Отблизо с Taking Heed: в разговор за новия им сингъл и още нещо

Taking Heed е млада alternative rock група, която започва своето начало през 2011 година в град Плевен.  През същата годината групата успява да спечели награда за авторска песен на Поп-рок фест в Несебър, а година по- късно печелят и 3-то място за авторска музика на музикалния фестивал Let’s Rock It – Добрич.

През същатата година започва и тяхното  участие  в театралната постановка „Предградие“ на Драматичен театър „Иван Радоев“ – гр. Плевен с режисьор – Веселин Плачков. Тяхното участие е като музикално оформление на пиесата. Гледаемостта на пиесата постига рекорден брой и дори ги отвежда с участие в театър „София“, както и много други.

Дебютират с първата си авторска песен „More Than You“ през 2013 година, след което следват много участия.

И така днес ще ви запознаем от близо с Taking Heed в разговор с Даниел Петров и Свилен Ивов.

 Здравейте и поздравления за новото видео и песен! Изключително много ми харесаха и след като това е голямата новост в момента около вас ще започна разговора именно с тях. Как се роди идеята за песента?

Свилен: Целенасочено започнахме да работим по песента май месец, тогава я изсвирихме за първи път в репетиционната. На хората може да се стори малко странно, че по песента работихме половин година. Честно казано, по-добре че стана по този начин, защото така успяхме да изпипаме всеки детайл по нея и да достигне до този финален вид, който представихме. Постарахме се да изгладим всички малки неравности по „повърхността ѝ“.

Даниел: Общо взето, когато човек прави нещо не може да изчисли времето, за което то трябва да стане, защото дори когато човек си планира нещата, те винаги излизат по съвсем друг начин накрая. Аз мислех, че ще я направим за 3 месеца, а работата излезе половин година. Дори планирахме клипа да излезе по- рано, но това не се случи така, както го мислехме. Трябваше да го пуснем на първи декември, но понякога просто няма как да предвидиш неочакваните обстоятелства.

Свилен: Имаше го и финансовия въпрос и всякакви други неща, които се появяват напук на плановете на хората. Все пак важното е в такива моменти човек да успява да направи нещо продуктивно. Ние си въобразяваме- или пък не си въобразяваме, че сме успели да направим нещо продуктивно и сме съумели да доведем песента до абсолютния ѝ завършен вид.

Защо избрахте да заснемете нея? Защо не направихте видеото например на песента „More than you“, а рискувахте с нещо съвсем ново, което хората не бяха чували преди това.

Даниел: Идеята за видео клипа дойде още преди да я има песента. Моето виждане беше такова, че представата за групата прекалено много се свързваше с „More than you“ и нещата около тази песен. Предпочетохме да направим нещо ново, защото не харесвам изпълнители, които лежат на стари лаври и моменти от миналото. За мен това е минало, защото песента е измислена преди 3 години и половина и записана преди година и половина. Трябваше да се отърсим от еднообразието и да започнем нещо ново.

Свилен: Навярно личи, че в песента има нещо ново и различно, което досега не сме показвали. Надявам се, че допада на забелязалите го. Заблуждават се творците, които мислят, че могат да продължат да създават след като са достигнали „върха“ си- артистът има нужда да се надскача постоянно. Макар и несъзнателно, с групата се стремяхме да надскочим това, което направихме с „More than you“ и, съдейки по отзивите до този момент, мисля, че успяхме да го направим.

Даниел: „More than you“ е песен, която е създадена по времето когато имаше и други членове в групата, когато и Влади беше тук. Всъщност първото парче, което направихме беше „Better“, но първото парче което записахме беше „More than you“ и нещата малко се разминаха. Общо взето, тъй като Влади вече не е при нас, ние търсихме друг китарист, но нещата не се получиха. Решихме, че сме по- добре тримата от колкото с 4-ти човек, който все още не се е ориентирал покрай нас.

Нека споменем и хората благодарение, на които видеото е факт.

Свилен: Смятам, че е редно да започнем със Стоил Вътев, с него снимахме.

Даниел: Както казах, още през януари имаше идеи за парчета, които така или иначе останаха заключени. Тогава започнах да търся кой да снима и попаднах на негов клип. Потърсих го и той се съгласи да работим заедно. Като направихме новото парче, говорихме отново за сюжетната линия, която днес хората могат да видят във вече завършения клип. Много му допадна идеята и така се случиха нещата, че се сработихме с него.

Свилен: За финансовата част нека благодарим на Златка Борисова от Lakmos Travel. Без нейна помощ сигурно пак щяхме да имаме клип, но определено нямаше да е по-добър от настоящия. Относно песента, част от аудиото е записано при Александър Наков в студиото „На вилата“. Също благодарим на D2 за помощта. Те се появиха точно когато имахме нужда. Да не пропусна Влади Веселинов, който направи  микса на песента. За мастеринга се погрижи Joe Salyers, за което сме му безкрайно признателни. Благодарим и на всички останали, както и на героите в клипа Алекс и Лора, които се въплътиха чудесно в образите.

Какви са най- близките ви бъдещи планове, какво следва?

Даниел: Преди всичко, искам да кажа за предишните три песни- сякаш разказват историята на един герой- човек, който търси своята истинска любов. Първо започнахме с „Better„, продължихме с „More than you„, после „Все пак„, а сега и „Искам„, всичките са свързани помежду си. Искаме да допълним с още няколко песни и все още мислим как да финализираме историята.

Обмисляте ли издаването на албум през новата година? Можем ли да приемем като сингъл новата песен или е твърде рано да се говори за такова нещо?

Свилен: Още е много рано, но е възможно! Песента носи потенциала да се превърне в сингъл, ако се стигне до появата на такъв.

Даниел: Не обичаме публично да се обвързваме със срокове, защото ни е много трудно да ги спазим.

Свилен: Изпипваме нещата, които създаваме, даваме им толкова време да станат завършени, колкото им е необходимо. Сега сме се фокусирали върху това „Искам“ да получи колкото се може по-голяма гласност.

Даниел: Най- скорошното нещо, което предвиждаме за новата година е отпразнуването на 4-тия ни рожден ден.

А той кога е?

Даниел: Тепърва предстои да разберем (смее се). По принцип се събрахме за концерт някъде февруари месец, но за рожден месец избрахме януари. Обикновено избираме дата, която да е подходяща за концерта. И в общи линии през целия месец ни е като на рожден ден.

Свилен: Хората могат да се чувстват свободни да ни подаряват подаръци всеки един ден от месеца (смее се). Хубаво е да споменем, че ще имаме концерт на 22.12 в Плевен- клуб Underground, където ще забием с No more many more. След това на 27 ще направим коледен концерт отново в Плевен- Art club. Концертът ще бъде хибриден откъм звук, нещо което не сме правили до момента, за това заповядайте в 20.00 часа!

До момента мисля,че не са правили лайв концерт в клуб Underground и това са съвсем добри новини!

Свилен: Поласкани сме от този факт, разбира се.

Даниел: Мисля, че са правили веднъж в миналото, но доколкото помня не е било точно с лайв банда.

Свилен: Да, сега ще има и барабани и се очертава да бъде много готино.

Тази година не участвахте във фестивали, а по принцип взимате участие. Обмисляте ли през новата година да се включите на някой от големите фестивали в страната?

Даниел: Всъщност, не знам защо сме оставили такова впечатление. Да, с предишните членове на състава в действителност сме участвали на няколко места. Просто така са се случвали нещата, процеса беше преходен. Тогава представихме песента  „More than you„. След това ни поканиха на още един фестивал, но нямаме такива нагласи по принцип. Не се целим в момента да свирим на фестивали, но не го и изключваме като възможност.

Знаем, че Дани е участвал и в тв риалити като соло изпълнител, но бихте ли участвали и  като група?  Какво е мнението ви за музикалните формати, вредят или помагат на един изпълнител да даде тласък на кариерата си?

Даниел: Имахме някакви варианти да потърсим помощ за представянето на песента от продуцентски къщи. Това,  което искахме е това парче да излезе изцяло от нас. Ние да си го продуцираме сами, за да покажем, че човек може да се справи и сам, въпреки ситуацията у нас.

Свилен: Реалити форматите не са за рок групи. Има едно хубаво изказване на Дейв Гроул за това как се прави група. Цитирам по памет „Намираш инструмент от някъде, дори не е нужно да си го купиш, ще бъдеш ужасен и няма да можеш да свириш. Ще се събереш с други ужасно свирещи хора, ще свирите в някой гараж. Ще задобреете и, ако е писано и се стараете, нещата ще стават по-добри и по-добри“. Тези предавания са родилно отделение за звезди- еднодневки.

Даниел: Явявал съм се в такива формати и не бих дал негативна оценка. Но от наша гледна точка, групова, не мисля, че биха могли да ни бъдат полезни.

Тогава да обърнем внимание на едно друго специално място за вас, именно театъра. Какво е чувството за рок музиканти да участват в театрална пиеса? Какво се случваше задкулисно? Когато някой спомене „Предградие“, кой е първия спомен, който моментално изниква в съзнанието ви?

Свилен: Тук аз ще отстъпя и ще дам думата на Дани, защото моето влизане в групата съвпадна едва с последните две представления. Едното беше в Левски, а другото в София. Съжалявам, че не успях да се включа навреме за представленията пред плевенска публика.

Даниел: Не искам да звучи по някакъв начин егоестично, но освен „Предградие“ в България мисля,че имаше само още едно представление, с Асен Блатечки, което беше с група на живо- „Секс, наркотици и рок н ролл“. По това време бяхме второто представление с жива музика. Много съм доволен, че българския театър претърпя такова развитие.

Ако човек стои на мястото на преградата, може да проследи две действия. Едното се случва на сцената пред публиката, а зад кулисите живее друг свят. Ако застанеш по средата,ще гледаш две представления едновременно, което е много интересно. За жалост не успях да изгледам „Предградие“ нито веднъж, защото винаги бяхме отзад, свирейки. Изиграхме го рекорден брой, 15 пъти в рамките на по- малко от година. Чудесно беше и това, че много от хората се поинтересуваха покрай „Предградие“ и от останалите пиеси, които се играеха тогава като „Кървава сватба“ и др.

Имали ли сте друго предложение за участие в театъра?

Даниел: Имаше идея да се възобнови “Предградие“, с малко по различна визия, но нещата не се получиха, поради ред причини, независещи от нас. Не изключваме варианта обаче да направим други представления и е съвсем възможно за в бъдеще. Предпочитам нещо ново да направим.

Свилен: Отворени сме към предложения.

Даниел: Трябва да кажа, че между актьорите и музикантите се получава една много интересна химия и нещата се случват много бързо. Благодарим и на Генади Николов, който записа гласа за тийзъра към новото парче. Ще се радваме да работим отново с ДКТ „Иван Радоев“.

Вие двамата всъщност започнахте и в един друг проект #Project, какво се случи с него?

Даниел: Имаше период, в който паралелно се движеха двата проекта. Идеята беше такава, че единия проект беше акустичен (#Project), а другия не, и така покриваха местата за изява. Не знам дали някой ден няма да се върне Проекта. Никога не казваме никога, но групата се разпадна поради причини от разнообразно естество.

Свилен: Групата беше част от нашето израстване и творчески път, така да се каже. Ако не беше Проекта, сигурно нямаше да се запознаем с Дани. Отдаваме заслуженото на този етап от нашата работа.

Имате ли лични фаворити сред българските групи, с кои банди бихте свирили на една сцена?

Даниел: Специално младите групи, които излязоха напоследък са много талантливи. Сега е много по-лесно да започнеш, да намериш музиканти, но пък е много по- трудно да успееш и да се сработиш с точните хора.

Свилен: Преди е било наистина трудно да намериш инструмент и хора, с които да свириш по ред причини. Сега всеки втори е китарист и свири в група. Музикантската общност обаче (и по-конкретно хората, които творят в рок средите) не позволяват на бездарни изпълнители да се качват твърде високо. Това е хубаво.

Даниел: Български групи, с които бихме свирили са Д2, Остава, ПИФ и др.

Свилен: Наскоро попаднах на една група Jeremy? , които страшно много ми допаднаха. Не знам защо едва сега ги открих. Със сигурност има и други групи, с които бихме свирили.

Интересно ми е да науча повече за вас и какви сте извън музиката и групата? Какво ви изгради като личности през годините?

Даниел: Хубаво е човек да се научи на търпение и да се старае финала на всяко нещо, с което се захване да е добър, да няма компромиси с качеството. Мисля, че за тези две години се научих да чакам. Човек трябва да се труди усърдно, ако иска да види добри резултати. Покрай „Предградие“ свикнахме на някаква циклична натовареност. Но когато остане без тази натовареност, обикновено човек изпада в едно състояние на униние и ние се научихме да го преодоляваме.

Свилен: Периода на работа по последната песен явно е имал ролята на катализатор за процесите, които са се случвали у всеки от нас. Явно сме стигнали до прозрения. Това което искам да кажа е, че без уважение,търпение и толерантност в условията на колективен труд нищо хубаво не се случва. Приятелското отношение между членовете на групата е изключително важно. Друг ключов момент е,че никога най-добрият подход в една ситуация не е агресивният.

Един финален въпрос, който задавам на всяка група. Музиката е най-доброто средство да изразиш себе си пред околните и света. Какво е вашето послание към хората?

Даниел: Ние не пишем музика за някакви фантастични неща, а напротив. Мисля, че сме огледала на човешкия живот. Не пишем толкова за себе си, а по принцип за нещата от живота. С песните си показваме на хората на кое да обърнат внимание. Ценете това, което имате в момента, защото никога не се знае какво ще се случи.

Свилен: Taking Heed няма буквален превод, но мога да го преведа като „Вслушайте се“. Не позволявайте ежедневието ви да е битово, обичайно, монотонно и скучно. Обръщайте внимание на нещата и вниквайте в тяхната същност, вслушвайте се във всяко нещо.
С други думи-start „Taking Heed„!