Малко парченце от Рая – концертът на EVANESCENCE в София

По една или друга причина концертният живот в столицата през последните години се… „сви“. Не откъм количество (то нарасна до пренасищане), а откъм мащаби – вече дори е трудно да си помислим за ново стадионно събитие като онези от края на миналото и началото на настоящото десетилетие. Все пак, макар и далеч от тези размери, първият самостоятелен концерт на EVANESCENCE (по покана на Keen Acts) в София (и втори в България) се превърна в един от най-посетените в последно време – може би 6-7000 души запълниха солидна част от капацитета на „Арена Армеец“.

Вече е малко след 20:00, когато преминаваме пропускателния режим и се вмъкваме в залата през най-близкия вход. Честно казано, изненадан съм – поне 4000 души присъстват на изпълнението на SEVI. Допада ми фактът, че обичайното неглижиране на съпорт групата, била тя българска или чужда, този път отсъства. SEVI стоят много стабилно и професионално на сцената, а гласът на Светлана е изключително мощен – не съм фен на музиката на бандата, но не мога да не им призная положителните качества. То не стига, че окъсняхме, но и отреденото им време е кратко – съвсем скоро става време за последното им парче – споделят, че изобщо не са се и надявали на предоставената им възможност, преди да поканят Jen Majura, китаристката на EVANESCENCE, за общото им изпълнение на парчето “To Hell And Back”. Друго си е с две китари, друго… Jen се включва и към финалния поклон на SEVI и всички заедно напускат сцената.

Сетлист:
“Follow Me”
“Am I Alive”
“The Art Of War”
“Don’t Hesitate”
“One Time Thing”
“To Hell And Back“

Десетина-петнадесет минути пауза и вече е време за VERIDIA, които излизат пред що-годе същото количество публика.Тук наистина съм раздвоен – от една страна, много ми допада енергията на групата, а и забелязвам как голяма част от тълпата харесва танцувалните им парчета; прави ми впечатление и симетричният им черно-бял аутфит. От друга, колкото и да оценявам добре написаните и увличащите множество хора поп парчета, в един момент ми идват прекалено поп – доста електроника, подложки, малко китари… Но няма значение, важното е, че откликът на публиката е позитивен. По средата на сета отново имаме включване от член на EVANESCENCE – този път от самата Amy Lee, която, логично, излиза под съпровода на бурни овации, и сяда зад пианото и микрофона, акомпанирайки за прочувствената балада “I’ll Never Be Ready”. Още три парчета по-късно VERIDIA ни оставят, като обявяват, че ще ни очакват в антрето, ако пожелаем да се видим с тях отблизо.

Сетлист:
“I Won’t Stay Down”
“Reckless”
“Still Breathing”
“Cheshire Smile”
“Numb”
“Ghosts”
“I’ll Never Be Ready”
“Mystery Of The Invisible”
“Feed The Animal”
“Disconnected”

В 21:40 осветлението внезапно угасва – знак, че това, за което сме дошли, започва. Когато светлините се възстановяват отново, насреща ни, на фона на огромен банер с добре познатото им лого, излизат петимата от EVANESCENCE. Оттук нататък е наистина трудно да се опише начинът, по който американците наелектризират обстановката в залата, а и, каквото и да се каже, ще е малко – класата им е зашеметяваща и съвсем неслучайно са там, където са. Започват с “Imperfection” и “What You Want”, съответно от последния си албум “Synthesis” (2017) и този преди него – “Evanescence” (2011)… Уви, обърнал съм твърде малко внимание на тези две издания, а парчета като “The Other Side”, “Made Of Stone”, “Lost In Paradise” и пр. са страхотни! Но нека онзи, който не е тук поне малко заради носталгията по изминалите дни и старите хитове на бандата, да хвърли първия камък! А дали пък ще се намери някой да обори твърдението, че EVANESCENCE използват много добре именно тази носталгия и умело я подхранват? Ударите следват един след друг – ранно попадение с “Going Under” (не помня кога за последно съм бил на концерт, на който публиката е пяла буквално всяка дума от дадена песен), по-нататък са “All That I’m Living For”, “Lithium” (горкото пиано, съсипаха се да го вкарват и изкарват), “Whisper”, “Call Me When You’re Sober”, “Imaginary”… Amy Lee заслужава възхищението на всички ни, тъй като кажи-речи през цялото време наподобява виелица, вихреща се от единия до другия край на сцената. Съвсем очаквано, “Bring Me To Life” (или по-скоро поизменена версия без мъжки вокали) е последното парче преди биса. Кратка пауза, пианото отново се появява, Amy Lee начева сърцераздирателната “My Immortal”, а минути по-късно цялата банда се завръща за ударния ѝ завършек. Вече всички знаят, че краят на шоуто наближава… И сега какво? Какво друго, освен сполучливо медли, в което са натъпкани части от някои от останалите хитове на бандата (и повечето от личните ми фаворити) – “Haunted”, “My Last Breath”, “Everybody’s Fool”, “Snow White Queen”… Трудно е да събереш всички в рамките на само един концерт. Емоцията е огромна, задъхана и, най-важното, споделена. Тази вечер EVANESCENCE със сигурност оставиха отпечатък – не само в нас самите, но и в отношението ни като публика. Сега ни остава единствено да очакваме следващото събитие – а то трябва да е наистина специално, защото има нова летва, която трябва да прескочи.

Сетлист:
“Imperfection”
“What You Want”
“Going Under”
“The Other Side”
“All That I’m Living For”
“Lithium”
“Whisper”
“New Way To Bleed”
“Call Me When You’re Sober”
“Made Of Stone”
“Lost In Paradise”
“The Change”
“Oceans”
“Disappear”
“Imaginary”
“Bring Me To Life”
Бис:
„My Immortal”
“Haunted”/“My Last Breath”/“Cloud Nine”/“Everybody’s Fool”/”Weight Of The World”/”Snow White Queen”