RIVERS OF NIHIL – „Where Owls Know My Name“ (2018)

Съществуват групи, които тласкат музиката напред и създават нови измерения. Други пък успешно ги следват, и добавят по нещо свое за каузата. Има и такива, които единствено работят на сигурно, във вече познати води, или по-лошо – стоят на едно място. Със своя нов албум “Where Owls Know My Name”, RIVERS OF NIHIL са твърдо решени да достигнат до иноваторите, до тези, които създават творческо разрушение, за да променят статуквото.

Изпълнен перфектно по отношение на композициите и тяхното изсвирване, много техничен, винаги на ръба между няколко стила и жанра, “Where Owls Know My Name” съдържа 9 песни, и е с обща дължина oт почти 57 минути.

Независимо, че  RIVERS OF NIHIL са банда в спектъра на техничния дет метъл, някои от парчетата имат и откровени деткор заемки.  Какво значение обаче имат стиловете днес?! Изключителната смяна в ритъма, отворените акорди и насечени рифове, резониращи в унисон с пулсиращото темпо и страхотните каси, създават множество нива и слоеве музика в песните. И колкото те да бъдат слушани, винаги има нов слой, който да бъде обелен и открит, и който да остави ново впечатление. Вплитането по перфектен начин на красотата на мелодията от саксофона, акустичните китари и кийборди към всички тежки нюанси, създава една различна атмосфера, едно по-ново преживяване. Изобилстват тежки рифове, сола, различни вокали, картини, истерични пикове и тъмни ниски пасажи.

“The Silent Life” веднага грабва именно с комбинацията на всички тези елементи и трайно се настанява в съзнанието. “Home” e повлияно доста от деткора, докато “Old Nothing” e френетично, нервно, огнено парче, с психиделични заемки във втората половина. “Subtle Change” е 8-минутно, изцяло прогресив парче със сакс соло в своята лирична отнесена част. “Terrestria III” e сякаш извадено от саундрак на филм за поредното апокалиптично разрушение в бъдещето на някоя от следващите обитавани планети. Същата фаталност и студена самота носи Hollow, в което са вплетени чудесни чисти вокали. Прави впечатление страхотното соло в него. “Death is Real” и заглавното “Where Owls Know My Name” са насечени, с много пасажи извадени сякаш от някой далечен сън, оставящи носталгия благодарение на разложените акорди и саксофона. Финалното “Agoraton/Capricopia” e по-бавно, със собствена космическа атмосфера и с изключително гневни, почти до лудост, избухвания.

Защо “Where Owls Know My Name” e толкова важен? Това е албум, който развива тежката музика. Добавя и разгръща нови идеи, влияния и елементи от джаз, прогресив, амбиент, алтърнатив към тежките композиции. Това е непредвидим албум от ъндърграунд сцената. Той идва в момент, в който музикалната индустрия е дигитализирана и залята от безброй групи и стилове; в момент, в който е трудно да бъде създаден качествен продукт в чисто музикално отношение, който да направи впечатление. “Where Owls Know My Name” не е лесен за слушане, но със сигурност ще е един от най-добрите албуми през годината. С него RIVERS OF NIHIL започват да създават свой стил, тежък, драматичен, космически. Този албум заслужава вниманието на всички с отворено съзнание, всички, които обичат да откриват нови измерения.

Оценка: 9/10