Майкъл Гира – искрено и л(ир)ично

„It’s time
To sleep
It’s time
To leave“

Преди около два месеца, сякаш от нищото изплува новината, че на 3 Май 2012 година в София ще свири не кой да е, а символът на аналоговия индъстриъл, no wave титанът, неприлично скромният Майкъл Гира (Джирá). Датата дойде, а събитието се състоя в клуб Mixtape 5.

Пред около сто и петдесет човека, без никаква подгряваща група, с каубойска шапка и тиранти, фронтменът на SWANS излезе на сцената и единствено със силата на своя глас и китара (не рядко звучаща, като ударен инструмент), той направи полу-акустично шоу, което размаза присъстващите. От тихи разтапящи мелодии, през монотонни напеви, до дивашки ревове изправящи косите, 58 годишният творец изигра себе си и показа какъв трябва да бъде един негов концерт – личен и за публиката. В едно шоу продължило малко повече от час, бяха разкрити теми за любов, раздяла, насилие, депресия, смърт по начин утвърден от SWANS формулата.
Песните, с малки изключения, бяха творчество от последните няколко години, като беше наблегнато на излезлият през 2010-а „My Father Will Guide Me Up A Rope To The Sky“ както и промотo към него „No, I Am Not Insane” (имащо корени в други негови проекти като Angels Of Light). Старата генерация песни бе представена от „She Lives!“, „Blind“ и „God Damn The Sun“ като последната бе нещо като бис и с нея завърши концерта. (пълния сетлист е в края)

Да се разказва за това, какъв е бил един концерт (по принцип), е изключително трудно, а да се разказва какъв е бил един концерт на Майкъл Гира още повече. Няма как да бъде предаден контакта между двете страни на сцената, както и дребните неща, които изпълват минутите между песните. Това са части от рецептата за истинската спойка между изпълнител и публика. Например, няма как да бъде усетена вълната смях, когато той най-непринудено иска една бира от групата пред сцената и няма как да бъде видяна усмивката у лицето на момчето което отива до бара за да я купи. За тези неща трябва да си там, всички дребни закачки трябва да се чуят, да се видят… не – по-скоро трябва да се усетят. Един от най-влиятелните изпълнители в музикалния ъндърграунд дойде и простичко, по неговия си начин, с китара и глас забърка магията си и ни я поднесе, като страхотен спектакъл.
Аз съм дългогодишен почитател на SWANS и за мен няма думи, които могат да опишат личните емоции от едно подобно събитие. Майкъл Гира е изпълнител който дори и без подкрепата на банда зад себе си е достатъчно впечатляващо явление. Сам съумява да изпълни сцената така, че да остави у зрителя усещането за нещо завършено. Малко са фигурите, които могат да бъдат олицетворение на ъндерграунда, като в същото време носят аурата на рок звезди, но той със сигурност е една от тях.

Надявам се и за в бъдеще да имаме възможност да го видим отново на родна земя.

(Майкъл Гира изрично помоли, да не се снима, за това няма да има фото-галерия)

Setlist (София 3 Май 2012 г.)

Jim
Eden Prison
Oxygen
She Lives!
Blind
On the Mountain
Two Women
My Birth
Promise of Water
God Damn The Sun

  1. #1 написан от Afterglow (преди 7 години)

    Не съм запозната с групата/музиканта, но много ми хареса начинът, по който е написан репортажът!

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото