Особени сезони с ORENDA, SOL SISTERE и BOLG

Обикновена събота вечер на 22 юли. Лято в разгара си. И въпреки хаоса и шума от тежки машини по софийските улици, даже изровените павета се бяха унесли в мързелива дрямка. Та тази прозаична вечер преля в един обичаен блек метъл концерт, който се превърна в истинско събитие и остави чувството за нещо красиво, което не се случва всеки ден.

Часове преди началото клуб Live&Loud е толкова тих, че дори суетенето около саунд чека е като в друго измерение. Родните ORENDA и BOLG, ще разделят една сцена с колегите си SOL SISTERE от далечно Чили. Лесно е да завъртиш глобуса и да обиколиш Света с поглед, но само си представете 13-те хиляди километра, които са пропътували, за да бъдат тук…

Преди началото BOLG раздават промо дискове и почти притеснено обясняват, че „това е само суров материал“, но скоро обещават истински албум. Очакваме го. Сетът им включва добре познатите и станали вече любими на феновете на блек метъла песни „Поквара“, „Покров“, „Сън на Смъртта“… Дори дребният технически проблем не ги обезсърчи и те продължиха със същия хъс. BOLG е една група, която бавно, но сигурно върви по пътя си, а публиката все повече започва да я обича. И критерии за това не беше само желанието за бис.

Пренастройка, отново суетене. SOL SISTERE са на сцената. Нашият паган ритуал, който BOLG откриха ще придобие друг привкус и посока. В Чили е зима. Ние изпращаме Слънцето, те го посрещат. Раждане и Смърт в един безкраен кръговрат. Особеният сезон. Другостта. Музиката на SOL SISTERE взривява сетивата. Интензивна и наситена, въздушна и безкрайна в пространството – отблясък от „Огледалото на света“. Но в сърцето ѝ тупти жарава, която на моменти избухва в трескави, изгарящи пламъци. Като слънчеви протуберанси.

Инструменталът „6th Replicant“ ни отваря врата към друг свят. Зад него стои не само професионализмът на чилийската четворка, плод на часове и часове прекарани с инструменти в ръка. В този инструментал е заключена сякаш душата на групата и в същото време подчертава индивидуалността на всеки музикант.

Точно за това си и говорехме със SOL SISTERE след концерта. Една група или музикант са добри не само, когато техниката и свиренето им са безупречни. Трябва да има душа в това, което правят, за да достигнат до публиката си, а те влагат по много от всичко изброено.

Set list Sol sistere:
Relentless Ascension
Reborn
Egregorian
Sight of the Oracle
6th Replicant
Death Knell
Seeker of Souls

И ни облъхна дъх на Древност. И от ръба на Времето пепелта на езическите жертвеници зашушна скрити заклинания и пророчества. Сцената притихна преди „големия взрив“. Преди ORENDA. Магия, която хваща и вече не пуска. Приковава хипнотично към себе си и където и да си, вече си част от цялото. Вече знаеш, че обичаш тази музика и хората, които стоят зад нея.

Лично за първи път се докосвах до духа на ORENDA на живо, но още с първите тактове си дадох сметка защо тази група е почти обожествявана от родните фенове. ORENDA носи не само музика. ORENDA носи посвещение и пробуждане. Единение и хармония, макар и в дисонанса. ORENDA е духа и душата. Частицата звезден прах, която живее във всеки от нас преливайки нюансите  между Мрак и Светлина.

Дори музиката им е „онази“, към която все по-малко и все по-рядко днешните музиканти посягат. Музиката, която носи заряда на Началото, на нещо отминаващо, но концентриращо в себе си все повече енергия точно от настоящето. От днешния ден. Като универсална формула за непреходността на Времето. Формула изкована в незапомнени времена, чиято тайна владеят малцина.

Set List Orenda:
1.Les Funerailles (Bleeding black cover)
2.Die Away.
3.Via negativa
4.A Dead Colours
5.Wolf’s day.
6.Seven echoes.
8.Forgotten Deliverence.
9.Blood. 10.Only death lives here
––––––––
Forgotten deliverence..

Продължаваме на познато място – The Black Lodge бар. Топлата нощ поднася гръмовна изненада. Вятърът събира над главите ни буреносни облаци. Затрещяват мълнии и едри капки дъжд шумолят, подсилвайки усещането за особеност на нашите „сезони“ – емоциите, които са плиснали в нас, през нас, и които ще отнесем със себе си. Сигурна съм, завинаги. Ще са причудливи, странни, малко неопитомени, но ще са си наши. А следващ път (може би) ще има. Нека ги съхраним до тогава.

Снимките са дело на Мирко Станчев и повече от тях можете видите на ФБ страницата на Metal Hangar 18, както и на страницата на събитието.