LEAVER за музиката отвъд звука

Leaver са Ангел Симитчиев – бивш басист на Expectations и Даниел Дончов – басист на Expectations. И музиката им няма нищо общо с въпросната група.

Минималистични китари и глас от Даниел, красиви дроунове от Ангел и онази леко призрачна носталгия, присъща само на тях.

Поводът да ги потърся за едно бързо интервю е дебютният им албум “Head Home”, който предстои да излезе съвсем скоро и да бъде представен на 27 април в Чешкия център, концерт, организиран съвместо от Amek и Alarma Punk Jazz (виж събитието тук). Специални гости на промо концерта ще бъдат Илко Биров и Trysth, a визуализациите са поверени на Стоимен Стоянов.

Кои са Leaver? Какво са Leaver?

Даниел: Leaver е проекта на басистите. Leaver е сънища, писма и изоставени къщи.

Ангел: Leaver e музика, която не би съществувала без нас.

Oт къде/какво черпите вдъхновението си?

Даниел: От преживявания, случки, спомени.

Ангел: От тъжни мелодии, китара, в ривърб Hall of Fame с Decay на макс, от гласа на Лиз Харис.

За кого е предназначена музиката ви За какъв тип хора?

Даниел: Музиката на Leaver е предназначена за всеки, който би я почувствал по някакъв начин. За всеки, който би намерил нещо в нея.

Ангел: Ако случайно са хора, които докато вървят по улиците нощем гледат светещите прозорци на къщите и тайно си представят живота си във всяка една от тях ще е супер.

Съвсем скоро ви предстои да издадете дебютния си албум „Head Home“ на касета чрез лейбълите Amek и Serpent Eve Records. Всъщност, защо на касети? Не им ли мина „модата“ на тях още през ’90-те? Има ли нещо особено в този носител, което да пасва или допълва музиката ви?

Ангел: Лично аз никак не харесвам дискове, не харесвам и онлайн издания. Израснали сме с касетки и за щастие правим музика в период, в който те изживяват ренесанс. Имайки предвид, че носталгията е ключов елемент в музиката ни това прави касетките повече от подходящи.

Самият албум не звучи като нещо, което е направено по типичния начин – влизате в студио, всеки си записва своите партии и приключвате за седмица или две. Разкажете ми за самия процес на записа на „Head Home“?

Даниел: Искахме албума да звучи така, както би звучал на живо. За това изсвирихме и записахме почти всичко заедно.

Ангел: Това беше вторият път, в който го записвахме. Отидохме в репетиционната, която делим с Them Frequencies, включихме китарата в един амп, електрониките в друг, Михаил Славов (Expectations) подреди малко микрофони и започнахме да свирим както бихме свирили на концерт. Да, с всички грешки, които правим на живо.

След като смесих албума нещо пак липсваше, затова записах финалния микс на лента и шума запълни всички празноти. Чак тогава го пратих на Мариус Костаке (148 Studio, Букурещ) да го мастерира по също толкова първичен начин, по който го и записахме.

Подготвяте концерт за представянето на албума, който ще се състои на 27 април в Чешкия център, съвместно Trysth и Илко Биров, според мен музиката на всеки един изпълнител е доста различна от тази, на който и да е от другите двама. Кое е общото между Trysth, Leaver и Birov? Какво да oчакваме от програмата на събитието?

Ангел: С Trysth вече сме свирили веднъж и аз лично обожавам перфекционизма в музиката им и разбира се и атмосферата. За този лайв обаче успях да ги изнудя да направят акустичен сет, което според мен ще ги покаже в още по-интересна светлина. За музиката и личността на Илко Биров е доста трудно да се говори, тази искреност и топлина, която има в гласа му и в перфектния му китарен тон… Това трябва да преживеете на живо.

Общото между всички нас, може да звучи нескромно, но смятам, че сме открили нещо в музиката, което е отвъд звука.

Буквално два дни след това започва и промо турнето ви в Англия с Ræppen на Tim Holehouse. Малко са българските групи, които успяват да направят нещо подобно, особено с дебютен албум. Какво се изисква? Трудно ли е за организация?

Ангел: Тим е много добър мой приятел. Познаваме се вече 3 – 4 години, идвал е в България два пъти, а септември предстои да се завърне. Преди 2 години заедно направихме турне в Англия, Франция и Белгия, така че не беше трудно да го запалим по идеята. Организцията не беше никак лесна и той пое огромна част от работата по нея.

Въпреки всичко, смятам че няма значение дали си нова, стара, голяма или малка банда всичко опира до това колко далеч искаш да стигне музиката ти.

Винаги, когато слушам Leaver, независимо дали на запис или на живо по-скоро си представям концерт на тихо и открито място, тъмно във всички случаи. Или може би някоя от онези къщи, обвити в растителност и забравени от Бога….къде Leaver биха звучали най-добре? Бихте ли направили нещо подобно, ако имате възможност?

Даниел: Когато за първи път чух музиката ни отстрани си представих именно изоставени къщи. Именно така се появи името Leaver. Така, че предполагам, че на едно такова място бихме направили концерт да.

Ангел: Цветан Цветанов от Аларма Пънк Джаз имаше идея да ни заведе в унищожената от наводнения Мизия, защото по един или друг начин музиката ни търси подобни места, асоциации и внушения. Така че със сигурност бихме свирили по подобни места. Един от любимите ни концерти беше в Дом Кафе, Плевен. В една “съживена” къща, в която имаше толкова атмосфера колкото трудно може да намерите и в най-добре звучащия клуб.

Трябва да задам и неизменния въпрос: А после какво? Имате ли вече планове за следващ албум или посока на развитие?

Даниел: Имаме идеи за втори албум, но на този етап ще се концентрираме върху това, което предстои да се случи – представянето на албума в София и турнето.

Ангел: Може би ще задълбаем в посоката пиано и глас, като за целта е много възможно да си съдействаме отново със Стоимен Стоянов (Them Frequencies), който изсвири (и доразви) двете кратки пиано композиции в албума, които всъщност се родиха в Ксанти, Гърция докато тайно свирих на пианото на Манос Хадзидакис след един концерт там.

Признавам си, че има нещо, свързано с вас, което ме влудява страшно много и то е, че доста често хората се опитва да определят музиката ви като светла или тъмна, да определят процентното съотношение между двете и т.н.
Не е ли всичко любов? Музиката не е ли просто някакъв вид израз на любов?

Даниел: Музиката е израз на емоции – любов, носталгия. Нека всеки сам определи музиката ни както я чувства.

Ангел: Leaver e някъде по средата, защото се чувстваме еднакво комфортно и на тъмно и на светло.

Снимки: Ивайло Тотев (HRB.)