Каварна Рок Фест 2011, Ден Първи – Полюси – Мело-Дет и Пауър срещу студена меланхолия

Дълго време с нетърпение очаквахме подробностите покрай шестото провеждане на Каварна Рок Фест, имаше какви ли не слухове, но крайният резултат определено бе неочакван и изненадващ. По-важното е, че Каварна за пореден път беше препълнена от хора, които бяха там за да се забавляват дори да не им допада програмата за тази година. Разбира се, преобладаваха хората, отишли за да видят едни от най-любимите си групи – за такъв подбор на групи едва ли някой някога е мечтал. Сайнинг сешъни отново имаше. За съжаление през първия ден настъпи леко объркване – тези на Paradise Lost и Katatonia бяха разменени, но поне успяхме да ги видим. За разлика от втория и третия ден, където проблемите бяха по-големи и някои банди ни се разминаха. Много бяха разочарованите, но все пак го преглътнаха, мислейки за това, че съвсем скоро ще гледат тези хора на сцената. И ето, че скоро първата група вече беше там…

Фестивалът бе открит с екстремна банда и завърши с такава. Тази чест имаха швейцарците Dreamshade, от които струеше ентусиазъм и непрекъснато надъхваха публиката. Типичен Мело-Дет – наистина странен избор за начало, но пък пред сцената беше учудващо оживено – всичко живо подскачаше и подканваше момчетата да се раздават още повече. Е, за хората, които чакаха да видят например Sonata Arctica, изпълнението със сигурност е било доста скучно, но момчетата се раздадоха и със сигурност бяха благодарни за дадения шанс. Изпратихме ги подобаващо, а пред сцената започнаха да се трупат все повече хора, очакващи KATATONIA.

Към 19.00ч. шведите се появиха в прекрасно настроение, с което заразиха и самата публика. Може би часът не беше особено подходящ за подобен концерт – твърде много светлина за една доста тъмна банда, но атмосферата си я имаше. Групата наблегна на послединия си албум ‘ Night is the new day ‘, което беше леко разочарование за тези, които чакаха стари класики. Но за наистина болните фенове се оказа, че това е било дори още по-голям плюс и бяха радостни, че са чули песни като ‘ Liberation ‘ и ‘ Nephilim ‘. Лекото и плавно звучене ни потапяше неусетно.. А ние, капризните хора с класиките, не останахме ощетени – ‘ Ghost of the Sun ‘ и ‘ Sweet Nurse ‘ бяха същинско удоволствие и разпалваха жаждата за още. Katatonia бяха в страхотна форма, но със сигурност този концерт не ни беше достатъчен – дали заради светлината или заради това, че половината сет беше от новия албум, със сигурност на повечето от нас ни се искаше още. Тъкмо ще ги чакаме с нетърпение следващият път. Звукът беше много добър, а ние и самата група доволни от дългоочакваната среща.

Сетлист:

01. Forsaker
02. Liberation
03. My Twin
04. The Longest Year
05. Ghost Of The Sun
06. For My Demons
06. I Break
08. Right into the Bliss
09. Sweet Nurse
10. Nephilim
11. July
12. Day And Then The Shade
13. Leaders

Дойде редът на Sonata Arctica – група, която предизвика едно основно раделение. За едни бандата нямаше място на този фестивал, а други бяха дошли именно заради нея. От вторите наистина имаше много, защото пред сцената ставаше все по-тясно, а когато финландците излязоха на сцената, публиката откачи. Момичетата звъздишаха по магнетичния вокалист Tony Kakko, размяташе се бельо… Изключително свежа банда – публиката припяваше здраво, а атмосферата беше както романтична, така и много приповдигната. Особено внушителни бяха клавирите, които на моменти звучаха по-завладяващо от китарните сола. Групата изпълни песни от цялото си творчество, получихме класиките ‘ Replica ‘ и ‘ FullMoon ’, чието изпълнение бе подсилено от  меката светлина на пълната луна и романтиката беше като извадена от поема.. След  любимата ‘ Don’t say a word ‘ групата не каза нищо друго, освен Vodka! Феновете дошли специално заради тях постепенно се отдръпнаха назад, а тези на Paradise Lost заляха първите редици.

01. Intro
02. Flag In The Ground
03. Blinded No More
04. Juliet
05. Paid in Full
06. Last Drop Falls
07. Victoria’s Secret
08. Replica
09. The Last Amazing Grays
10. Black Sheep
11. Sing in Silence
12. FullMoon
Бис:
13. In Black and White
14. Don’t Say a Word
15. Vodka
16. Outro

Към 22.30ч. бе поставено начлото на дългоочаквания ‘ нормален ‘ концерт на PARADISE LOST. Нормален, защото с тази банда все нямаме късмет – или я отлагат, или условията са лоши.. Много хора казваха, че не са концертна банда, че гласът на Nick Holmes на живо понякога изнемогва… Силно се надявам този път да са усетили нещата по различен начин, защото наистина беше така! Тези хора имат адски силно присъствие и атмосферата беше неописуема. Начало постави може би една от най-любими ни песни от последния албум ‘ Faith Divides Us – Death Unites Us ‘, а именно ‘ The Rise Of Denial ‘. Окей – тук гласът на Nick на моменти се губеше, но мисля, че безупречното изпълнение на всичко останало отнема правото да се критикува каквото и да било от този концерт. Това бе мечтаният сетлист – едва ли някой е очаквал за трети път да чуе нещо от ‘ Shades of God ‘ , но ние получихме редовните  ‘ Pity The Sadness ‘ и ‘ As I Die ‘, които се забиваха безпощадно и усилваха онова чувство едновременно и на задоволство от факта, че ги слушаме на живо, и на меланхолия и мрак заради самата горчивина, с която са изпълнени. От ‘ Draconian Times ‘ чухме цели четири песни, които направиха трансът пълен. Бандата не изгуби контакта с публиката нито за момент, а тази музика те кара да се чувстваш като в безтегловност…  Прекосихме през почти всички албуми и едва ли бихме могли да искаме повече. Солото на ‘ Hallowed Land ‘ все още отеква в съзнанието ми, а за финал “ Hearts beating, hearts beating… for the last time “ беше перфектният завършек на този така емоционален концерт.

Сетлист :

01. The Rise of Denial
02. Pity the Sadness
03. Erased
04. I Remain
05. Hallowed Land
06. As I Die
07. The Enemy
08. Forever Failure
09. No Celebration
10. Enchantment
11. One Second
12. Requiem
Бис 1:
13. Faith Divides Us – Death Unites Us
14. Embers Fire
15. Say Just Words
Бис 2:
16. The Last Time