OF FIRE – Dräparen (2019)

Of Fire Draparen“Dräparen” е трети албум на шведите OF FIRE. Излиза на пазара на 28 юни чрез Art Gates Records. Сравнително класически дет метъл – суров, семпъл, тежък. Разбира се, в албума можете да намерите разнообразни нотки и влияния. На места има дуум оттенъци, а любовта към мръсния звук си личи през застъпения груув и доминиращия дисторшън, който – в зависимост от песента и пасажа – може да се чете и като препратка към други музики.

Смърт, кръв, война, бомби, гняв – по-класически тематични линии за поджанра надали ще намерите. Тук отварям скоба, че текстовете не са най-оригиналния полет на лиричната мисъл и са доста репетативни. Което пасва и на инструменталите, на места, като създава усещане по-скоро за концертен трак, отколкото за radio friendly песен. От добрата страна – идеално за лайв изпълнения и предразполага към скандиране, а и няма шанс да забравиш какво слушаш; от не толкова добрата – на моменти рефренното повтаряне на заглавието идва в повече. Самите вокали са добре изпълнени и звучащи, макар и да не са най-интересните или запомнящи се вокални линии и тембър, които ще чуете. Но пасват на музиката и усещането – вършат работа. В известна степен песните, които са на шведски са изключение. Там вокалите имат много повече емоция, дълбочина и автентичност, което спомага и песните като цяло да са по-многопластови, а създадените от тях усещания и картини да са наистина ярки. Инструменталите са добре изпълнени, отделните елементи са в симбиоза един с друг (а и с вокалите) и звучат хомогенно.

В албума няма много динамика, но създадената стабилност е по-скоро последователност и простота на композицията, а не монотонност. Право в целта, без украса, но пък с много енергия. Стабилен ритъм, изобилни чинели, сносни китари и много дисторшън можете да намерите в “Dräparen”. На места има доста атмосферичност – като в заглавната “Dräparen” и “Atomvinter”, където обединяващ мотив е вятърът. Песните в траклиста държат едно добро ниво през цялото време, рифовете – които в известна степен са на фокус – са сносни и добре съчетани с останалите елементи. Най-много впечатление в това отношение правят бриджовете. При вокалите най-успешно и благозвучно съчетание с инструментал и усещане се получава, когато певецът използва по-протяжни викове (даже в 17-тото повтаряне на заглавието).

Първите две песни от траклиста, “Stockholm’s Blodbad” и “The Filth and the Fury”, предлагат стабилен ритъм, нелоши китари и тежки вокали. Песните звучат добре, създават усещане за нещо мрачно и предразполагат към headbanging, но не впечатляват особено. “Satanic Warfare” предлага приблизително същото, но на по-бързи обороти. Най-кратката песен в албума е и най-голямата резачка. Мощна и ударна, звучи точно като за мош. Повтарянето на заглавието рефренно предразполага към скандиране – абсолютно концертен трак – бърз, ритмичен, надъхващ и лесен за запомняне. По-силно впечатление прави заглавната “Dräparen”. По-бавна, ниска, на места има нотки и на дуум. Вокалите сякаш са по-емоционални, а изпълнението има повече дълбочина. Атмосферата тук е създадена от камбанен звън, шепот и вятър, допълнени с дисторшън и подходящ ритъм и завършени с добре изпълнени тежки вокали. Финалът е подчертано атмосферичен. Инструменталът заглъхва и се превръща в усилващ се вятър, който накрая затихва, за да премине в следващата песен от траклиста. “Let Them Hang” също използва контрасти. Започва с по-приглушени вокали и постепенно набиращ сила инструментал, за да навлезе в основната си по-мощна част. Вокалите се губят на места, но мелодията е достатъчно грабваща. Следващата песен, “Necro Train”, е още един пример за леко потъващи в музиката вокали, но отново предлага сносна мелодия и добро съчетание на ритъм и риф. Отново впечатление правят протяжните вокали, особено като са по-гутурални и съвсем леко приглушени, когато пасват идеално на суровия саунд и мрачната емоционална картина. Което щеше да направи този трак един от фаворитите ми, ако през половината време не се повтаряше или “necro train”, или “train of death”. “Undead” използва контрасти, наслагване на вокали и ефекти доста успешно, превръщайки песента в по-раздвижена композиция, която задържа интереса и предлага доста добро китарно соло.

Ако чуете само една песен от този албум, препоръчвам ви това да е финалната “Atomvinter”. Ударен трак със стабилен ритъм и добре звучащи китари. Най-динамичната песен в траклиста. Редува бързо с бавно, по-мелодично със сурово-тежко, използва заглъхване и стакато. Контрастира протяжни вокали и по-мелодични китари, от една страна, и накъсани барабани, от друга, в някои пасажи. Звучи пространствено, на места даже почти филмово. Спокойно можеш да си представиш мрачната апокалиптична картина на атомна зима. На финала има звук, сякаш от експлозия, след която остава само вятърът. А след него е тишината. Атмосферичен, мрачен трак. Тежък и емоционален, успява да предаде усещането за нещо зловещо, за напрегнатото очакване на неизбежна катастрофа и отчаянието на оставащата след нея празнота.

“Dräparen” надали ще ви вземе ума, но може да ви раздвижи и да ви предложи добре звучаща музика. Картините, рисувани от звуците на OF FIRE, са мрачни, гневни, оцветени в червения цвят на кръвта и огъня, и в черния цвят на пустотата. Не блестят с оригиналност, но компенсират с енергия, емоция и стабилен саунд. Заслужава си преслушването, ако сте фенове на дет метъла.

Оценка: 7.5/10

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото