„Lost In Paradise“ или иначе казано AVANTASIA в Милано

Новият албум на Avantasia и съпътстващото турне бе новина, която предизвика не малко вълнения сред почитателитe на Tobias Sammet`s metal opera. Последният концерт на мега-формацията, състоял се на Wacken Open Air 2011, бе представен от него, като последен изобщо. Думи, които отекват в съзнанието ми, почти две години след закриващото шоу на фестивала. 70 000 души чухме как повече няма да има Avantasia. Да, ама не. Непрестанното желание на Тобиас да композира и създава музика нямаше как да свърши просто така и не след дълго http://www.tobiassammet.com/ ни информира за продължението на магическата музика изпод пръстите на Тобиас Самет. Обещание за нова metal opera, завръщане към корените, турне с три часови концерти и много изненади!

Чудото се случи, „The Mistery Of Time” излезе, а датите за турне малко по малко се разпродаваха. Разпродаден бе и концертът в Милано, на който имах възможност да отида. Не просто като фен на групата, а и в качеството на фото-репортер! Едно ново изживяване с щипка притеснение и емоционално затъмнение!

Пристигайки в Милано, първата ми задача бе да разузная, какво се случва около познатия “Alcatraz” – едно от местата, които приютяват звезди от музикалната сцена на миланска земя. Броя преките, свивам по via Valtelina, а пред мен изкачат познатите червени тур бусове на групата и около тридесет верни почитатели, дошли на входа още в ранни зори. Минава ми през ума, как ми се иска да съм там, сред тях, но този път имах по-вълнуваща задача – да се слея с фотографите пред сцената и да дам всичко от себе си, запечатвайки всеки кадър и елемент от шоуто.

Часовникът вече е направил доста кръгооборота, а аз съм навъртяла километраж из Милано, когато стъпвам отново на via Valtelina и какво съзират очите ми – двеста екзалтирани фена са заели позиции пред входа, увеличавайки интензивно бройката си в следващите два часа, сформирайки опашка от около 70 метра. Еуфорията е пълна – легален и нелегален мърчендайз върви като топъл хляб. Билети на черно по петдесет евро се предлагат от съмнителни типове, с развален италиански. Засичам познатото лице на Джанлука (създателят на официалния италиански фен клуб на Edguy & Avantasia) в тълпата, както и други метъл фенове, който си спомням от концерта на Edguy през 2010. Луди са тези италианци и така да напомнят на нас, българите. Не минава без възторжени викове и приканване на организаторите да отворят вратите към рая, тъй като обявеният час за това, вече е прескочен с 55 мин. Сърцето ми ще изскочи от вълнение дали ще се справя с поставената ми задача и как така да снимам и да се кефя на групата едновременно? Сложна работа ви казвам.

Времето минава и в 19:25 вратите към приказния свят на Avantasia се отварят, приютявайки екстремно нахлуващата тълпа. Няколко бързи снимки и се пъхвам през служебния вход, за да намеря мястото си сред фотографите.

Този път, “Alcatraz” е отворен изцяло и първото нещо, което съзирам са буквите Avantasia, обагрени в мека синя светлина. Две три проби на светлината и се откъсвам от гледката. Настройвам фотоапарата и заемам очаквателна позиция. Сърцето бие учестено, залата се пълни стремително под музикалния съпровод из творчеството на AC/DC. Напрежението нараства, а през меломанската ми глава минава само една мисъл – „Боже, защо не съм на оградата, с българското знаме, където с останалите дружно да сформираме гласовит хор, в подкрепа на Тhe Great Metal Opera?“

Часът е 20:30, светлините на залата отстъпват място на сценичното осветление. 3000 души вдигат ръце и чуваме встъпителната мелодия (Richard Strauss – Zarathustra).

Моментът настъпи! Първи на сцената излиза Felix Bohnke (барабани), последвам от Sascha Paeth (китари), Oli Hartmann (китари и бек вокали), Michael Rodenberg  (клавири и бек вокали), André Neygenfind (бас и бек вокали). Въвеждащото парче е Spectres. Tрансперантът е заместен с приказна снежна картина от „The Mistery Of Time“. Мистър Самет изкача светкавично в средата на сцената, танцува и започва приказката, наречена Аvantasia.

Разказвачът (Тобиас Самет) твори история от светлина и музика, а за мен остават само две глави (парчета) време, за моята фото история. Не осъзнавам ограниченото си време и на моменти се сливам с музиката, а колегите фотографи остават без думи.

Глава първа. Invoke the Machine и Black Orchid (с участието на Ronnie Atkins /Pretty Maids), от наскоро излезлия “The Mistery Of Time”, подготвят публиката за предстоящата ретроспекция към „The Metal Opera Pt.1“. Трябва да призная, че Рони ни отвя със страшна сила, сценично присъствие и много, много хъс в изпълненията си!

Уви… the time is up. Оттеглям се и оставям Michael Kiske (Helloween, Unisonic) да ми отнесе главата с Reach Out for the Light и Breaking Away. Намирам се в интересна за окото поза, която не бях правила на концерт – с един крак и една ръка на парапет от около 2 метра, запечатвайки масовото скандиране „Киске“, при появата на човека-глас.

Не след дълго, италианците са оценени като „Най-добрата публика“ от италианското турне на групата, слагайки в малкия си джоб германци и швейцарци. През ума ми няма как да не мине мисълта: „Ще си промените мнението в секундата, в която видите българската публика“.

Главните герои на вечерта, Тобиас и Киске, ни информират за намерението си да направят около три часа шоу с много „pussy ballads & heavy metal”!

В ореол от светлина, за мелодичната The Story Ain’t Over от „Wicked Simphony“, на сцената се качва Bob Catley (Magnum), а участието на харизматичната Аmanda Somerville доставя меко казано, удоволствие за ухото. Дългосвирещата The gret mistery (10:02) е последвана от един от шедьоврите на Wicked Simphony – Scales Of Justice (с участието на Thomas Rettke/ex Heavens Gate ).

Баладичната Whats Left Of Me изкарва пред публиката емоционалния Eric Martin (Mr.Big), който призоваваше „Siete pronti per cantare?” (Готови ли сте за пеене?). Разпръскваше позитивизъм и искрено се радваше, че е част от този проект.

Глава втора. Изминала е едва 1/3 от приказката Avantasiа, когато ставаме свидетели на доста заменки във вокално отношение. Още помня страхотното изпълнение на Promised Land, на Wacken 2011, в изпълнение на Jorn Lande. Липсата му осезаемо се усеща, въпреки желанието на Ерик Мартин да представи песента по най-добрия начин, на който е способен.

Няма начин, идва ред и на „pussy ballads“. Речено-сторено: Sleepwalking с Аmanda Somerville вместо тъмнокосата беквокалистка Cloudy Yang, участвала в доста от музикалните проекти на Tobias Sammet.

Един от запомнящите се моменти на миланската вечер бе изпълнението на Scarecrow, от едноименния албум! Хиляди ръце протегнати нагоре, хиляди скандиращи гърла и един уникален музикант, във вихъра на танца! Наречете ме пристрастна, но каквото и да се каже за Тобиас Самет би било малко… Вторият ключов момент идва след Stargazers – класиката Farewell. Не море от ръце, океан! В средата на сцената съзирам очите на Тобиас, в които прочитам признателност и благодарност.

Глава трета. Сюжетът се развива стремително. Намираме се едва в средата на вечерта, а началото на експлозията от класики на Avantasia е поставено с Shelter from the Rain (Michael Kiske & Bob Catley), последвани от In Quest For (емоционалният пик за мен), The Wicked Symphony (Jorn Lande & Tobias Sammet са заместени от  Bob Catley & Thomas Rettke), Lost in Space (с познатото „Аre you stay with me people?”), Savior in the Clockwork, Twisted Mind (Ronnie Atkins & Eric Martin  вместо Tobias Sammet) и Dying for an Angel  (Eric Martin  вместо Klaus Meine).

Секунди пауза, преди бисът, предшестван от поредното сравнение с белгийци и швейцарци: „Milan, I gotta tell you, you’re great!”.

Няма как да не отбележа, че „съмнението“ на Самет за изтощението ни, никак не беше на място! Определено го опровергахме. Завръщане към корените и така обичаните „The Metal Opera Pt. 1“ и „The Metal Opera Pt. 2“. Преливане от песен в песен – The Seven Angels, Avantasia, Sign of the Cross (с участието на всички музиканти)! Тридесет минути, сливане с Avantasia`s world, в който не просто си въвлечен, но и от който нямаш желанието да си тръгнеш. Кулминация и завършек в едно!

Всяка приказка си има край… В 23:50 музикантите си взеха довиждане, поклониха се традиционно и се изгубиха някъде там, зад сцената. Три часа и двадесет минути концертна приказка, разказана чрез музикa. Светлини… от колоните звучи Cry, just A little… Устните ми не могат да спрат да се движат. Припявам си и си взимам сбогом с “Alcatraz”, в който сбъдвам вече за втори път мечти!

Концертът не мина и без задължителното отдаване на почит към участвалите музиканти, заигравки с парчета на Deep Purple, Bon Jovi и др. Прегръдки, шеги и усмивки. От всичко по много! Музикантите бяха в страхотна форма и дадоха всичко от себе се и най-важното, забавляваха се така, както и ние самите.

Лиричното отклонение на Тобиас, за това какво е всъщност метъл операта, а именно – всички ние феновете, заедно с музиката на Аvantasia, обединени и пишещи историята.

“We are the power inside, we bring you fantasy.

We are the kingdom of light and dreams…”.

Не просто музика и почитатели, а нещо специално, което кара Тобиас да продължава да композира години наред, нещо което не може да остави в историята, а напротив – върна го към живот! AVANTASIAAAAA!

Снимките от концерта могат да бъдат разгледати в галерията на Metal Hangar 18 – тук.