Обичам те, KULTUR SHOCK, обичам те!

След снощния концерт нито една реплика не би могла да ми се стори пресилена. Всеки, който се докопа до партито по повод рождения ден на Тангра може да разбере защо. А ако все пак не са ясни причините за приповдигнатото ми настроение и глупендерската ми усмивка, следконцертен аксесоар, с който Kultur Shock, Контрол и Радула ме дариха, ще започна да изреждам in order of appearance.

Причина първа:
Радула 
Формация, с която, кой знае защо, се сблъсквам чак сега (грях ми на душата, ей!). Още с първата изсвирена нота вече съм във вихъра на купона, нося се на вълните на музиката и сякаш напушвалият ме цял ден смях си намира основателна причина да се освободи от хватката на тялото ми и полита ведно с всички извисили се гласове. Колоритното изпълнение на бандата е идеалното начало на балканския празник, който ни очаква.
Вие знаели ли сте какви яки песни се получават, като се заиграеш с абсурдни теми? Бе и аз предполагах, обаче момчетата от Радула си ме хвърлиха в онова най-дълбокото и то по типично нашенски. Едно ще ви кажа, ама няма да казвате, че го знаете от мен – ритмите на тая група надали ще ми омръзнат някога и смятам да се насоча към следващия им концерт с бодра маршова стъпка, та ако ще и да ми съвпада с някой изпит! Определено не е за изпускане комбинацията от свежарско поведение, люти музикални мезета и уж ненарочен професионализъм.
А вие знаете ли, че малкото чайче иска да пие чай? Отивам да си спретна една чаша по тоя повод.

Причина втора:
Контрол
Сериозно, хора, ако се наложи да ви обяснявам защо съм се сцепила от кеф на Контролски концерт, ще хвана да се обеся за палците. Дори само споменаването на името им вече е достатъчно да предизвика яко фенско подскачане и истерични крясъци от страна на поколения български, а и не само, слушатели. За толкова години рок история Контрол са успели да оставят един доооооста ясно различим музикален отпечатък в културата ни Янко.
За час свирене групата ни  разходи из обширната си дискография с хитове от ранните си албуми, от зрелите си албуми и от последните си албуми… с една дума ни показаха нагледно защо пънко нема умре: това е стил, който разбира всички проблеми и ги решава с един китарен акорд и малко веселяшки реплики, той се явява дон Кихота на меломаните, защитава онеправданите и спасява слабите, ей такива ми-ти работи. Наздраве, впрочем, чашата чай още не е изстинала.
А сега отивам там, където текстовете са весели, хората са печени и бирата става за пиене. На концерт на Контрол.

Причина трета:
KULTUR SHOCK
Ако някой някога ми каже, че любимата му група е Kultur Shock, няма да му повярвам, защото този сръбски оркестър не е просто група, това е култ.
След толкова много посещения в София на публиката все още не ѝ е омръзнало да гледа шоуто на бандата и поредното доказателство за всенародната любов, която таим към нея, е разпродаденият концерт от снощи. А и как изобщо би било възможно да ти втръсне от нескончаемия спектакъл на шесторката – енергията кипи и задимява залата, замъглява сетивата и те обгръща в почти наркотична омара, от която отърването е най-малкото трудно. Нали вече писах за тъпото ми хилене, с което тормозя всички днес? На фона на мрачното време навън моята лъснала се от щастие физиономия свети като червендалесто слънце и демонстрира по един откровено кретенски (но много весел!) начин, че миналата вечер съм я прекарала в меко казано приятна компания.
Някак бързо мина времето до излизането на KS на сцената – смях, шеги и закачки запълваха скоростно изнизващите се минути между изпълнителите, а и самите сетове не позволяваха отклоняване от правия път. Или куфееш, или чао. Образувалите се на два-три пъти погота поддържаха празничния дух жив. Не че той имаше нужда от поддържане, де, все пак при тези три банди наистина нямаш избор дали да се раздаваш или не, отговорът винаги е положителен.
Сега остава само да чуем обратната връзка от феновете, имали честта да се видят с Kultur Shock в Пловдив, Бургас и Варна, макар аз самата да не тая и най-малкото съмнение, че и те, като нас, ще са очаровани.

Каквото и да напиша, няма да е достатъчно изчерпателно. Не знам от кога не съм страдала от липса на думи, обикновено дишам с говорене, но останах без грам дар слово и изправена пред белия лист мога да кажа само едно; нещо, което си повтарям почти всеки път, когато изляза от залата след невероятен концерт. Но този път не просто си го повтарям, този път съм го превърнала в мантра и едвам ще дочакам докато тя се сбъдне – ‘баси, как искам пак на концерт!‘