Различните ориенталски ритми или една екзотична вечер с MYRATH

Репортаж, не мисля… или поне не такъв, какъвто може би вие си го представяте, а такъв, какъвто го почувствах аз…

Ще започна с това, че си купих билет, който не използвах, защото разбрах, че ще съм репортер седмица преди концерта. До тук добре. Наложи ми се обаче да пътувам 2500 км, за да съм тук или с две думи – когато си фен, нищо не може да те спре.

Нямах търпение да стане 17:30 ч. в деня на концерта, затова и бях там по-рано.

Joy Station, Студентски град, аз стоя на една маса в залата за пушачи, за първи път съм там и леко притеснена съм си „глътнала“ английския, сричам, четейки въпросите за интервюто, което ми предстои. През две маси стоят MYRATH, а аз не изпускам възможността да се усмихна на всеки от тях, който ме погледне с любопитство. 😀 Очаквах интервюто да е поне с двама от групата, но за мой късмет малко след уречения час дойде клавиристът на групата – Elyes Bouchoucha. Много готин тип, запознахме се, представих се чий репортер съм и започна интервюто, което ще прочетете малко по-късно след публикуването на този репортаж. Ще кажа само, че останах очарована от Elyes, което всъщност ми помогна да се отпусна и да си говоря като със стар приятел и под секрет, даде ми да си снимам сетлиста за концерта с обещанието, че ще го публикувам след концерта!

19:30 ч., вечерта, пред клуба няма хора, влизам като репортер на Хангара, вътре 10-15 души пред сцената, мисля си, дали ще се напълни?!? Вземам си бира, виждам няколко познати, идват колегите от Хангара, клуба започва да се пълни и изведнъж забелязвам как фенове се снимат с някой… Ама как може аз да не съм там, това е моята вечер, все пак не съм била месеци наред на концерт. По някаква случайност, без да искам или може би така е трябвало да се случи, след като се снимах с басиста на MYRATH, Anis Jouini, видях как чашата му с бира лети към пода… Аз ли бях това, започнах да събирам парчетата стъкла, поглеждам и виждам как той ги събира с мен… И започвам да обяснявам нещо от рода на:

Много се извинявам, но знаеш ли, тук в България казваме, че счупеното носи щастие, може ли да ти взема една бира, видях във Facebook каква пиеш…

Anis ме поглежда и с усмивка казва:

О, не се притеснявай, моя беше вината, случва се, внимавай да не се порежеш…

19:50 ч., Joy Station продължава да се пълни учудващо бързо, точно на време в 20:00 ч. на сцената излизат VELIAN – едни момчета, които аз много уважавам като музиканти. Това ми е третият техен концерт и, разбира се, не оставам учудена, когато те сцепват клуба с всеизвестната ни „Fireflies“, една от любимите ми! Тук е моментът да ви кажа защо точно VELIAN подгряваха MYRATH, но само, ако обещаете да се правите, че не знаете, когато четете интервюто! 😀 Elyes сподели, че е много трудно за една банда да пробие на музикалната и световна сцена. Каза, че самите MYRATH знаят колко е трудно да станеш известен и разказа как те са започнали своята кариера като подгряваща група. Всъщност предпочитанието им за българска банда, която да ги подгрява е буквално „Групата, която представя София”… Мисля, че го каза точно и на място! 🙂
Но да се върнем към концерта и VELIAN. Когато харесваш една песен, имаш чувството, че свършва много бързо. След гореспоменатата последваха зашеметяващите „BurnIng Halo“ и „The Darkness Within“. Стоях и слушах с бира в ръка, а около мен всички пееха крещейки и обсипваха с аплодисменти групата. „Graveyard of Love“ – побиха ме тръпки, а в главата ми нахлуха кадри от клипа на парчето, който излезе преди по-малко от месец. Феновете около мен не спираха да се наслаждават на мистиката, която се лее от тази песен… Трите последни песни ме накараха да си дам сметка, че с нетърпение чакам следващият VELIAN-ски концерт и ако мога, с радост ще съм там!

Сетлист VELIAN

01. Fireflies
02. BurnIng Halo
03. The Darkness Within
04. Graveyard of Love
05. Maiden of Stone
06. Godless
07. Silent Assassin

Не мина много време, може би 10-15 минути и от сцената се дочу „Jasmin“. Интрото, което чакахме всички, началото на тазгодишния албум на MYRATH. „Believer“, „Get Your Freedom Back“… Няма да ви изброявам всички песни, защото са много, но ще ви споделя, че на такъв концерт досега не съм била! Не съм привърженик на кючекчийските истории и съм далеч от мисълта, че музиката, която чух снощи на живо, е кючекчийска. Разбира се, ще има хора, които няма да са на моето мнение, но за мен има разлика между българския поп-фолк с всичките му маанета и ориенталските танци. Спирам с темата до тук, защото е обширна точно толкова, колкото тази за религиите, което ми припомни, Zaher Zorgatti спомена, че нашата религия е музиката!

Концертът беше в разгара си, когато същият многократно благодари на българските си фенове, които както той каза, са на различна възраст. В същия момент на сцената се качи малко дете, не мога да определя възрастта му, но името му бе Иван! Направи ми силно впечатление как музикантите си комуникират с публиката – детето на сцената, българското знаме до микрофона от средата на концерта до края му и не само, аз бях една от тези, които почувствах изпотената длан на вокалиста до моята… Всички пееха заедно със Zorgatti , дори на една от песните се замислих как те пеят на тунизийски?!?

Кулминацията беше на парчето „Duat“, преди коeто Zaher слезе от сцената и запя в средата на публиката, защото разказваше история чрез текста на песента, историята за древен Египет, а разказвачите според него не са на сцената, те са сред хората… Беше вълнуващо. Една по една песните следваха реда си, а аз се учудвах все повече и повече на хората около мен. Приемаха MYRATH като група, която за n-ти път идва в България, крещяха с все сила на играта с публиката, куфееха дори на ориенталските ритми в музиката… и все пак, това са MYRATH, това бе тяхната народност, също както ние имаме българските хора и ръченици. Щях да се учудя дори, ако тунизийците не го бяха направили. Липсваше танцуващата девойка на сцената в София, но Zaher обяви, че все пак това е купон и макар и за малко те затанцуваха своя народен танц.

Колкото и да не исках, знаех, че скоро след моята любима песен „Merciless Times“ концертът отива към своя край, помислих си как ще си тръгна и всичко това ще ме държи поне седмица… Но не, концертът свърши, хората си тръгнаха, но някои останахме. Всички членове на тунизийската банда бяха от едната страна до сцената, за да обърнат внимание на всеки, който пожелае да се снима с тях, даваха автографи, говореха с българските си фенове, бяха обикновени хора, също като нас. 🙂

Сетлист MYRATH

Intro: Jasmin
01. Believer
02. Get Your Freedom Back
03. Storm of Lies
04. Wide Shut
05. The Un burnt
06. Madness
07. Forever and a Day
08. The Needle
09. Under Siege
10. Endure the Silence
11. Nobody’s Lives
12. Tales of the Sands
13. Duat
Бис
Intro
14. Sour Sigh
15. Merciless Times
16. Beyond the Stars

ГАЛЕРИЯ
Myrath 51 снимки	Velian 46 снимки