Песни и танци на народите с ORPHANED LAND

С много емоция и приповдигнато настроение потегляме към столичния клуб Mixtape 5 за едно от най-чаканите събития тази година – концертът на Orphaned Land. Малко преди да тръгнем, разбирам, че китаристът Йоси  Саси  няма да вземе участие на събитието днес, както и на последвалите до 25 октомври. Причината е една от най-хубавите, които могат да се случат на човек, раждането на третото му дете. Йоси  Саси  сподели вчера, че всичко е наред и се е сдобил с момиченце на име Сол.
Взимаме си малко количество водка за трима души и доволно акостираме пред клуба около 19 часа. Веднага прави впечатление, че хората около клуба са много малко и се надявам по-късно да се посъберат. Тук се появява и втората изненада за вечерта. Незнайно защо е отпаднала йорданската банда Bilocate  и на нейно място на сцената ще излезне никому неизвестната израелска група Matricide. Жалко наистина за Bilocate, защото интересни банди от географски ширини като арабския свят може да видиш на живо  изключително рядко.
Концертът започва 30 мин. преди обявения час и докато си говорим навън и пийваме, на сцената забива първата банда за вечерта – The Mars Chronicles, определящи себе си като пост рок/алтърнатив . Бързо се организираме и влизаме за да видим момчетата. Не лоша френска банда, която съвсем не стои зле на сцена и прави добра, дори приятна музика. Може би по-ранното започване изигра лоша шега на фенове и група и в клуба има не повече от 60-70 души.
Втори на сцената се качиха вече споменатите израелци от Matricide. Банда, която се оказа много жива и правеща много приятен метъл -кор. Не зная  колко хора са чули въобще  за тях, аз лично преди това не знаех за съществуването им.  Matricide успяха да раздвижат  малкото публика, която ги уважи, а те показаха изключителен професионализъм, което направи сериозно впечатление за група с издадено едно официално EP. Единствената ми критика е към скъпото CD, с което мислих да се сдобия, но цената ме отказа.
Идва ред на френските прог  метъли  Klone. Определено бандата има фенове у нас, и съм сигурен, че много хора са се радвали да ги видят на сцена. Това обаче  е бандата, която не ми направи каквото и да е впечатление. Да, има  какво да се види, да, свирят, да, струи уважение към фена и професионализъм, но  това не е моята  група и предпочитам да остана с емоциите за това, което ми предстои – Orphaned Land.
Изживяването Orphaned land, започна малко след 22 часа. В клуба вече са се наместили около 300 души готови да се заредят със силна порция ориентал  метал. Първия ми сблъсък  с бандата  на живо беше през 2009 г . и оттогава съм обсебен от всичко, което правят  тези момчета, а най-после мога да видя самостоятелен концерт, който промотира  титаничния нов албум „All Is One“. Първата песен „Through Fire And Water“ взриви многонационалната публика съпътстваща всеки техен концерт, а леещата се харизма на Коби Фархи  допринася за екзалтираното държане до самия край на концерта.  Преди началото на второто парче едноименното „All Is One“, вокала не пропусна да спомене за българските си корени и, че винаги е удоволствие да свири в България, защото се чувства като у дома си. Магията от сцената продължи да се лее и неусетно минаха парчета като „Barakah“, „The Kiss of Babylon“ от по-старите албуми и „The Simple Man“, „Children“ и „Brother“  от последния албум.  Като „Children“ бе посветена на невинните деца в Сирия жертви на войната, а  „Brother“,  като послание, че всички трябва да живеем в мир и да сме братя без значение каква религия изповядваме. Редуването на източни мотиви с тежки китари премина през „Ocean land“ и „Sapari“, за да достигне своята кулминация в едно от най-любимите парчета „El Meod Na’Аla“, на което видяхме и така чаканото изпълнение на сас . Най-голямата изненада за мен е изпълнението на „Estarabim“, кавър  на бащата на турския рок Еркин  Корай , като специален поздрав за турските фенове в публиката. Прекрасно парче, което ме накара да седна на сцената и да избухна,  с риск да бъда изхвърлен от клуба, с банда и фенове, част от които играеха доста добър кючек. За огромно съжаление концертът е към края си и идва ред за бис, след приканване на публиката. Да попеем на арабски с черешката  от новия албум „Ya Benaye“ и тотално довършване и оставяне без  дъх и от последвалата „Norra el Norra“. Orphaned Land доказаха за пореден път, че са сред най-големите в музиката.
Благодарности за незабравимата за всички, и за наистина специалната за мен вечер. Един от най-прекрасните подаръци за рождения ми ден, който съм получавал. С нетърпение чакаме следващия  концерт тур, а ние обещаваме да сме подготвени и да почерпим бандата с вкусна българска супа от леща.

Очаквайте снимки и на другите групи скоро.

ГАЛЕРИЯ

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото