GRAND FUNKDon Brewer: „През 1969г. започнахме като трио. Всеки ни определяше като хеви метъл група, но хеви метълът се появи през 80-те години, тъй че ние си бяхме хард рок трио. Спокойно си карахме с радио ъндърграунд ситуацията и бяхме способни да правим по седем или деветминутни песни и песните бяха излъчвани по радиото, защото всичко си беше така – можеше да ни пуснат и целия албум по радиото. Към 1972г., ъндерграунд радиото стана много комерсиално и започнаха да тъсят и въртят само песни, дълги три минути и половина. Трябваше да подходим по този начин. Напуснахме мениджъра си Terry Knight през 1972. Преминахме през съдебни дела и цялата тази гадост и издадохме албум, който беше много различен от досегашното творчество на GRAND FUNK RAILROAD – „Phoenix“. Бяхме щастливи, че имаме нещо като хит от тази плоча „Rock ‘N’ Roll Soul“, но знаехме, че следващият ни албум трябваше да бъде нещо голямо или кариерата ни отиваше на кино. Бяхме на турне в подкрепа на албума. Пътувахме от град в град. Отвсякъде летяха жалби и съдебни дела. Периодът беше много бурен. Спомням си много разговори, в които си задавахме въпроса, какво ще правим по – нататък. Нашият нов мениджър казваше: „Защо не пишете песни за това, което правите: вие сте на път, отивате в този хотел, отивате на различни места, там има хора, идвате в града.”
И така мислите дойдоха в ума ми:“We’re coming to your town, we’ll help you party it down.“ В действителност това правехме ! Идвахме в града и ние бяхме купона. Оттук дойде и текстът и следващото ми прозрение беше : „We are an American band.“
Не искахме да размахваме флага или нещо подобно, просто това си бяхме ние. Описанието беше точно и това се отпечата в ума ми. Прибрах се вкъщи, поработих върху идеята. Изобщо не съм добър китарист, но поработих върху структурата и го занесох на една репетиция и всичко започна оттам“.


 

Don Brewer обяснява и“Up all night with Freddie King, I’ve got to tell you, poker’s his thing“:

„Freddie King ни подгряваше, великият блус китарист от Тексас. Той ме забавляваше всяка нощ, като караше групата му да играе с него всяка вечер покер. Ние присъствахме на някои от тези игри и оттам се появи тази строфа. Той плащаше на членовете на групата си и накрая печелеше отново всичките пари. Групата му беше разорена и те трябваше отново да свирят с него – беше велика сделка. Много хора не разбират строфата с Freddie King, защото не знаят кой е бил той. Всеки, който е познавал Freddie King веднага го зацепва.