PERIPHERY III: Select Difficulty
Джент гигантите от Periphery обявиха, че влизат в студиото малко след приключването на европейското си турне „Juggernaut: Alpha/Omega“. Като се има предвид, че това бе само преди 6-7 месеца, трябва да се отбележи факта, че за толкова кратко време да се произведе такава музикална маса си е доста стабилно постижение. На запознатите с тяхното творчество, повечето песни ще напомнят за някои демота на Миша ,,Bulb” Мансур (средата на Motormouth например и цялата Absolomb) и наистина, тези дългоочаквани парчета са придобили завършен вид в „Periphery III“.
Албумът започва много ударно с „The Price Is Wrong“ и „Motormouth“, които са много разбиващи парчета. Музиката, както обикновено, е трудна за асимилиране, това са техните стандарти – метълкор, граничещ с джаз фюжън и все пак е метъл от ново поколение. Това, което може да се забележи на момента е, че песните са както винаги тежки, с някои изключения, но постепенно вокалите преминават към доста леки изпълнения, нещо за което бандата е обект на лека критика, но това само обогатява звученето – и Спенсър Сотело за пореден път демонстрира невероятни вокални качества.
Говорейки за тази банда, винаги се отдава внимание на инструментала и там положението си е буквално ‘ЕПИК’ – такива рифове, при това вместени в композицията по този начин, събуждат различни емоции с всяка следваща песен. За звукът им единственият коментар е, че може би е търсен малко по-натурален микс, някои инструменти леко ‘мажат’, но все пак продукцията им както винаги е от една друга планета, невероятни нива на всеки пласт, страхотно изчистени честоти.
Албумът е ексцентричен (очаквано), някои песни ескалират по луд начин – от леко звучене към тежко и обратно, използвани са адски много полиритмични ритми и брутално раздвижени рифове (груувове), китарите на моменти са насечени и има доста разбиващи брейкдаунове, но определено не се набляга на това. Не е лесно да се определи стилът на това произведение – то сякаш спада повече към определението прогресив метъл или тежък джаз метъл с доста джент. Амбиент моментите са навсякъде и придават доста завършен вид на самите композиции. Има едно място,в което „Periphery III“ е най-силен и товa са припевите – те са композирани да зарибяват и да са по-достъпни. Но въпреки това звучат уникално.
Periphery за пореден път доказват защо успяха да се утвърдят като една от най-влиятелните банди в момента. Те промениха метъл сцената с един невероятен и уникален подход към композирането на музика, а „Periphery III: Select Difficulty“ определено е най-трудният им за слушане албум досега. Проличава си зрелостта на музикантите, като и това, че са намерили начин да комбинират много сложност с популярно звучене – и с това определено няма да разочароват феновете си.
Любими песни: албумът се слуша от начало до край!
От Стефан Андонов – https://www.djentmag.com/bg/
Добре де всичко точно, но кога ще почнете да пишете грамотно. Мислите ли, че е правилно да пишете „в предивд“ 🙂
Повишете нивото на ревютата