IT IS GOOD THAT WE NEVER MET – A courtesy of my past self (2020)

It is good that we never met EP coverТова може да е най-дългото заглавие на ревю, което съм писала. И все пак думите са по-малко от тези в заглавие на, да речем, PANIC! AT THE DISCO. Споменаването на група, която стана популярна някъде към 2006 г. не е случайно. Едно, че и двете са късче носталгия за вътрешното ми емо. Друго, че първия път, когато чух за IT IS GOOD THAT WE NEVER MET, беше в интервю на друга родна банда от вече далечната 2016 г., чийто вокал ги спомена и каза, че звучат като истинско srceamo от 2006 г. Случайно слушах това интервю преди няколко дни. А на следващия ден младежите писаха, че ще издават ново ЕР. Е, съдба – как да не го чуе човек?

След това толкова дълго интро, се насочвам и към самия кратък албум. Запазил наистина едно ретро усещане в звученето. Доста носталгия има в траклиста. Което можете да се досетите и от заглавието – напълно оправдано като вайб. В настоящата ситуация, тази носталгия по миналото и несигурност в бъдещето звучат адски актуално. Още в откриващия трак, чийто текст звучи като изкаран от нечий дневник, някъде в последните седмици. Особено фокусът върху тревогата и страха да не те подмине цял един живот, докато те няма. Макар че миналото тук е и нещо, което те преследва, та спомените не са точно розови. Интрото на “Epigenesis” е доста чил и интересно откъм подбор на елементи. Речитативът, насложен върху инструментала, добавя някак злокобна нотка – като прелюдия към съкровените мисли на лирическия герой. И с вокалите screamo-то вече си идва на мястото, като води със себе си известно стакато в иначе лиричната мелодия. Точно мелодията май ми е любима част от тази песен: приятна, грабваща, създаваща подходящо усещане. Можете и да си headbang-вате пред компютъра, което винаги е плюс за тежка музика. Ритъмът е супер, но, бидейки меланхолик – един риф или мотив винаги успява да ме отвлече от ударните, ако е сносно направен. В този ред на мисли – mission accomplished. По-плавно започва и заглавната “A courtesy of my past self”. Отново има и речитатив в интрото. Този път монолог на вампир. Сега започвам да си прехвърлям филми за вампири през главата, в търсене на източник. По-нататък в песента се добавя и още един речитатив, който, отново, придава атмосферичност. Контрастът с харш вокалите е осезаем и се е получил интересно. Противовесът на спокойна реч и фрустрирани викове е изпитана формула. Работи и тук. Вокално си звучи като носталгично screamo. Музикално, има разнообразие. И кор. И модерност. И изненади. На места някой пасаж ме кара да очаквам чисти вокали. Или да си мисля за нещо малко по-акустично и рок. Подходящо за някой огън на плажа. Всичко е в китарите. “Sympathy won’t be enough” започва една идея по-ударно от събратята си, няма го и речитатива в началото. Направо влизаме със 100 и харш вокали. Все пак в мелодията има лиричност. Тук емоционалната картина е нарисувана с отчаяние, самота и минималистичен намек за надежда. Отразено точно в този контраст на китарни и гласни струни. Поддържано от ритъма, който остава стабилен. Не толкова в смисъл на константен – има динамика, но стабилно си изпълнява функцията на носеща структура, върху която се преплитат ноти, мотиви и чувства. Аутрото, или “Utro”, макар че на мен ми звучи точно като аутро, е само реч – този път не монологична – и атмосфера. И пак ми звучи като откъс от незнаен филм. В това отношение, ми напомня на ICE NINE KILLS, които успешно използваха филмовите препратки, теми и атмосфера в последния си албум. Може би са били вдъхновение за младите музиканти. Все пак трябва да спомена, че и в дебютния рилийз на IT IS GOOD THAT WE NEVER MET от 2016 г. има речитативи, та може да са се вдъхновили и от предишните си аз-ове.

Някъде между модерния кор и носталгичното screamo, “A courtesy of my past self” предлага интересен прочит на стандартни теми и емоции като самотата, тъгата, отчаянието, страха. Звучи приятно, има какво да се открие и на последващо слушане. Личи си, че има вложени усилие, мисъл и смисъл. Най-много ме грабнаха мелодиите. И по-точно усещането, което създават. Песните са актуални, но винаги с нотка на носталгия. Успяха да ме върнат в тийн годините ми за малко. Или по-скоро си бях закотвена в настоящето, с някой flashback от ерата на guyliner-а. Не знам дали мога да цитирам конкретна група, на която ми напомнят, защото доста неща ми минаха през ума. Но малко мимолетно. И много хаотично. От AA, през INK до DtE и TBD, или BLESSTHEFALL плюс още 100 неща, в зависимост от конкретния музикално-лиричен откъс, който в момента се е разнасял от колоните. Така че просто ще кажа, че можете да ударите по едно ухо, ако харесвате кор, скриймо и въобще ако не ви пречи някой да ви вика музикално. Или ако ви е харесал дебютният рилийз на IT IS GOOD THAT WE NEVER MET“When I close my eyes and cure my blindness” (2016), на който настоящото ЕР напомня значително. С малко повече модерност и осезаема градация.

Можете да намерите “A courtesy of my past self” в bandcamp и YouTube.

Оценка: 8/10

  1. #1 написан от Анонимен (преди 1 месец)

    Топ ЕР-то на България!

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото