Полетът на Валкюрите – MARDUK, VALKYRJA, ATTIC

Добре, че синоптиците започнаха да не познават много-много. След изслушаните прогнози очаквах над София да се изсипе едва ли не зимен Армагедон, но 21 април се оказва доста топъл дори за рептилия като мен. В късния следобед с група приятели се отправяме към летището, за да посрещнем стар приятел музикант. Davide Gorrini (Frostmoon Eclipse, Darvaza, Deathrow – да спомена част от групите, в които участва), който от почти десет години е лайв музикант за Valkyrja, и който пристига за да се присъедини към тях в оставащата част от турнето им. Ние обаче ще видим Valkyrja в състава, в  който са започнали турнето.

Интересно съвпадение е, че голяма част от блек метъл концертите в България се случват точно на „светли“ празници. Satan loves us. 🙂 Може би без да искат началото на традицията поставиха Rotting Christ, чийто първи концерт в България преди 20 години се случи точно на Великден, в зората когато всички вкупом решиха, че отново трябва да бъдат примерни християни. Не съм си водила статистика, но поне десет блек метъл концерта са се случили на важни за духовното ни спасение празници. Точно това се случи и тази неделя. Докато едни разнасяха цветя и върбички, опитвайки погледа им да грее възвишено, нашето мрачно общество се събира за своя скверен празник. На всичко отгоре той е белязан и с любимото 13, тъй като е по повод 13-годишнината на Радио Тангра.

Харесвам блек метъл концерти, защото в целостта си хората, които са там знаят ЗАЩО са там. Особено когато става въпрос за култови, класически имена от Скандинавската сцена. И причината не е в това, че групите, които ще гледат ги пускат по радиото или са модерни, или им напомнят за времената когато са били на 16… знаете на къде бия… Когато пристигаме пред Mixtape 5 множеството вече уплътнява своите редици. Първата група, която ще ни подгрее е Attic.

Признавам допира ми с тази група е бил съвсем спорадичен и изобщо не съм подготвена за това, което ще видя и чуя. Но точно както скандинавците и германците винаги предлагат на феновете си стойностен и добре обмислен краен продукт, така че съм спокойна, че ще видя и чуя нещо интересно и самобитно, комбинирано с добра музика. Очевидно е Attic имат доста фенове тук, защото когато влизам пространството около сцената вече е здраво окупирано. Тя пръщи от реквизит, а носа ми усеща тягостната миризма на тамян и ритуални треви.

Два огромни свещника с горящи черни свещи от двете страни. Централно е разположен обърнат надолу с главата голям католически, дървен кръст. Толкова масивен, че закрива част от барабаните. Около него са разположени животински черепи и дребни ритуални предмети, към които вокалистът Meister Cagliostro ще се обръща доста често по време на сета. Чувах коментари като „германските King Diamond“ и подобни, но си казах: „Чак пък толкова ли?“ и когато сета започна си отговорих… Ами, да чак толкова. Не обичам да лепя етикети и да сравнявам групи една с друга, но дори човек който не е (и не е бил) заклет фен на Краля веднага би направил асоциацията. Тук обаче изниква един друг въпрос – Доколко една група може да бъде вдъхновена от друга и все пак да запази свой облик и стил. Вижте Attic и ще си отговорите. Около четиридесет минутен сет, приятна музика и страхотно сценично присъствие. Е, не видях кой знае колко окултизъм и ритуалистичност в действията на Meister Cagliostro, но германците ми оставиха едно много приятно чувство и заредиха всички ни с енергията, от която ще имаме огромна нужда в следващите часове.

Кратка почивка да се видим с приятели, които все още не сме забелязали преди това в тълпата, да споделим обичайните мнения от видяно и чуто и се връщаме за първата шведска инвазия тази вечер. Магичните Valkyrja, които на сцена са такава мощ, че май доста от нас все още са в дилема Valkyrja или Marduk. Но това не е състезание и всяка група носи своя собствен характер и концепция за това, какво иска да даде на публиката. Но си мисля, че на много от нас им трябваха по две сърца тази вечер, за да поберат емоциите си. Valkyrja се оказват от онези групи, които не губят време в увертюри и приказки. Излизат на сцената, зашлевяват ни с всичката ярост на, която са способни и… отлитат… с душата ни.

Valkyrja са проект на емблематични за шведската блек метъл сцена музиканти и вече 15 години сеят своето мракобесие. В своя сет залагат на песни от новия си албум, макар че всяко тяхно издание беше представено с по една песен. Типичният агресивен, скоростен и дълбок шведски блек метъл прелива в обсебващи мелодии и прекрасни по-бавни интерлюдии. Красив, яростно-нежен мрак, който поглъща всичко наоколо и пренася в други измерения. Въпреки отсъствието на вербална комуникация онова общуване артист-публика, което всички търсим е толкова силно при Valkyrja, че когато сета им свършва те връхлита почти болезнено чувство сякаш наистина душата ти отлита след тях и в същото време имаш в себе си свръх заряда да изгледаш още няколко техни сета.

Сет лист Valkyrja:
Crowned serpent
Opposer of light
Madness redeemer
Halo of lies
Frostland
Oceans to dust
Throne ablaze

Обявено е 30 минутно прекъсване, което оползотворяваме подобаващо. Когато влизам обратно в клуба навсякъде пълзи гъст дим и на сцената изплуват мрачни силуети. Добре познати на всички – Morgan. Mortuus и Devo… Няма да е пресилено ако кажа, че пред нас се изправя част от живата история на шведския блек метъл. Всеки път когато Marduk се появят пред мен настръхвам. Едни и същи и винаги различни те са готови да ни засипят със същата агресия и взривяваща енергия, както всеки друг път. Започват неочаквано с емблематичната Pancer Division Marduk. Въпреки, че турнето им е в подкрепа на последния албум „Viktoria“ той е представен съвсем символично в сета. Залагат на по-стари и любими на всички песни, някои от които придобили култов статус. Както знаете обичаният от всички Fredrik Widigs напусна групата дни преди началото на турнето, но неговият заместник Simon „BloodHammer“ Schilling (Belphegor, Infestus, Nargaroth…) се справя достойно и повече от блестящо зад барабаните.

Mortuus както винаги е живо кълбо чиста злоба, агресия и неизчерпаема енергия, които раздава щедро. Това съчетано със скоростния суров блек метъл на шведите може да бъде направо смъртоносна комбинация. Както и при „Валкюрите“ и тук песните следват една след друга, като единствените прекъсвания са, за да се обяви заглавието. „Of Hell’s Fire“, „Cloven Hoof“, „Burn My Coffin“, еуфорията на публиката изпълнила клуба до краен предел расте лавинообразно.

Този път нямаше бис, което ни оставя озадачени и почти невярващи, че „това беше краят“. Затова пък какъв край… „The Blond Beast“ последван от „Into Utter Madness“… вратът още ме боли… Това беше третото ми посещение на концерт на Madruk, но този пък зарядът, който отнесох със себе си вероятно ще ме държи до следващото им посещение.

За сетен път ще кажа, че силата на великите групи не е в това колко технично и безгрешно ще изпълнят сета си (при групи като Marduk това пък изобщо не подлежи на коментар), а в това какво ще предадат на публиката си. Защото феновете не отиват на концерт, за да се насладят на стерилен перфекционизъм, а заради чувствата, които ще отнесат със себе си. Затова и Marduk са една от тези велики групи, които всеки път ще събират легиони. Сигурна съм, че ако концертът се повтореше на следващия ден, всички ние пак щяхме да сме там, и да си тръгнем заредени със същата енергия. А тя струеше от сцената в неизчерпаеми количества, атмосферата се сгъсти до степен, че изпитах усещането, че ако някой хвърли искра клубът ще се взриви… Затова блек метълът е магия и… както казва известен музикант „не е за всеки“.

Сет лист Marduk:

Panzer Division Marduk
Baptism By Fire
Werwolf
Of Hell’s Fire
The Levelling Dust
Cloven Hoof
Deathmarch
Throne of Rats
Burn My Coffin
Equestrian Bloodlust
The Blond Beast
Into Utter Madness

Честит рожден ден, Радио Тангра! Продължавайте да ни радвате с хубави концерти!