Историята на една песен: Tomas Lindberg (AT THE GATES) – “Blinded By Fear”

Излизането на „Slaughter Of The Soul“ през 1995г., бележи нова епоха в метъла. По това време музиката крещи за иновации и AT THE GATES са на път да променят пейзажа на тежката музика завинаги. Съчетавайки мелодия с брутална крайност, шведите застават на върха на хранителната верига, а останалото, както се казва, е история. Чрез чистия си талант групата допринася за дефинирането на нов поджанр – мелодичен дет метъл. „Slaughter of the Soul” се счита за най-добрият албум в този поджанр на дет метъла. AT THE GATES са наясно, че е трудно да се балансира скорост с мелодия, но го правят безкомпромисно. Крясъците на Tomas Lindberg са също толкова гневно вдъхващи агония и отчаяние, колкото и текстовете, които пише за албума. В основата на албума има една песен, която блести с безпрецедентно качество и това е „Blinded by Fear“. Tomas признава, че не е имал представа колко огромно и дълготрайно въздействие ще има тази песен.

„Blinded By Fear“ започва невероятно бързо и не забавя темпо до края. Anders Bjoler и Martin Larssons работят върху китарите за този запис и правят невъзможно инстиктивното куфеене, което връхлита всеки фен, когато ги чуе. С тези бързи темпове, които създават, впечатляващо е, че Аdrian Еrlandsson е в състояние да поддържа същото темпо на барабаните и то по безупречен начин. Не на последно място трябва да се възхитим и на забележителните вокали на Tomas Lindberg, който кара слушателя да почувства яростта в гласа му, която звучи могъщо като дебрите на Ада. Докато музиката, която се излъчва с „Blinded By Fear“ поставя основите на мелодичния дет метъл, под повърхността и мелодията, текстът е също толкова авангарден, рисувайки теми за параноя и страх от свят, който е на път да се срине.

Tomas Lindberg споделя за песента, която поставя началото на мелодичният дет и вдъхновява цяло поколение:

Опитахме се да напишем най-добрата проклета песен, която някога сме могли. Това беше първият път, когато седнахме и се опитахме да изградим плана за това, което вярвахме, че е нашето бъдеще; нямахме представа какво ще се случи след това, просто искахме да създадем нещо ново. Мелодичният дет метъл все още не съществуваше, ние бяхме просто дет метъл група и искахме да включим по-класически елементи в звука си, без да губим формулата да бъдем дет метъл група. Началото на 90-те баха годините на индъстриъл метъла. Беше такъв тип време. Искахме песента да звучи механично и решихме, че интро като това наистина ще свърши работа. Бяхме мотивирани на максимум! „Blinded By fear“ всъщност беше написанa последна за този албум. Превърна се в пилотна песен, защото чувствахме, че нямаме такава. Спомням си как Fredrik Nordström (продуцент) казваше на Adrian (барабани), че иска да види ръката му, държаща барабана и палката, която трябва да бъде до рамото му при всеки удар. Това беше запис, което доведе до кървене от носа и физическо изтощение след над 80 опита за запис.“

Jonas Björler добавя:

Когато Adrian приключи с барабаните за „Blinded By Fear”, последва сериозно кървене от носа. Той работеше по 12 часа в гората, изсичаше дървета. Така че това беше тежък запис най-вече за него. Беше единственият oт нас със странична работа! Но когато си шведски барабанист, трябва да сечеш дървета за направата на собствените си палки, ха-ха!“

Повече от две десетилетия по-късно, „Blinded By Fear“  все още се смята за най-добрата песен на AT THE GATES – катализаторът, който циментира наследството им. Припомнете си я: