PLAINSCAPE – stimuli (2019)

plainscapeЕдва четири месеца след дебютното EP photism“, PLAINSCAPE издават stimuli. Записите са осъществени в President Studio, а миксинг и мастеринг обработката са извършени от Емилиян Арнаудов и Любомир Георгиев от EXA Audio.

Траклистът съдържа три заглавия и нито една главна буква. Или интервал. Визуално-вербалната закачка ме връща някоя и друга година назад, а препратки към малко по-старо метъл и кор звучене се откриват на места и в самата музика. Цялостният саунд на stimuli остава обаче подчертано модерен. Метълкор, джент, модерен метъл. Стандартно метълкор звучене и електронни елементи ще откриете и в трите парчета. Те все пак носят почерка на бандата. Добавената атмосферичност и прогресив нотките правят “stimuli” интересен за слушане.

Преходите между трите песни в ЕР-то са плавни, преливането е естествено и вложената в подредбата и композицията мисъл създава гладко течащ плейлист. Самата музика също има солидна доза плавност. В преплитането на вокали, рифове и някак странно спокойното за такава високооктанова музика усещане. В мрачното звучене се прокрадва известна филмовост, в духа на трилър с леки готически нотки. На места се чете като нещо по-класическо, но в “sinksanksunk” така и не ме напусна усещането, че на монитора ми магически ще се появи сцена от „Кралицата на прокълнатите“. В чийто саундтрак, навярно, би могъл да се вмести затварящият трак. Мрак, мелодичност и умело боравене с контрастиращи елементи и темпове характеризират “stimuli”. Рифовете и солата поддържат добро ниво и в трите песни. Съчетаването на чисти и харш вокали и по-конкретно начинът, по който резонират с мелодиите обаче е по-грабващ. Може би резонира е най-точното описание и за мини-албума, с една дума. ЕР-то е добро. Не блестящо, на първи прочит, но въпреки това успява да се разходи по емоционалните струни и да остане в ума. И има точно достатъчно красота, мистерия и тежест, за да задържи интереса. Текстовете съчетават абстрактност и яснота, по начин, който позволява да се припознаеш донякъде с песента, но все пак да не си сигурен какво иска да каже авторът. Песните са catchy, звучат добре и предразполагат към припяване. Откриващият трак, “mglmna”, е подходящ пример за това – ритмичен, със запомнящ се рефрен и някой и друг интересен музикален завой. “illwill” е по-тежка, ударна и мрачна песен. При нея впечатление прави повече инструменталът, не толкова вокалните линии. “sinksanksunk” съчетава catchy усещането с тежкото звучене успешно и е прекрасен финал на ЕР-то със стабилен ритъм, доза груув, грабващи китари и припев, който си заслужава името напълно.

PLAINSCAPE успяват да направят “stimuli” интересно и приятно за слушане ЕР, което все пак провокира и размисъл. Ако си падате по метълкор и модерен метъл спокойно можете да го преслушате, струва си. А и да не ви грабне, какво са 10 минути?

Оценка: 7.5/10

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото