Море от любов, дъжд и бира на априлския PolineROOOCK Fest 2014

Любов, приятна компания, готина музика и бира – какво повече му трябва на човек? Струва ми се, че всички тези елементи присъстваха на станалия вече традиционен PolineROOOCK Fest в Пловдив. Събитието отново се проведе в Летния театър, а на неговата сцена в 3 последователни дни забиха цели 15 банди. Организаторът на фестивала – Владислав Ботев отново се бе постарал за всеки да има по нещо, като публиката стана свидетел на една голяма част от богатата палитра на рок и метъл музиката, а за десерт имаше и 3 чужди групи…

Enthronement

Ден 1

В първия ден от фестивала времето реши да бъде противник на всички хора, които обичат тази музика – и фенове, и музиканти. Броят на хората, които се осмелиха да бъдат от началото до края беше сравнително малък, но пък за сметка на това 5-те банди дадоха всичко от себе си, за да зарадват феновете и в една голяма степен успяха. Първата група, която имаше честта да открие феста беше Enthronement – един интересен музикален проект, който събира в себе си членове на различни пловдивски банди като например Krossfire, Dark Spirit и Ivory Twilight. Групата заложи изцяло на авторска музика, а това, което направи впечатление в нея бяха елементите от скандинавския фолклор – похват, който допадна на една не малка част от публиката. Докато вокалите бяха поверени на очарователната Теодора Петрова, а китарите на Георги Кушев и Кирил Харизанов, то си струва да отбележим и присъствието на сегашния ивент-мениджър на Stage 51 – Тони „Сатаната“, който отново бе заел старата си роля на барабанист. Въпреки че Enthronement за първи път се изявиха на сцена, то нейното представяне беше повече от добро и навярно е накарало още повече хора да се позаинтересоват от тази банда.

Иначе, дъждът още повече се увеличи, но не спря ентусиазма на следващата група за вечерта – Metal Wings. Вокалите отново се изпълняваха от жена – Стела Атанасова, която, освен, че се беше заела с не леката задача да влезне под кожата на Tarja Turunen, демонстрира и умения на цигулка. Музиката очаквано се изразяваше в симфоник/готик метъл стилистиката на Nighwish – както преобладаващите кавъри на изброените (включително „I Wish I Had An Angel“, която може би беше най-силния момент от сетлиста), така и авторските парчета.

След това на сцената се качиха софиянците от Teophoria, сред които личаха имената на Теодор Койчинов, познат от участието си в родния Music Idol, така и на Иван Йорданов-Чери (Торнадо, Ахат). Лично аз очаквах повече от тази банда, но сякаш трибюта на TOTO не ме грабна – не знам дали заради пропуска на някои емблематични хитове в сетлиста (най-ярък пример за това – „Hold The Line“) или заради нещо друго, но си мисля, че Тео, Иван и останалите могат много повече, тъй като са го показвали преди. Иначе, концертът ще се запомни с гост-вокалите на Едит Унджиян (Coffein), които бяха едно свежо допълнение, както и изпълненето на „Rosanna“, която бе забита на бис за радост на публиката.

Следващата група бяха блусарите от Little Big Band, които отдадоха чест на едни от техните кумири, а именно – ZZ Top. Божидар Тонев – Попа и останалите буквално се бяха превъплътили в тексаските рокаджии, като доказателство за това бяха прочутите бради, които носеха със себе си. Въпреки, че не съм от най-големите фенове на ZZ Top, то няма как да отрека, че Little Big Band се бяха постарали да представят най-доброто, на което са способни, а задължителни хитове като „Sharp-Dressed Man“ и „Gimme All Your Loving“ подгряха публиката, за това което предстоеше да се случи в края на вечерта…а то бе уникално.

Reckless Roses

Всичко започна с първите акорди на „It’s So Easy“ – сякаш, беше толкова лесно унгарците от Reckless Roses да наелектризират публиката, и то още с първото парче. Ако мога да дам пример за наистина образцов и професионален трибют на голяма банда, то ще посоча точно маджарите. И няма да е само заради външния вид, макар и той да изигра съществена роля – все едно на сцената се бяха качили  Axl, Slash, Izzy, Duff и Steven – като в добрите стари времена…преди разцеплението. Reckless Roses забиха здраво и стегнато, без изобщо да им пука от дъжда, който още повече се бе увеличил. Дори може да се каже, че времето допълнително ги надъха да дадат най-доброто от себе си, като това се отнасяше и за публиката – просто беше крайно време за куфеене. И то настъпи…това си пролича най-вече на „Welcome To The Jungle“ – момент, в който малко по-възрастните фенове навярно са си спомнили за последната голяма рок банда, която караше цели стадиони да се пръскат по шевовете. Фронтменът на маджарите Norbert Baranyi направо бе одрал кожата на Axl Rose, като освен вокалните извивки и крясъци, доста умело имитираше и неговите мимики и движение по сцената. Един от най-силните моменти на вечерта настъпи по времето на „November Rain“, която дойде точно на място, а самия Norbert каза по-късно „April Fuckin’ Rain!“ Соло-китаристът Kelly също беше взел най-доброто от своя идол Slash, а когато заби „The Godfather Theme“ си мисля, че удари в сърцето абсолютно всеки един човек, който присъства на този концерт…неописуемо! Не бяха подминати и останалите вечни класики като „Sweet Child O’Mine и „Knocking On A Heaven’s Door“, а черешката на тортата бе оставена за „Paradise City“, която сложи точка на тази невероятна вечер.

Ден 2

За разлика от предния ден, времето бе много по-благосклонно към групите, а и феновете бяха сравнително повече (може би заради хедлайнерите на вечерта, за които ще стане въпрос по-нататък). Първи на сцената забиха софиянците от Full Circle. За първи път чувах тази банда и бих казал, че се представиха на едно доста добро ниво. Взели най-доброто от модерния и алтернативен метъл, столичани представиха сетлист, в който доминираше Godsmack-ското звучене, като чухме и „Show Me How To Live“ на Audioslave, която определено се понрави на една голяма част от публиката.

Eridan

Следващата банда беше Eridan, с която съм далеч по-запознат, тъй като съм слушал (и писал ревю) на дебютния им албум „Пътят Към Прозрението“. Точно той заемаше централно място в сетлиста на групата, като бяха изпълнени парчета като „Вечен Живот“, „Пътят“, „Сън“ и други. И въпреки че текстовете на християнска тематика не са от най-любимите на родния рок и метъл фен, то си мисля, че Eridan доста добре ги съчетават със своето 80-тарско олдскуул звучене. Вокалистът на бандата – Павлин Манев отново бе на висота, както и китариста Димо Тодоров, който впечатли със своите увлекателни сола. За удоволствие на публиката, бяха изпълнени също така и хеви метъл класики от репертоара на легенди като Rainbow i Ronnie James Dio, както и „Гладиатор“ на родните Импулс.

Третата банда за вечерта бяха гърците от W.A.N.T.E.D., които по звучене веднага ми напомниха за техните сънародници от Madrake, които пък се изявиха на предишното издание на фестивала. Съчетавайки класическия хард и хеви саунд с този на модерния рок и метъл, бандата наблегна най-вече на своята авторска музика. Интересно е да се отбележи и ролята на клавирите, които придаваха едно интересно готик звучене в репертоара на групата, в който присъстваха и най-актуалните им парчета като например „No Space Town“ и „You’re Life, Your Game“. Гърците имаха и не лошо сценично поведение, като за пример мога да дам китариста и басиста на бандата, които често излизаха и по-напред на сцената, за да бъдат видяни по-добре от публиката. За финал бяха изпълнени два неочаквани кавъра – „Hit The Road Jack“ на Rаy Charles, както и вечната рокендрол класика „I Wanna Rock And Roll All Nite“ на KISS, която определено ми подейства като приятна изненада.

След това на сцената се появиха едни доста интересни типажи, събрани под култовото име „Северо-Западняците“. Както каза и самия Владо Ботев (организатора на феста) „Събота вечер е, не може без малко купон“. И сякаш, точно тази група беше най-подходящото лирично отклонение за вечерта. Водейки от максимата си „Никой никога не моа ме накара да се маана от село“, Северо-западняците забиха забавно-пиянски авторски парчета, в които несъмнено се усещаше влиянието на банди като Доктор’с Гого Бенд, Обратен Ефект и така нататък. Фронменът на групата Иван Костов-Джеймс (да не се бърка с родния политик) вкарваше между парчетата по някоя и друга допълнителна смешна история, а заглавията на изпълнените песни бяха от рода на „Бай Иван В Мазата“ и (внимание!) „С Белоречките Опинци На Курида У Борован“. Допълнителен колорит в бандата внесоха тромпетиста Кирил Македонски, както и симпатичната фронтдама Николетка Димитрова, които се вписваха доста подходящо в пейзажа.

Redrum

Не знам какво са си мислели в този момент хедлайнерите от Redrum, но знам, че преди изпълнението си, проведоха 2 саундчека, и то доста старателно и внимателно. Водени от германския си фронтмен Michael Bormann, гърците сякаш искаха всичко да е точно и изпипано преди големия финал…съвсем по немски. А и като стана дума за Michael Bormann, тази иначе не много известна личност за родните рок и метъл фенове, след този концерт със сигурност си спечели нови почитатели. Защо? Защото ако мога да опиша с една дума неговото изпълнение, то тя би била…Професионализъм. Без съмнение, това е най-добрия музикант, стъпвал на сцената на Летния Театър, а за нас остава да се чудим как така се е съгласил да дойде на родна земя и да ни запознае с магнетизма си. Макар и музикалния му път да е минал през не толкова известните банди High Voltage и Jaded Heart, германския вокалист е взел участие и в редица други групи, измежду които и Bonfire, макар и само за една година. Но, стига толкова с биографията му! Още с първото парче „One Of Us/Scream“ Redrum грабнаха публиката и не я пуснаха до самия край. Магията, която излъчваха от сцената (не само на Michael, Но и на другите музиканти) беше невероятна, а класическото хард рок мелодик звучене ни напомни за гиганти като Whitesnake и Europe. А и като стана дума за Whitesnake, по едно време дори чухме пасажи от безсмъртната „Ain’t No Love In The Heart Of The City“! Иначе, най-близката песен, която се доближаваше до балада определено беше „Heart To Heart“, като тук е момента да кажа, че ако трябва да търсим някакви недостатъци в Michael и компания, то ще ги намерим единствено тук. А именно – в сетлиста на групата спокойно можеха да намерят място още 2-3 балади, а ако не ми вярвате, пуснете си „Go Going Gone“ или „Think Twise“! За сметка на това бяха изпълнени широко котираните „Dust In Your Eyes“ и „You Can’t Buy No Hero“, а Michael Bormann не забравяше контакта с публиката и постоянно общуваше с нея, вкарваше по някой и друг майтап и я разпяваше. На същия принцип (даже още по-весел) беше и соло-китариста на бандата Athan „Lyssa“ Kazakis, който към края на вечерта чисто и просто си каза на английски „Не мърдам от тук!“. В крайна сметка се наложи Michael да сверява един часовник, който беше оставен на сцената и групата да изпълни няколко биса, за радост на публиката. Кулминацията настъпи, когато зазвуча „You’re The Voice“ на Jonh Farhamn, която се оказа и черешката на тортата за тази вечер.

Ден 3

Последният ден на фестивала беше открит от Wild Horses – симпатична хард рок банда, която освен задължителните рок класики, намери време да изпълни и по някоя друга авторска песен. Началото беше смело поставено със Скорпионс-ката „Rock You Like A Hurricane“, а след това чухме и „Black Masquerade“ на Rainbow – парчета, които определено зарадваха публиката. Последваха няколко авторски песни, като след това дойде време и за „Nobody’s Wife“ на Anouk, в която фронтдамата на бандата – Любомира показа на преден план своите вокални възможности, а другия фронмент – Георги (познат и като вокал на култовите Пор Парясник) си стоеше кротко отстрани на сцената и наблюдаваше.

След това на сцената се качи бургаската група Силует, която по принцип е вече базирана в София, но това не и попречи да намине и към Пловдив и да зарадва своите фенове, а защо не и да намери нови такива. Бандата наблегна на авторската музика, която се състоеше от песни, както на български, така и на английски език. Състояща се от цели 3 жени, Силует се понравиха най-вече на онези от публиката, които предпочитат малко по-лекия рок с онова хипарско настроение от 60-те и 70-те години, смесено с традиционни родни фолклорни ритми. Групата изпълни и „Whole Lotta Love“ на Led Zeppelin, а после бе привикана за още един бис, след което трябваше да отстъпи своето място за следващата банда.

Peci And The Pichos

И то каква банда! Peci And The Pichos определено надминаха очакванията ми, а навярно и на много от тези, които успяха да ги видят на сцената на Летния театър. Пеци и компания са живия пример за група, която може да вдигне публиката на крака, дори и само с известни рок и метъл парчета, колкото и изтъркани да ни се струват те в даден момент. Тук обаче идва и уловката – Peci And The Pichos не забравиха да пречупят парчетата през своята призма, която определено допадна на публиката със своето весело и енергично пънк звучене. Не вярвате, че песни като „Rollin On The River“ и „Let It Be“ могат да бъдат пънк-анизирани? Е, вече могат. Чухме и „Breakin’ The Law“ на Judas Priest, както и „Enter Sandman“ на Metallica, но сякаш най-забавно беше по време на „Бате Гойко“ на Хиподил и „Ха-Ха“ на Милена, когато феновете до такава степен полудяха, че оформиха зверско пого долу, пред сцената. Сякаш това не стигаше и Пецко реши в един момент да си тресне китарата в земята, а същото направи и неговия басист – истински рокендрол, в духа на The Who, бих казал аз!

Четвъртата банда бяха IRA, или Интернационалната Рокендрол Академия – пловдивска група, създадена още през 1997 година, която представи чист и неподправим класически хард рок. Началото бе поставено с култовата Бийтълс-ка класика „Helter Shelter“. По-късно чухме и безсмъртната Блек Сабат-ска „Paranoid“, както и „Rock And Roll“ на Led Zeppelin. Публиката вече беше доволно загряла (и навярно подгряла) и не и оставеше нищо друго, освен да полудее на тройната доза AC/DC, а именно „Jailbreak“, „TNT“ и „You Shook Me All Night Long“. Финалът бе запазен за класиката на Диана Експрес „Балада За Пловдив“, след което Академиците трябваше да отстъпят мястото си на други родни любимци, а именно…Б.Т.Р.

B.T.R.

Толкова много неща са казвани за Наско и компания, че ако и тук се споменат, навярно ще бъдем обвинени в излишни клишета или нещо от този сорт. Та за това ще се опитам да бъда кратък. Истината си е, че Б.Т.Р. за пореден път показаха защо са едни от най-обичаните родни банди. Страхотно излъчване на сцена, уникална харизма на Наско Пенев, магически китари от страна на Славчо Николов и Кирил Божков…достатъчно ли е? Колкото до изпълнените парчета – то публиката знаеше много добре какво да очаква и самите Б.Т.Р. им го дадоха – началото бе поставено ударно с новия хит „Забравената нежност“ от предстоящия нов албум на бандата, който между другото ще излезе на 5 юни в столичната зала „Универсиада“…Иначе, старите класики нямаше как да не присъстват – като се започне от бързите „Златна Рибка“ и „Цвете От Луната“, мине се през сантиментални балади като „Няма връщане назад“, „Хей, Момиче“ и „Елмаз И Стъкло“ (на които съвсем спокойно може да поканиш момичето до теб за един танц) и се стигне до вечни класики като „Спасение“ и „Море От Любов“…всъщност точно така бих описал провелия се фестивал – „Море от любов“…дъжд и бира“.
До следващия път!

Всички снимки може да видите в ГАЛЕРИЯТА.