PROJECT ARCADIA – концертът на 07 март

В 20:20 ч. „Metalbolizm”, съчетаващи български фолкелементи и хеви звучене, започнаха да подготвят сцената и настроението, за метъла, който с нетърпение очаквахме и който продължихме да получаваме в големи дози до края на вечерта. Метълболизмът ни се забърза до степен да искаме още и още метъл непрестанно.

Малко след 21:20 ч. на сцената излязоха Project Arcadia, като още от самото стъпване на сцената, вокалът Urban Breed (ex-Bloodbound, настоящ вокал на Trail of Murder и на Serious Black) започна с присъщото си чувство за хумор да повдига настроението на публиката. Певецът каза, че му е пресъхнало гърлото и поиска публиката да му предаде бутилките вода, които му изпращат от бара, след което направи и самокритичен коментар „very profesional” (пр. а. „много професионално”). След като сцената беше заредена с вода, се откри и шоуто с песен от промотирания албум на групата Time of Changes – Here to Learn. Още от самото начало на концерта, Urban и нашите момчета раздвижиха публиката, накараха я да припява и да бъде “красива” – поне това е оценката, която получихме накрая. Но преди него имаше още много концертни емоции.

Момчетата от Arcadia ни заляха с вълна от истински хеви метъл, смесена с прог-елементи, както и някои запомнящи се кавъри, които ни напомниха лозунга на групата – кой е най-силният тест за музиката – времето. Групата изсвири парчета, издържали този тест и запечатали се в сърцата на феновете, а след тази вечер – не се съмнявам, че остави и нови такива следи в тях с песните от Time of Changes.

Но да минем по същество. Парчетата, с които концертните ни емоции хвърчаха във въздуха, заедно с куфеещите ни вратове, бяха голяма част от песните от новия албум на групата. Все песни, с които контактът група-публика беше на хеви метъл нивото, което очаквахме и което дори беше надхвърлено, като песните, които последваха, бяха „пътуване” между парчета от различни групи, имащи по някакъв начин връзка било с Urban, било с метъл вкуса на момчетата от Arcadia . За лично мое съжаление, в сетлиста я нямаше запомнящата се балада Ungrateful Child от последния им албум, но няма как да им се сърдим и да бъдем неблагодарни, след целия останал рок, който се изля на сцената.

Urban ни зарадва и с по-стари неща от неговата история, а именно – Anubis и Another Time Around на Tad Morose и разбира се, завръщане към жадуваната от мнозина блудбаундска вампирска песен…Nosferatu. Беше достатъчно новият барабанист на групата да изрисува с ръце във въздуха вампирско захапване, за да разберем какво. Вампирската тематика беше достойно и логично продължена от зловещите нотки на един от кавърите, за които споменахме по-горе – A Touch of Evil (Judas Priest). След това момчетата от Arcadia ни върнаха към нещо по-старо от тяхното творчество – Not My Destiny от първия им албум – From the Desert of Desire, с което още повече заредиха желанието ни вечерта и концертните емоции да не свършват. Преведоха ни през малко Shadows of the Night, за да ни изведат до вечния и неостаряващ призив Don’t Talk to Strangers на Dio. Публиката показа, че си е научила урока, припявайки от началото до края на песента този безценен завет.

Така завърши и тази сгряваща мартенска вечер. Равносметката. Две песни от първия албум на групата – Ged и Not My Destiny, 8 песни от промотирания им в момента Time of Changes, пет парчета от различни любими и на публика, и на група, творчества. Резултатът: огромно нетърпение на публиката за следващия момент от времето, в който ще „тества” музиката по най-добрия начин – в съприкосновение с музиканти от такава класа и заряд на сцена. Успяха да ги предадат с бясна скорост от човек на човек от първия до последния ред в уютната клубна зала. Задушевна обстановка, топъл контакт на всички от сцената с феновете и обещание за скорошни срещи.

Към края на концерта Urban остави за момент микрофона, за да може и той да аплодира публиката. А тя, от своя страна, му се отблагодари, както и на останалите „аркадийци” с красиви щастливи лица на снимката, която групата направи от сцената.

Вечерта завърши с още много снимки и автографи с групата, която излезе на мърча и радваше феновете и след приключването на изпълнението си – със сполучливи импровизации и „разчупеност” и в снимките.

Разделихме се с Project Arcadia с мисълта за скорошни нови срещи, а дотогава – оставаме заредени с желание във времето.

 Автор: Диди