Моменти от концерта на LAST REMAINS, DASH THE EFFORT и THIS BURNING DAY

LAST REMAINS, DASH THE EFFORT и THIS BURNING DAY

Съвместно разбиване в неделя вечер.
Край на едно приключение из страната за DASH THE EFFORT.
А може би началото на нещо хубаво за всяка една банда.
Тепърва предстои.

Не бих казала, че е неочаквано добра комбинация, защото при тези групи си е съвсем очаквано. Виждали сме ги заедно на една сцена и това са групи, които много добре си подхождат стилово и се получава едно много приятно допълване между тях.

Обикновено концертните вечери винаги започват по етапно и навлизането в музикалната атмосфера се случва някъде около втората банда. Когато обаче говорим за LAST REMAINS нещата просто се случват с първата песен. Те са много живи и енергични на сцената и при тях публиката няма какво толкова да му мисли и тепърва да се отпуска.

„Change is coming like a storm and there is nowhere to hide”

Ами няма как да се скрие някой, веднага влиза под прицел и групата бързо го придърпва към сцената обратно. Така се случват нещата на такива концерти. Започнаха с гръм и трясък, много интензивно за неделя вечер, точно от каквото имахме нужда събралите се хора на този концерт. Групата е много добре чисто технически и вокалите на Screamoe са парченцето, което пасва на цялостния аранжимент на тяхното творчество. За изненада на всички, участие взе и първият им вокалист- Димитър Ангелов, с което участието им беше още по- интересно и някак завършено.

Следват виновниците за тази вечер- DASH THE EFFORT! Групата направи едно много качествено завръщане на сцената тази година, най-вече чрез представянето на новият им авторски материал. Песни, в които наистина е вложено много чувство и смисъл. Това беше и завършека на тяхното пролетно турне- Rebirth Tour.

„They can speak with calming voices, fool your trust
Lies are written in their eyes”

Винаги готови да отворят очите на тези, които живеят в мрак. Всяка песен и текст на Dash  е просветление към промяната, сваляне на оковите, които всеки един от нас сам поставя около себе си. Тяхното сценично присъствие винаги довършва текстовете и акцентира върху цялостното усещане, което остава тяхната музика. Много завършена банда като вид и стил, музика, всичко при тях е добре изпипано. Може би и за това им симпатизирам малко повече, защото винаги съм се впечатлявала от групи, които поддържат добре имиджа си и същевременно имат наистина какво да предложат. Това са две от най-важните съставки, които бих казала и трите групи притежават и развиват умело.

Няма как да се задържа повече защото вечерта напредва и на сцената се качва последната група THIS BURNING DAY.

Може би няма човек, който да не е долавял силната енергия, с която винаги започват и откриват своя сетлист на сцената. Те са ходещ заряд, който е пълен с много емоционална музика. Направиха много интересно прелюдие като започнаха с по-стар материал, след който влязохме в по-новите им произведения. Винаги съм харесвала когато има мост между преди и сега и реално можеш да оцениш пътят, през който минава всяка една група.

„Years from then, miles from there, I’m standing tall, born again…
Trust me, take my hand and feel the beat of life”

Около тях винаги витае позитивна енергия, освен с усмивките на сцената, голяма част от тяхното творчество те кара да намериш смисъл и в най-мрачните дни. Определено са група, която е преминала през такива моменти и точно това те кара да се изправиш отново, защото музиката винаги е било средство, което свързва хората. И те го правят успешно на своите концерти.

Снимки, както и пълни сет листове, няма.

Защото смятам, че всеки който подкрепя сцената не просто „трябваше” да е там, а можеше да намери време да го направи. Всеки може да отдели време да потърси всяка една банда, да преслуша както и да подкрепи.