“Rig the game, we’re still playing to win Thrust upon the precipice of virtue and sin In pursuit of our dreams, sidestepping the screams As we navigate this wonderful life…”

Предстоящият осми албум на MUSHROOMHEAD – „A wonderful Life“, който излиза утре (19.06.2020г.) чрез Napalm Records, е и първият албум с участието на новите попълнения Steve Rauckhors, Jackie LaPonza (вокали) и Tom Shaffner (китара). Също така това е и първият албум без вокалиста Jeffrey Hatrix и кийбордиста Tom Schmitz.
„A wonderful Life“ бележи завръщането на продуцентския екип Steve „Skinny“ Felton и Matt Wallace (Faith No More, 3 Doors Down и други), които вече са работили върху успешния албум „XIII“.

През годините групата е претърпявала доста промени, но този път някои от феновете бяха разочаровани, защото според тях основният чар, а именно гласът на Jeff, вече няма да ги изумява и радва. Като един голям фен, дори и аз имах доста големи притеснения в началото, но MUSHROOMHEAD винаги са знаели как да изненадат и най-капризните си почитатели. Нека обърнем  все пак внимание какво са приготвили в кухнята на „гъбените глави“.

„A Requiem For Tomorrow“ е откриващото парче, което започва с един страхотен хор. Връщам се назад през албумите и не намирам нито една песен, в която да е имало хорове. Лично според мен гласът на Steve не е по-малко интересен от този на Jeff  и определено пасва на музиката. Заедно с тежките вокали на Jason Popson, парчето ми напомня на едно мое любимо от 2003-та – „Кill tomorrow“. Изненада! Всички, които си мислеха, че няма да се получи, могат да си върнат думите назад. „Madness Within“ също е доста пъстро парче. Честно казано, вероятно ще избягвам да си го пускам, докато се разхождам, защото е напълно възможно да ме откарат в някоя бяла стая и да прекарам известно време с една от онези „модерни“ бели ризки. Отново редуване на вокалите, от време на време чуваме и Ms.Jackie на заден план. Идва време за първия сингъл, с който кливландските маскирани музиканти ни заинтригуваха – и по-точно „Seen it All“, което най-запалените почитатели вече са слушали безброй пъти, само и само да открият приликите и разликите между Jeffrey и Steve. Парчето, което накара много хора да тръпнат в очакване на 19.06.2020 г., когато ще могат да изслушат всички останали композиции в албума. Веднага след него идва и вторият сингъл „The Heresy“, в който чуваме гласа на Jackie LaPonza. Изключително нежният ѝ глас се съчетава в комбинация с агресивните и тежки вокали на Jason Popson. „What a Shame“ е следващото парче, което започва с една звънлива мелодия на клавири, които са подходящи за озвучаване на една от онези детски въртележки по съборите и парковете с кончетата. За съжаление, текстът не е така забавен, както музиката в началото ни подтиква да се чувстваме. „Сгъвам цирка“ и се мятам на другата песен, че и без това има още много. В „Pulse“, клавирите пак носталгично ме настаняват в машина на времето и сядам да слушам, все едно е изпълнение на Tom Schmitz. Ms.Jackie отново разгръща прекрасен и нежен глас, J Mann и Mr.Rauckhorst ни пращат в друго измерение с редуващите се вокали, а като „черешка на тортата“ … хорово пеене. „Carry On“ е може би парчето, което ако MUSHROOMHEAD беше новоизлюпена група, щеше да стане тотален фаворит на слушателите. Модерно, интересно… мислех си, че „Seen it All“ ми е фаворит, но „Carry On“ застава на челна позиция. В „The Time has Come“ сякаш има послание – шамар, отправен в лицата на всички, които бавно се опитват да опустошат планетата. Тук мога да отбележа, че долавям старанието на Mr.Rauckhorst да угоди на фенската маса, защото гласът му много напомня на Jeff.
В тишината леко се чува припукване на стара грамофонна плоча и започва „11th Hour“, а пианото, покрито с един пръст прах върху него, звучи като тъжен спомен от времената, когато хората са се държали ръка за ръка и са се уважавали. В „I am the One“, може да се споменава за любов и омраза, но ако си мислите, че има нещо нежно в рифовете на китарата и барабаните – в грешка сте! В началото чуваме тихо шепнене, придружено с нежни клавири, но после идва тежката артилерия. „The Flood“ навява спомени за „Our Own Way“ от „XIII“, което пак е добра новина за всички стари фенове на групата. Следва впускане в една 7-минутна приказка, разказана от Jackie LaPonza и Steve Rauckhors. „Where the End Begins” може да ни отнесе на места, които не можем да си обясним. Постоянно сменящи се картини, различно оцветени светове, „танцуващи“ пламъци, може би тихи или бурни води. Наистина трудно за обяснение. Винаги съм казвала, че едно парче с такава дължина звучи просто прелестно и няма начин да е скучно. Има хиляди примери за такива велики парчета на много различни по стил банди. Следва и последното парче от албума, преди да минем към бонус траковете. „Confutatis“, или „Обречен“, както ми подсказва речникът. Отново хорово пеене, с което явно MUSHROOMHEAD искат да запомним този албум. Предполагам някой ще каже, че е доста дразнещо, но на мен определено ми е интересно.
Следва поредицата от четири бонус парчета и ако до момента не ви се е изправяла косата, сега е удобният момент. „To the Front“ буквално може да ни накара да се изправим и да маршируваме. Ако сега беше времето за филм за края на света или за зомби апокалипсис, това парче би се вписало идеално в саундтрака. Вторият бонус трак – „Sound of Destruction“, почва малко да ме обърква, защото в него сякаш наистина чувам Jeffrey Hatrix. „Another Ghost“ пък ми напомня  на времето, когато Waylon Reavis се появи за „Savior Sorrow“ през 2005-та. Завършваме историята отново с едно хорово парче – „Lacrimosa“.
Сега, ако бяхме в 90-те години, с модерна музикална уредба с касетки и автореверс и отново започваше първата песен, щеше да получи страхотно преливане на песните.

 
За мен, този албум на MUSHROOMHEAD е като най-доброто от всички албуми, събрано в едно. Наистина, през годините имаше доста смени на членове, но така или иначе групата е била страничен проект на музикантите от Кливланд. И все пак си мисля, че с този албум ни обрисуват един наистина „чудесен живот“.

Оценка: Предполагам, че всички ще кажат, че давам тази оценка, защото MUSHROOMHEAD са ми любима група. Не, причината за оценката ми е, че албумът не само не ме разочарова, а напротив, изненада ме приятно.

 10/10

Tracklist:
1.A Requiem for Tomorrow
2.Madness Within
3.Seen it All
4.The Heresy
5.What a Shame
6.Pulse
7.Carry On
8.The Time has Come
9.11th Hour
10.I am the One
11.The Flood
12.Where the End Begins
13.Confutatis
14.To the Front (Bonus Track)
15.Sound of Destruction (Bonus Track)
16.Another Ghost (Bonus Track)
17.Lacrimosa (Bonus Track)

MUSHROOMHEAD са:
Mr.Rauckhorst – Vocals
Jmann – Vocals
Ms.Jackie – Vocals
Dr.F – Keyboards & Bass guitar
Tankx – Guitar
Stitch – Keyboards & Samples
Diablo – Drums/Percussion
Skinny – Drums/Percussion

Можете да ги последвате и на следните адреси:
Website
Facebook
Instagram
Twitter
Napalm Records