Нощта на контрастите

Хубаво е, че напоследък в София ни навестиха поредица от самобитни и неконвенционални групи и творци. И ето, че вечерта на 26-и февруари беше ред на ALCEST, с които беше даден старта на празненствата по случай 14-ата годишнина на радио ТАНГРА МЕГА РОК. Първото хедлайнерско посещение на ALCEST си е събитие само по себе си, но интересната и шантава компания, която Neige води със себе си на това турне, дразнеше допълнително любопитството на ценителите, копнеещи за нови музикални предизвикателства, и предполагаше струпването на разнородна тълпа. Със задоволство мога да отбележа, че тя се оказа доста многобройна и клуба беше приятно пълен.

Водена от същото това любопитство, вече бях слушала и гледала клипове на исландките от KÆLAN MIKLA и честно казано бях леко предубедена към тяхното представяне. Очаквах някакви далечни извънземни същества, свирещи непонятен и отнесен даркуейв/синт-поп. Но се оказах съвсем неподготвена. Момичетата бяха симпатично срамежливи и същевременно интересни и артистични. Докато несъзнателно се поклащах в ритъм, си казах, че трите ми напомнят на сладки готик-андроиди, напълно в духа на даркуейва извиращ от музиката им. Имаше пленителен контраст между хладното излъчване на бледи манекени и драматичните, театрални жестове на вокалистката Laufey Soffia. И макар че има какво да се желае от вокалите в някои от парчетата, момичетата изглежда се харесаха на повечето от присъстващите, което беше затвърдено от многобройните одобрителни коментари, които стигнаха до ушите ми след края на сета им. А и в края на краищата е забавно разнообразие да погледаш как рошави метъляги се разкършват като в дискотека. Явно на живо момичетата изненадаха приятно не само мен и показаха защо напоследък привличат сериозно внимание.

Веднага си признавам, че пънка не е моето нещо (хардкорът също), така че втората група за вечерта BIRDS IN ROW леко ми се плъзна край ушите. Но истината е, че френското трио представи един по- пънкарски минималистичен и много енергичен сет, дърпан напред от двата впрегатни коня на групата – китариста и басиста. Но понеже момчетата много държат да бъдат възприемани като едно цяло, а не като сбор от отделни индивиди, нека последното да си остане между нас. Та след като 40 минути B., Q. и J. ни надуваха главите с мощни рифове, хаотичен хардкор и социални послания, дори на мене ми стана ясно, защо сами се определят предимно като live band, а редките мелодични отклонения дойдоха като мехлем за тъпанчетата ми и пейсмейкър за сърдечния ми ритъм.

И ето че след така необходимата ни пауза, идва време за поредната рязка жанрова промяна. Не че сама по себе си музиката на ALCEST не е една пълна жанрова каша (ама от най-хубавите!). С първите акорди на Les Jardins de minuit (от последния албум Spiritual instinct) скептичен приятел ми казва: „Тоя вече не свири блек, нали? Жалко“. Не успявам да отговоря, защото в този момент ALCEST влизат ударно и сякаш, за да задържат нивото на енергията от предходната банда, парчето звучи още по-мощно и силно. Обръщам се триумфално към човека до мен и питам: „Това достатъчно блек ли ти е?“. Не внимавам в отговора му, защото още на Protection неусетно потъвам в един друг свят. Светът на това особено духовно същество Neige – пълен с красота, меланхолия и тревожност породена от сблъсъка между мрака и светлината у всяко човешко същество. Сфинксът върху обложката на последния албум илюстрира чудесно целия спектър простиращ се между животински инстинктивното и извисеното. Можем само да съжаляваме, че  параметрите на клуба не позволяваха това величествено същество да властва над всички ни от дъното на сцената. Блуждая омагьосана с тъпа усмивка на лицето, която май не слиза оттам до края на сета. В него са залегнали повече неща от последните два албума, което е напълно естествено, но не липсват и по-стари класики. Музиката на ALCEST те грабва веднага, защото е органична, лека и въздушна, а драматично-агресивните пасажи бръкват още по-дълбоко в душата. Макар и доста комплексна по своята същност, на живо тя въздейства с неподправена искреност. Няма нищо изкуствено или пренатегнато. За това голяма заслуга имат и добре подбраните „помагачи“ на  Neige и Winterhalter по време на турнето. В залата цареше дълбока емоционална симбиоза между публиката и хората на сцената, която кулминира в почти 10-минутната мечтателна композиция Délivrance. Сигурна съм, че всеки от присъствалите – който е бил предварително запознат с творчеството на ALCEST – ще потвърди, че на живо беше десетократно по-величествено… А пък моят приятел отиде да си купи албума…

СЕТЛИСТ:

1. Les Jardins de minuit
2. Protection
3. Oiseaux de proie
4. Autre temp
5. Écailles de lune – Part 2
6. Sapphire
7. Le Miroir
8. Kodama

––––––––––

9. Là où naissent  les couleurs nouvelles
10. Délivrance

Галерията на KÆLAN MIKLA може да намерите ТУК!

Галерията на BIRDS IN ROW може да намерите ТУК!

Галерията на ALCEST  може да намерите ТУК!

Репортер: Nevermore
Фотограф: Aneliya Moravska