reddeclarationТия дни на съвсем случаен принцип попадам на банди, които съм слушал за последно преди най-малко десет години и за чието съществуване, откровено казано, съм забравил. Такава е ситуацията и с щатската четворка RED – „взаимоотношенията“ ни бяха кратки, бурни и, разбира се, без едната страна дори да подозира (познайте коя), приключиха още в гимназията. За добро или зло, днес пътищата ни се пресичат отново – седмото отроче на американците, кръстено „Declaration“, е на възраст от едва няколко дни. А RED, с цялата си 18-годишна история зад гърба си, май че… не са се променили изобщо. И може би точно затова, толкова време след раздялата ни, музиката им успява да ми влезе под кожата, събуждайки сладкия, измамен вкус на носталгията. Но дали е само това? Да видим – формулаичен поп метъл (повече поп, отколкото метъл), капка електроника, тук-там, за контраст, семпли, агресивни рифове (акцентът съвсем не е върху тях), на фона на които да изпъква същественото, ключови за цялостната атмосфера драматични цигулки… и – дори някой, някъде, по някаква причина да сметне, че останалото бледнее (което не е изключено) – огромни мелодични припеви. Всъщност, като се замисля, дори да е преувеличено до известна степен, може да се каже, че „Declaration“ е припевите си, че RED са припевите си. Не знам. Може би оттук отново ще поемем в различни посоки. Може би случайната ни среща ще бъде и последната ни. Реално погледнато, този тип музика отдавна е отживелица, но…  Но все пак винаги е приятно едно – да разбереш, че – ако ще да са и, както се казва, „blast from the past“, още се правят такива парчета – без претенции да са нещо повече от просто… добри.

Оценка: 8/10