Paradise Lost – Faith Divides Us, Death Unites Us (2009)

Очевидно втежнен саунд(не ми се ще да използвам израза завръщане към) започнал още в In Requiem, където вниманието ми бе запленено предимно от заглавното парче, тук успявам да изпитам онова чувство в повече песни.

Разнообразен албум – има както бързи, така и бавни парчета. Цялостното чувство ми напомня доста за Draconian Times, бе обаче да успява да го достигне(заглавната песен, Living With Scars …), което за мен е плюс, предвид, че албумът от 1995 ми е най-любимия поради ред лични причини. Същестуват обаче и моменти, които за миг-два аха-да те убедят, че Ник ще изреве в стил Gothic(началото на I Remain и бонусите Cardinal Zero и Sons Of Perdition). Е, понякога той се и опитва, но чак до ревове не се стигна(куплетите в The Rise Of Denial). Впечатление ми направиха барабаните във Frailty! Специално в Living With Scars има някакви доста нетипични разчупени рифове, може би затова ми е направила повечко впечатление.
Като цяло – приятен албум, почти това, което очаквах от бандата, предвид In Requiem. Остава ми да се надявам, че за в бъдеще може би ще направят втори шедьовър като Draconian Times, а защо не и Icon…за по-назад не смея да мечтая, защото мисля, че е невъзможно.