Kamelot – Silverthorn
След официалното напускане на Roy Khan, мнозина предричаха бърз залез на Kamelot – без считания за незаменим, превърнал се в емблема на групата, вокал. Но, ето че почти четири месеца след концерта на Kamelot на стадион Калиакра, където пред българска публика Tommy Karevik безапелационно доказа, че е повече от достоен заместник на енигматичния норвежец Roy Khan, се появи и дългоочакваният нов албум на групата – Silverthorn. Новото произведение съдържа 10 композици + интро и епилог и, за радост на всички фенове, тези 10 композиции са истински, чист 100% Kamelot, който не може да бъде сбъркан!
През годините Kamelot успяха постепенно да извоюват своето място в света на метъла и да създадат индивидуален почерк, с който Silverthorn е осезаемо просмукан. Музиката от новия албум не следва посоката очертана от Ghost Opera и Poetry For The Poisoned – по-скоро връща слушателя в ерата на Karma и Black Halo, въпреки че на моменти се долавят мрачните настроения от предходните два албума. Мнозина ще обвинят Tommy Karevik, че пее с маниера на Roy Khan и че го копира, но такива твърдения за мен са необосновани. Просто шведът от Seventh Wonder има чудесен усет за музиката, ритъма и оркестрациите и успява да се напасне отлично към стила на групата, показвайки защо точно той е бил избран от над 800 кандидати да запълни овакантеното от Khan място. Доказателство за това са пилотната Sacrimony (която чухме на концерта в Каварна), епичната Veritas, заразяващата My Confession, заглавната Silverthorn, както и финалния шедоьвър Prodigal Son. Чувствената пиано балада Song for Jolee разкрива брилятната вокална техника на Karevik и способността му да предава емоцията само чрез гласа си. Неслучайно във всички песни се усеща неговия принос към звученето и стила на Silverthorn – именно той е написал всички текстове и вокални мелодии. Музиката пък е дело на Thomas Youngblood и Oliver Palotai. Като гост музиканти участват Alissa White-Gluz oт The Agonist, Elize Ryd от Amaranthe, Amanda Sommerville, Thomas Rettke и др.
Silverthorn е концептуален албум разказващ историята за драмата на богато викторианско английско семейство. Лимитираното издание на албума съдържа книжка, в която сюжетът е детайлно разказан от Amanda Somerville. И тъй като именно този разказ помага за разбирането на част от текстовете на песните, не мога да скрия учудването си, че книжката е включена само в лимитираното издание на албума. Може би все пак вече е качен някъде в интернет пространството, а и очаквам скоро да се появи на официалния сайт на групата. По отношение яснотата на песни и заглавия, изключение като че ли прави само и единствено баладата Falling Like the Fahrenheit …
Като заключение мога да кажа, че това е един отличен албум на Kamelot. С него групата показа на всички скептици, че е твърде рано да бъдат отписани само заради отсъствието на Roy Khan. Вокалните изпълнения на Tommy Karevik блестят на всяко едно място в албума – от емоционалните балади до опелното начало на Prodigal Son. Новата ера на Kamelot започна успешно!
9,5 / 10