Пътешествие до центъра на душата
‘Обичаме ви!’. Да, Smallman, обичаме ви. Знаете ли защо? Защото в дните на откачен коледен комерс и безжалостен корпоративен маркетинг чрез музиката, присъствието и поведението си ни поднесохте най-незабравимия подарък: този на емоцията.
За безвремието между двата най-големи декемврийски празника, бележещи начало и край, можем трактати да напишем – освен един Стефановден (и най-вероятно някой уикенд) нищо друго не прекъсва чакането и отброяването между Рождество/ Ханука/ Юл (според предпочитанията) и посрещането на новата година.
2014 обаче изпратихме с едно доста паметно и достойно за концертно канонизиране събитие – шоуто на Smallman, Mindown и Nameless Day Ritual във филипополската опера.
Топосът – и хроносът – е много особен. Всред цялата дандания и кипящо нетърпение времето сякаш бавно замира, за да стори път на музикалните пътешественици. Те са се насочили към дълбините на човешката душа, а тя от своя страна е готова да се пречисти и да стигне нови висини единствено под егидата на най-красивия шум.
В предверията на духовните измерения турболентно и половина ни въвеждат Nameless Day Ritual. Повечето от вас, които или са ги гледали самостоятелно, или си спомнят за фурора, който NDR донесоха със себе си от концерта на Karnivool, разбират защо използвам думата ‘турболентно’.
На сцената сякаш излизат не музиканти, а природни стихии – торнада от китарни акорди, циклони от барабанен ритъм, земетръси от басови изстъпления и най-вече ураганите на малкото момиче с чудовищен талант. Всичко това резултира в цунами от одобрителни възгласи и вихрушки от доволно куфеещи хора.
‘Продължаваме напред!’ с Mindown. Забавяме темпото, за да залъжем фенския си глад, който към края на сета ще заситим с няколко по-здрави песни. Някак тихо и спокойно под прожекторите се нареждат три страховити силуета, готови да променят коренно завладялото ни парти настроение и да ни покажат праведния (хе-хе) път.
С доста и тежки мелодии, дълбоки припеви и бясно кълцащи обстановката ритми Mindown успешно подгряват публиката (която си има тая нужда, ‘щото в залата не е кой знае колко добре климатизирано) и си тръгват без съмнение доволни – почти толкова, колкото сме и ние, тези, изживяли това изпълнение и нетърпеливи за още.
Изправяме се славно пред портите на замъка, обитаван от вътрешното ни Аз под съпровода на дългоочакваните Smallman. Голяма част са запознати с това, което следва, а онези, които за пръв път стават подвластни на магията на формацията, ще си поискат още, и то в най-скоро време. Терминал 1, Mixtape, куп други зали у нас и в чужбина – в тях още резонират вълшебните ноти на групата.
Музикална вселена – само така мога да опиша случващото се в партитурите на Smallman. Малък човек, огромно творчество. Пълна опера, сити сетива – сякаш виждаш духовно преоткриване. Прераждане. Особен заряд, насищащ и последното останало празно кътче. Шаманите на метъла ни повеждат на кръстоносен поход към богатите градове, които сме скатали дълбоко в себе си.
Безценно пътуване до центъра на душата, което никой няма – а и не бива – да забравя.
П.С. След обстоен преглед на написаното вещата ни фотографка ме накара да се засрамя от невежеството си, като ме светна, че това е едва второто излизане на Nameless Day Ritual на сцена.
ГАЛЕРИЯ |
|||