Истинската история на ТРОТИЛ – част пета
Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:
Първа част можете да прочетете ТУК.
Втора част можете да намерите ТУК.
Третата е налице ТУК.
Четвъртата четете ТУК.
Тротил – непубликуваната биография. Пета част.
На „Ален мак” във Варна първо заваля дъжд и се запали сцената. Май Субдибула свиреха тогава. За нас си спомням, че с брат ми нещо сритахме Коцето вокала преди да излезем на сцената. Като се върнахме във София, ни се обади Кирил Маричков и каза, че за Видин е одобрена някаква пернишка група, но ние ще свирим, всичко е уредено, само да не споменаваме името му. Отидохме във Видин и ни настаниха в квартири на фенове. Видинчани не пият водка и ракия, но вино и бира-яко! Както и да е, преспахме преди лайфа и на сутринта махмурлии ни чакаше разходка с кораба „Бонония”. Барманът ни почерпи, защото сме били първи, а на връщане се довършихме в една кръчма. Преди концерта аз съм заспал в залата, а Коцето отвън. Или обратното. Нямам спомени. Свирихме. После КМ ни пропусна в наградените и публиката слезе да иска обяснение. Както и да е, never mind! Върнахме се с влака ,цял влак пияни групари и фенове. Нямаше осветление, но пък през май бяха пуснали парното. И някой дръпна ръчната спирачка, а в София ни чакаше Транспортна милиция.
След една седмица с цвете в ръка отидох при видната музиковедка Розмари Стателова. Тя е една стара мома, висока, суха , говори чат пат на немски. Стара еврейка! И всичко беше добре, до момента в който и казах, че не можем да се променим и да искаме – не се получава. Тя искаш да ни вкара в правия път, да бъдем някакъв соц метъл. Като и отказах само дето не скокна да ме набие! Тогава ми обясни, че във Видин е трябвало ние или една друга група да пробием, да ни включат в плочите на Комсомола и т.н., ама не сме ги послушали. Освен това един колега и казал: „Какъв метъл са тия, като на вокала са му тънки краката като клечки”
След една седмица с цвете в ръка отидох при видната музиковедка Розмари Стателова. Тя е една стара мома, висока, суха , говори чат пат на немски. Стара еврейка! И всичко беше добре, до момента в който и казах, че не можем да се променим и да искаме – не се получава. Тя искаш да ни вкара в правия път, да бъдем някакъв соц метъл. Като и отказах само дето не скокна да ме набие! Тогава ми обясни, че във Видин е трябвало ние или една друга група да пробием, да ни включат в плочите на Комсомола и т.н., ама не сме ги послушали. Освен това един колега и казал: „Какъв метъл са тия, като на вокала са му тънки краката като клечки”
Илийката от Медикус пък беше носил видеокасетка в Дирекция „Музика” да покаже, че Коцето пял фалшиво във Варна!
Преди да продължа искам да благодаря на 2 групи -на „Айсберг” от Ихтиман и на „Епизод”.
След като бяхме отрязани отвсякъде дори да репетираме, Кольо от „Айсберг“ ни покани да свирим при тях в Ихтиман. Дотогава не ми се беше случвало с куфара с баса да гоня влака. Луди години! А с „Епизод” направихме един от най-страхотните си концерти и според мен е еталон за метъл-концерт.
Залата на еврейския дом. На сцената – бесилки, гилотини, ковче зи, кръстове. Публиката – 600 крeщящи фена в помещение за 150-200. Групите и феновете буквално си дишаха потта. Човекът на пушек машината си беше забравил ръката на бутона и пушека се стелеше дори по стълбите извън залата. Дойде пожарната по сигнал, че дома гори. Децибели-ад! Жестоко! Трудно е да опишеш атмосферата, наистина беше истински Hell!
През 1989 Народната милиция и Комсомолът явно се бяха отчаяли от нас и повече поне привидно не ни спираха. Доста от колегите продължава да ни мразят, защото на общи гигове, ако свирехме първи, след нас си тръгваха, ако свирехме последни крещяха „Тротил”, докато дойде нашия ред. Получаваше се доста неколегиално, но не зависеше от нас, такава ни беше публиката. Нещо като ултрасите във футболните агитки.
Някъде по това време в България на концерт дойдоха руснаците „Круиз”- метъл символи на перестройката, нещо като свежия полъх на промяната. Билетите за лайфа бяха свършили и ние с брат ми обикаляхме около залата да купим на черно. Тогава ни забеляза онзи същия майор от Държавна сигурност, дето беше пътувал до Варна заради нас, заповяда за ужас на Спас Русев и другите от Дирекция „Музика” : „Тези момчета трябва да гледат” и ни прекара като по червено килимче през служебния вход. На майора (може и да не е бил майор, все пак беше цивилен) думите към нас бяха: „Момчета, гледайте и се учете! Трябва след ваш концерт хората да викат „ да живее България, а не да еб.м мамата на социализма!”
След като бяхме отрязани отвсякъде дори да репетираме, Кольо от „Айсберг“ ни покани да свирим при тях в Ихтиман. Дотогава не ми се беше случвало с куфара с баса да гоня влака. Луди години! А с „Епизод” направихме един от най-страхотните си концерти и според мен е еталон за метъл-концерт.
Залата на еврейския дом. На сцената – бесилки, гилотини, ковче
През 1989 Народната милиция и Комсомолът явно се бяха отчаяли от нас и повече поне привидно не ни спираха. Доста от колегите продължава да ни мразят, защото на общи гигове, ако свирехме първи, след нас си тръгваха, ако свирехме последни крещяха „Тротил”, докато дойде нашия ред. Получаваше се доста неколегиално, но не зависеше от нас, такава ни беше публиката. Нещо като ултрасите във футболните агитки.
Някъде по това време в България на концерт дойдоха руснаците „Круиз”- метъл символи на перестройката, нещо като свежия полъх на промяната. Билетите за лайфа бяха свършили и ние с брат ми обикаляхме около залата да купим на черно. Тогава ни забеляза онзи същия майор от Държавна сигурност, дето беше пътувал до Варна заради нас, заповяда за ужас на Спас Русев и другите от Дирекция „Музика” : „Тези момчета трябва да гледат” и ни прекара като по червено килимче през служебния вход. На майора (може и да не е бил майор, все пак беше цивилен) думите към нас бяха: „Момчета, гледайте и се учете! Трябва след ваш концерт хората да викат „ да живее България, а не да еб.м мамата на социализма!”