Операция: „Концепция“ (The Wake of Magellan)

През един слънчев ден, в оня период от годината, когато пролетта и лятото се докосват в нежна въздишка и се сливат в кратко единство, стар моряк се разхождаше по брега на малко испанско градче, потъвайки в спомените си чрез призрачната дълбина на отминалите дни и крачейки в сумрака на останалите.  Името му беше Хектор Дел-Фуего Магелан. Да, той не преставаше да убеждава, че е потомък на известния Фернандо Магелан, легендарният моряк и изследовател обиколил за пръв път цялото земно кълбо през 1527г. Не преставаше, но никой не му и вярваше…

Дните, прекарани  в дълги презокеански пътувания за старият Магелан бяха безвъзвратно отминали. Малцината, които познаваше вече бяха напуснали този свят. За него смисъла на живота и семейство беше единствено безкрайната морска шир, защото той никога не бе имал дом и семейство. Животът на  скитник из безкрайната водната пустош го бе обрекъл само и единствено на океана, толкова силна и неразривна връзка беше изградил с необятната водна пустош.

Докато се разхождаше по бреговата ивица, Магелан говореше с океана, съвсем открито и спокойно. Погледът и мислите му блуждаеха във водните дълбини, докато стигнеше до едно кафене на открито. Там спираше на разстояние от кафенето и погледа му се преместваше върху възрастна жена, седнала на чашка вино.  Правеше това всеки ден след като се пенсионира и окончателно намери пристан в своя, много пъти изоставян град. Той я бе виждал преди много години, в неговата младост, тя беше страхотна красавица. Някога беше напуснала малкото пристанищно градче с намерение да продължи актьорската си кариера и да стане велика актриса, но по неизвестни причини, в апогея на кариерата си претърпява неуспех и се завръща, също като него, в малкото градче, за да се отдаде на самотата и старостта си, взирайки се във вечния прилив и отлив на водната шир и споделяйки единствено с нея чрез мислите си своите отдавана отминали златни дни . През последните години той се опитваше да събере смелост и да се приближи до нея, но все не му достигаше малко да го стори и в крайна сметка тя си допиваше питието сама и си тръгваше.

Докато се разхождаше, Хектор обсъждаше с океана самотата си. Тя го отчайваше. В съзнанието му се появяваха картини, в които се виждаше, изоставен, страдащ в някаква непозната болница, заобиколен от непознати хора и потъващ в студените дълбини на самотна смърт. Той казваше на океана, че не би искал да свърши така! Би предпочел да отплава с лодка сам, навътре, в дълбините на Атлантика и там, заобиколен от прегръдката на любимата водна шир, която винаги толкова много е обичал, да се слее с нейният безкрай. Океана не одобряваше това, което караше Хектор да отлага и отлага иначе дълго обмисляното намерение.

Веднъж, разхождайки се надолу покрай брега Хектор видя заспал младеж, но когато океана нежно го докосна с вълна, младежа не се помръдна. Тогава Хектор осъзна, че младия човек е мъртъв. Близо до него имаше разпръснати пакетчета с надпис „Blackjack Guillotine“ и няколко използвани спринцовки.  Океана му прошепна, че това е марка хероин, и че младежа е приел свръх-доза. Хектор попита как толкова млад човек, живота пред когото тепърва предстои въобще се е захванал с тази отрова.  Океана отговори, че това е бил подарък от приятел за осемнадесетгодишния му рожден. Хектор покри тялото с якето на младежа, което беше захвърлено настрани, докато океана избута погребален венец с името Виктория Герен, написано върху все още стоящ златен надпис. Името нищо не говореше на Хектор, но океана му прошепна, че това е ирландска журналистка, убита по поръчка на наркобароните, срещу които се е борила. Хектор каза тиха молитва и продължи надолу до устието на малка река. Угнетен от всичко, което беше видял преди малко, Хектор започна тихо да ридае и не забеляза как към него се приближиха майка  и дете. Детето попита майка си защо старият моряк плаче, а тя ум каза да остави добрият господин на спокойствие. Детето беше впечатлено от пясъчният часовник на Магелан. Продължавайки пътя се през дюните, детето видя през рамото си как стария моряк захвърли пясъчния си часовник и той се разпиля на парчета, но това не направи впечатление на Магелан. Той се качи на малката си платноходка и вдигна котвата, бе решил тя да бъде неговият ковчег далече, далече навътре в океана. Часове по-късно, заспал под тилера, Хектор сънува своя прародител, който  му заповядва да се върне на сушата. Събуди се в сърцето на силна буря. Вълните си играеха с лодката му и по всичко личеше, че океанът ще я погълне всеки момент. Все още не можеше да определи дали е буден или сънува. Мракът бе погълнал цялото пространство около него и само светкавици за секунди безмилостно раздираха черната му креп. В целия кипеж на бурята Хектор чу мъжки глас.  Изправи се на крака и отчаяно се опита да направи маневра с лодката и да я насочи към мястото, от където идваше гласа, но бурята го заглушаваше а разгневеното море се опитваше да го погълне. Когато всичко изглеждаше загубено, вятърът смени посоката си и обърна лодката буквално до мъжа. С внезапен прилив на сила, Хектор успя да го  изтегли на борда и насочи лодката към брега. Мъжът му разказа, че е плавал с търговски кораби и е бил изхвърлен зад борда от офицерите. Старият моряк ужасен възкликна, че дори в дните на Магелан не са постъпвали така с екипажа и трябва да съобщят незабавно на властите. Тогава непознатият му разказа, че не е бил член на екипажа и го помоли да не сезира властите. Бил е нелегален пътник, който имигрира от своята родина и че корабът е бил под ръководството на контрабандисти на хора, които при риска да бъдат хванати са предпочели да жертвата стоката си, за да не попаднат под ударите на закона.  Разбирайки сложността на ситуацията, Хектор успява да заведе нелегалния пътник до кораб, пътуващ за Америка, чиито капитана е стар приятел и успява да го убеди да вземе на кораба си изпадналият човек.

Новата му мисия бе завършена. Върна се от мястото, където бе отплавал и така остави лодката си – дори без да събира платна, избута я обратно във водата. Намери захвърления от него часовник, който някой вече беше сглобил, грабна го и с бързи стъпки закрачи към кафенето на плажа, а водата бавно заличаваше следите му по пясъка…

SAVATAGE The Wake of Magellan 1997