NEMESEA – Uprise (2016)

Изключително музикалният месец април за мен завърши по неочаквано разочароващ начин – с „Uprise“ на NEMESEA. Твърде рядко си навивам на пръста да давам пети и шести шансове на албуми, но в случая с холандската група се почувствах морално задължена – все пак досега не са ме оставяли с лошо впечатление, пък и слушайки истории, съм изградила мнението, че и като хора са прекрасни, освен като музиканти.
Дори и така да е, „Uprise“ определено не показва Manda и момчетата в пълния им блясък. Никога не съм смятала мадамата за особено силен вокалист, но в актуалния запис на NEMESEA тя не ми звучи ни най-малко убедително, сякаш насила е набутана в студиото.

Впрочем той целият албум така си звучи. Далеч съм от мисълта, че в двадесет и първи век музикантите творят само и единствено за свое собствено удовлетворение, но пък толкова плоски и празни откъм чувство изпълнения съм срещала достатъчно рядко, че да ги забравя. Това, което си спомням от тях, е усещането, че са направени чисто и просто заради разни договори. Тъй де, договорите.

Накратко това беше. „Uprise“ е по-скоро за колегите от някое поп/електро уеб-списание, защото в него няма абсолютно нищо, което да задържи вниманието на (алт) рок феновете – така наречената целева група, която NEMESEA впечатляваше повече от успешно с „The Quiet Resistance“ и „In Control„.
Бягането от етикетите е похвална дисциплина, стига да си тренирал достатъчно усилено за нея.

Дано следващият албум на NEMESEA да бъде по-добър от този. Чувствам се като предател, задето не харесвам „Uprise„.

4/10