кои са, нито откъде идват, знаем само, че са най-подвижната банда, която гледаме днес, и че свирят малко типичен метълкор, но това е добро дошло – краткият сет на бандата ни зарежда невероятно, стопля леко скованите ни крайници и кара кръвта ни да се движи отново.

Но ако BORKNAGAR не са за всеки, то техните сънародници MAYHEM представляват вече истинско изпитание – дори за почитателите на най-екстремните стилове. Приготовленията, подобно на предната вечер, около излизането на хедлайнерите на 13-ти август се бавят и то доста, но поне имаме възможност да поразгледаме декорите, състоящи се от пана с обърнати кръстове и по средата на сцената – олтар, на който се мъдрят двойка свещи и човешки череп. Продължително смразяващо интро, камбанен звън и мракобесният ритуал може да започне – пет забулени в черно фигури излизат, обгърнати от плътна димна завеса (бедни, бедни фотографи! – бел.авт.) и се впускат, тематично, в бясната “Funeral Fog”. MAYHEM свирят целия си емблематичен дебют „De Mysteriis Dom Sathanas” (1994) от край до край, вокалите на Attila, и без това неразбираеми и откъслечни, често се губят в общата шумотевица (по подобие, впрочем, на записа на самия албум), а още на “Freezing Moon” цялата позитивна енергия, събрана през този иначе слънчев ден, бива изсмукана от телата ни и изчезва, сякаш в черна дупка. Звукът е достатъчно силен, че да сме сигурни, че поне половината Rockstadt си тръгва с главоболие, а ние – с мисълта, че ще се наложи да си наемем екзорсист.

Очаквайте репортаж и снимки и от четвъртия ден на Rockstadt Extreme Fest 2016 !