KATAKLYSM/SOILWORK – междуконтинентална класическа (мело)дет разходка в минало, настояще и бъдеще

В топлата вечер на 20 април по покана на Sofia Music Enterprises родният метъл фен имаше възможността да види на сцената на столичния клуб Mixtape 5 две от най-добре котиращите се имена от каталога на Nuclear Blast, a именно придобилите вече култов статус сред феновете на екстремната музика шведи от Soilwork и канадците Kataklysm.

Първоначално двете ко-хедлайнер банди трябваше да бъдат подкрепени от гостувалите преди само няколко месеца като съпорт на Hypocrisy и Septic Flesh финландци Horizon Ignited, както и от родните Deadscape. За съжаление обаче закъснение при пристигането на основните гости на вечерта попречи на родния квинтет да излезе на сцена. Все пак, момчетата и момичетата от бандата бяха лесно забележими в публиката и бяха поздравени от харизматичния фронтмен на Horizon Ignited Okko Solantera. Излезлите в 19:15 финландци представиха приятен мелодичен дет метъл, напомнящ доста на класиката на In Flames Reroute To Remain (2002). Сетът им продължи точно 45 минути пред постепенно събиращата се публика, която направи няколко кратки мош пита за удоволствие на групата и страничните наблюдатели.

Малко след 20:00 на сцената излязоха първите хедлайнери за вечерта. Шведският секстет Soilwork определено няма нужда от представяне. С времето групата се е наложила не само като една от пионерите на мелодет сцената от Гьотеборг, а и на съвременния модерен метъл като цяло. След хита от новия албум Övergivenheten (простете евентуалното грешно изписване, авторът на статията не говори шведски), фронтменът Bjorn “Speed” Strid поздрави българската публика и изрази радостта си, че бандата отново е в България след няколко години (за които не беше сигурен колко точно са) пауза. Последва смесица от песни от всички различни периоди от творчеството на шведите, а виртуозните и агресивните рифове накараха публиката да се раздвижи без излишно подканване от страна на бандата. Между песните беше отдадена почит и на починалият преди година китарист David Andersson и последва написаната от него The Living Infinite. Разходката между албумите на Soilwork продължи около час и половина и края на изпълнението беше даден с превърналата се в модерна класика Stålfågel. Групата обеща да се върне отново и се оттегли под продължаващи няколко минути скандирания от феновете.

Сетлист:

1. Övergivenheten

2. This Momentary Bliss
3. Stabbing the Drama
4. The Living Infinite I
5. Is It in Your Darkness
6. Electric Again
7. The Living Infinite II
8. Bastard Chain
9. Valleys of Gloam
10. The Nurturing Glance
11. Harvest Spine
12. Death Diviner
13. The Ride Majestic
14. Arrival
15. Nerve
16. Stålfågel

Малко след 22:00 сцената вече беше готова да посрещне и вторите специални гости на вечерта, а именно канадският квартет Kataklysm. Също банда, която няма нужда от представяне и банда, която успява с годините да печели повече фенове благодарение на плавно създадената симбиоза между агресия и мелодия. Не е ясно дали това е избор на самите банди или е решение на организаторите от SME, но е важно да се отбележи, че напълно резонно Kataklysm закриха вечерта като по-тежката от двете банди. В противен случай може би част от енергията на феновете щеше да се изгуби и да остави горчив привкус при Soilwork. Началото на сета на канадците беше дадено с Push The Venom от Heaven’s Venom и подобно на шведските си колеги, бандата направи също разходка между различни етапи от творчеството си. Може би за съжаление на олдскуул феновете, нямаше парчета от периода със Sylvain Houde зад микрофона, а целият сет беше съставен от песни, в които като вокалист се изявява гордият наследник на Римската империя Maurizio Iacono.
Хитове като In Shadows And Dust от едноименния албум се редуваха с нови парчета като The Killshot от последната тава на бандата Unconquered (2020). Тук отново публиката нямаше нужда от покана и на всяка от песните можеше да се види прекрасен мошпит, а скандиранията на името на бандата понякога успяваха да заглушат и репликите на Maurizio между песните. Без излишни обяснения Kataklysm приключиха сета си с класиката Blood In Heaven, която феновете пяха с цяло гърло и слязоха от сцената така, както и стъпиха на нея – абсолютно безкомпромисно.

Сетлист:

1. Push the Venom

2. Guillotine
3. Narcissist
4. Underneath the Scars
5. Where the Enemy Sleeps…
6. Manipulator of Souls
7. To Reign Again
8. The Killshot
9. Outsider
10. Crippled & Broken
11. At the Edge of the World
12. As I Slither
13. In Shadows & Dust
14. The Black Sheep
15. Blood in Heaven

Важно е да се отбележи, че организаторите се бяха постарали цялото събитие да се проведе по график и твърде дълги паузи между групите, създаващи напрежение между тръпнещите в очакване фенове и всичко започна и приключи спрямо предварително обявения график.

Дали COVID-19 пандемията или интереса към друга аудитория е накарал българските фенове да чакат толкова много време преди да видят отново Soilwork и/или Kataklysm, историята все още мълчи. Но все пак, остава надеждата такова събитие да се повтори скоро по думите и на двете банди. Дано този път няма лоши пророци по пътя.

Автор: Evil