Отминало с Hellrider, Деградат и Bleak Revelation

Знаете как е преди празници на работа – бачканье, бачканье, бачканье. За нищо не остава време – ни за посещение на концерти, ни за репортажи, ни за свинско, ни за винско. Превръщаш се в един меркантилен деконтактибъл, искаш, не искаш… предпразничната депресия те обвива и поглъща молекула по молекула. И въпреки груповото изнасилване връз личноста, ще прекарам една безсънна нощ с чаша червено вино, кутия цигари, тъжни мисли и в силов напън на малкото останали ми мозъчни клетки, за да сътворя този фенски репортаж. Tова предисловие заприлича на мантра в стил – мрън… мрън, а целта бе едно голямо извинение към групите, заради непростимото закъснение.

Кога?
16 ноември 2013 г. в София на 16.11.2013 г.

Какво?
Концерт на Hellrider, Деградат и Bleak Revelation

Де?
Клуб Grindhouse

Три български групи се събират в подкрепа на първата изява пред публика на Bleak Revelation, завръщането на Деградат на сцена и представянето на демото „The Face Of Death“ на бургазлиите от Hellrider. Клубчето е препълнено, над сто човека са готови да чуят авторските песни на бандите и да пролеят малко пот под звуците на кавъри на емблематични парчета. Супер яко е да видиш толкова много хора на едно място, дошли да подкрепят групите, да пият с тях, да си купят албумите им, да поизтъркат кубинки. Страхотно е да станеш свидетел на надеждата, че българската метъл сцена се развива, че се създават нови групи, които “мислят” музика и дано напишат някой ред в нашенската музикална история. Че байгън ми дойде от телевизионни музикални шоута с главни действащи лица пенсионирани поп звезди, изкуфели баби и силиконови попфолк мозъци.

Bleak Revelation

„Когато живеел Имир,
много, много отдавна,
преди да има морета,
студени вълни или бряг,
Земята все още не съществувала,
нито пък високите небеса,
а само една голяма празнота,
никъде никаква зеленина.“

Taка си представях излизането на викингите Bleak Revelation, така си представях празнотата, запълнена с музика.

Младата дет/дуум банда Bleak Revelation открива концерта в състав Александър Димитров (лийд китара), Константин Захариев (ритъм китара, чисти вокали), Антон Андонов (бас, ревове) и Георги Богданов (ударни), приел псевдонима Berserker. Mладежи, изпълнени с хъс и много любов към музиката, пълни с идеи и оптимизъм. Макар и създадена в не толкова далечно минало, групата вече набира скорост, има доста фенове и меломаните са в очакване на издаването на тяхното демо. Определено трябва да изберат своя път – да се насочат стилово към дуум, или дет, а най-добре – да се откажат от чистия вокал. Макар, че това е първо тяхно излизане на сцена, момчетата се представят повече от добре и правят заявка за бъдещо стабилно присъствие в музикалния живот в България. С нетърпение очакваме предстоящите им концерти.

Ето и сет листа:

As If
Enslaved
As I Die (кавър на Paradise Lost)
Perished
Defied By Clouds

Degradat

И докато едни герои страдат от световъртеж, други стоят пред клуба на сладка раздумка, на сцената излизат небезизвестните трашъри Деградат. Кой ли траш маниак не е чувал за тях. Страхотният сет включва предимно авторски парчета, но не се минава и без кавъри на Onslaught и Death, забиват и World Painted Blood на Slayer. Пред трансформираната в сцена скейт-рампа се въртят коси и охотно се подемат припевите на добре познатите песни. Сред публиката е пълно с трашъри, които с градираща сила реват – “Пандата гол”, “Пандата гол”, “Пандата гол”, накрая барабанистът на групата (дали се поддаде на провокациите, или се съжали над феновете) спаси фронтмена Александър от ангажимента, захвърли тениската и остана по панталони, разривайки за радост на публиката юнашко голо тяло.

Дет/траш метълите Hellrider от Бургас Мартин (вокали, китара), Константин, Пешо и Стамбата създават банда през септември 2008 г. и я кръщават на парче на Judas Priest – Hellrider. Малко по-късно стартира обичайната за всеки нов състав подмяна на музиканти, докато се стигне до настоящия вид на групата, при който на Марто партнират Киро (китари), Стоян (бас) и Велин (ударни)…

Hellrider

Каква одисея, колко драма, но все пак феновете събрани в малкия клуб се радват на сериозно сценично присъствие, а ние – на закупен диск на бандата. Въпреки отказалия да изпълнява функциите си микрофон, четиримата младежи демонстрират оправдано самочувствие и залагат изключително на собствен материал. Първи акорди с Тrapped in hate, последвана от песни от демото Schizophrenia, Endless dream, The torment of the weak, Hellrider, новата Take my revenge, Choke the pain – песен, която за първи път бе изсвирена от групата при предишното им гостуване в София. Продължават с Face of death, State of brutality и Immense decay, но плановете им да поставят финал на шоуто няма как да бъдат осъществени – позагрялата от погото публика иска още и още. Мартин подканва присъстващите да си изберат парче от надлежно изписания сетлист, на рампата се появява Антон от Bleak Revelation, прочита (изревава?) от листа „Бруталната!“ и в крайна сметка група и фенове взаимно доизцеждат силите си.

Последното обаче не е проблем, докато в града има отворени снабдители с „презареждащи“ напитки, нали така?