Интервю със Steffen Kummerer (OBSCURA, THULCANDRA)

Прогресив дет метъл машините от Германия OBSCURA ще направят първи хедлайнърски концерт в България. Датата е 20 февруари. Мястото – софийския клуб „Mixtape 5„. Музиката на безкомпромисните виртуози Steffen Kummerer, Linus Klausenitzer, Rafael Trujillo и Sebastian Lanser се отличава от всичко, което съществува в екстремния жанр. Запазена марка на OBSCURA са интелигентните експерименти, полиритмите, елегантно използване на вокалите, фретлес басът, философията в основата на текстовете и разбира се – немската им прецизност. Компания на OBSCURA за концерта им в София ще правят GOD DETHRONED, страничният блек метъл проект на Steffan Kummerer, вдъхновен силно от DISSECTION – THULCANDRA и младите френски прогресари от FACTAL UNIVERSE.

Интервюто с Steffen Kummerer (OBSCURA, THULCANDRA) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 13.01.2020 година.

От другата страна – Привет, Steffen, последният албум на OBSCURA излезе през 2018. Имате ли нещо ново?

Steffen Kummerer – Да, в момента сме по средата на създаването на новия ни албум. Целта ни е да сме в студиото през лятото на 2020. В средата сме на препродуцирането на всичко, като оставим на страна подготовката за предстоящото турне. Много сме заети.

От другата страна – Защо групите са толкова заети днес?

Steffen Kummerer – Мисля, че в миналото бандите не са били заети по същия начин, както днес. Някои от дейностите през 70-те, 80-те и 90-те са се изпълнявали от PR-компании или някой служител на звукозаписната компания, от отделите за връзки с обществеността. Днес положението е различно. Най-вече заради факта, че постоянно трябва да си активен в социалните медии и да предоставяш някакво ново съдържание. Трябва да работиш повече върху видеоклиповете, върху визуалния имидж в Интернет. А това отнема доста време. В страни от това, ако говорим за OBSCURA, ние не създаваме музика, с основа три акорда. Нашата е малко по-сложна, отнема ни повече от два месеца работа в студиото, за да запишем, миксираме и мастерираме целия албум. За това наистина ни трябва много време. По същия начин работим и за сценичната продукция. Не просто да имаме винил зад нас, а истинска сценична продукция. Като сметнем всичко, се натрупва доста работа, но напрежението не ни носи ядове.

От другата страна – Когато създавате нов материал, вземате ли предвид как ще звучи на живо?

Steffen Kummerer – Днес много повече, отколкото преди. Научих го през последните десет години. В първите шест-седем от историята на бандата не мислихме за това, а просто се опитвахме да свирим възможно най-сложно и да създадем възможно най-сложния материал, на който бяхме способни. Веднага след като започнахме да свирим постоянно на живо, установих, че някои аранжименти просто не работят за концерти. Други са много сложни или много бързи, което означаваше, че съдържанието на определени песни, не можеше да бъде представено адекватно. Публиката щеше да чуе основно шум заради високата скорост и недостатъчно чистото свирене, както и не доброто аранжиране на материала. Днес постоянно мисля за тези неща.

От другата страна – Защо днес музиката се възприема повече визуално, а не чрез слуха?

Steffen Kummerer – Добър въпрос. Ако говорим за живите продукции, смятам, че причината е, че като цяло фокусът е изместен върху това как изглежда групата. През 90-те и в началото на 21 век, преди да се надуе този интернет балон и емпетройките да станат нещо нормално, музикантите са можели да живеят с издаването на музика и от време на време да свирят на живо. Днес всичко е обърнато с главата на долу. Необходимо е да си добра концертна група. Защо? Защото издаването на нов албум е достъпно и за най-дълбоките ъндърграунд артисти. Всяка година излизат милиони записи. Ти си журналист в метъла и знаеш, за какво натрупване говоря. И в един момент фокусът върху добрите неща се губи, защото си затрупан от тонове нови албуми, с които те заливат всеки ден и всяка седмица. За да бъда по-кратък – днес свиренето на живо е малко по-важно за една банда, отколкото преди 10 или 20 години. Това е и причината за организирането на толкова много концерти и за да се върна на въпроса ти – всеки трябва да се представя пред публиката визуално. Така днес хората възприемат групите. Това прави и видеоклиповете по-важни днес, както и обложките. Добрите концерти са сами по себе си реклама за бандите. Ако сте добра концертна група, ще избиете рибата.

От другата страна – В такъв случай музиката днес не е достатъчна, за да имаш успешна група…

Steffen Kummerer – За съжаление е така. Разбира се, в основата стои музиката, но ако нямаш какво да покажеш, не да кажеш, а да покажеш, няма да успееш да живееш от нея или да оцелееш на сцената. Това е личното ми мнение.

От другата страна – Какви нетрадиционни действия трябва да подхване една банда, за да има успех днес, щом музиката не е достатъчна?

Steffen Kummerer – Много умно постъпиха RAMMSTEIN преди няколко години. Вярно е, че всички ги знаят. Тогава те бяха изправени пред предизвикателството да достигнат до повече хора, които не ги познават, дори и да предизвикат полемика. Това, което направиха, е да създадат видеоклип към песента „Pussy” и да го пуснат онлайн в платформите за порно. Брилянтен ход според мен. Беше страхотно действие. И всеки, който искаше да гледа видеото, трябваше да стигне до порно сайтовете. Умна постъпка от тяхна страна. Така че днес е важно да си едновременно скандален, постоянно да действаш и да бъдеш съвременен. Това работи. Вземи група като GHOST. Преди години бяха първата откриваща банда на локални фестивали тук в Германия. А днес вече правят турнета с METALLICA. Имах възможност да ги гледам преди време – те забавляват хората.

От другата страна – Даваш примери с групи, които не свирят техничен дет метъл… Представяш ли си OBSCURA в същата роля?

Steffen Kummerer – Не точно. Защото сме много екстремни, особено когато нещата опрат до вокалите. Вокалите в метъла – ревове, крясъци, те не са нормално пеене, така да се изразя. Ако продължаваш да ги използваш, затваряш няколко врати за групата. Според скромния ми опит, повечето слушатели първо се интересуват от вокалите, анализират ги и ако не ги харесат или пък ги харесат, едва тогава решават дали харесват музиката или не. Вземи една инструментална банда като ANIMALS AS LEADERS – те са технични и прогресивни като нас и обратно – ние като тях. Но изпълняват само инструментална музика и пред тях се отварят много повече врати. Защото музиката сама по себе си е малко по-достъпна и се възприема по-лесно. При тях липсва ограничението на метъл вокалите. Това е едната страна. Ние бихме могли да постъпим по същия начин, за да станем по-голяма група, но не това е целта ми. За да се върна на въпроса ти – никога не бихме могли да станем големи, колкото бандите, които споменах. Не е възможно.

От другата страна – Днес достатъчно ли е да имаш хубаво оборудване и добра техника на свирене, за да постигнеш успеха?

Steffen Kummerer – Не мисля. На първо място не се нуждаеш от много скъпо оборудване, за да запишеш добър албум, да постигнеш добър звук или да убедиш хората, че си добър. Има толкова много банди, които изпълняват седемдесетарска музика на много старо оборудване, което не е много скъпо. Не говорим за бутиковите усилватели или скъпите барабани. Има музиканти, които си правят сметката на първо място. И дори и да имаш най-доброто оборудване, все още се нуждаеш от някого, който да знае как да го използва. Така че ако знаеш как да боравиш с оборудването, с което разполагаш и по този начин внедриш собствения си отпечатък върху него, защото понякога оборудването е определящо за звука на една група, тогава нещата ще проработят. От друга страна, ако имаш много скъпо оборудване или най-новия „Axe-Fx”, но го използваш през заводските настройки, ще звучиш като още хиляди други музиканти. Да изградиш собствен звук, оригиналност и облик е много по-важно от това да имаш скъпоструващо оборудване.

От другата страна – Важно ли е днес да си на точното място в подходящия момент?

Steffen Kummerer – И преди, и сега е едно и също. Ако изпълняваш грешната музика в неподходящия момент, няма как да успееш. Ако обаче успееш да влезеш под кожата на обществото или на определени фенове и Сатурн, Уран и Плутон са се подредили в правилната конфигурация, може и да успееш. Смятам обаче, че не можеш да насилваш нещата. Ако имаш добра идея и хората я харесват, давай смело с цялото си същество, придържай се към онова, което в общи линии възнамеряваш да правиш и може нещата да проработят. Може обаче и да не проработят. Няма как да насилваш съдбата.

От другата страна – Веднъж Markus Vanhala от OMNIUM GATHERUM ми каза, че е по-добре да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото да успееш там, където не ти е мястото…

Steffen Kummerer – Бих се съгласил с него. Защото преди съм бил няколко пъти в положения, които мога да отбележа като много успешни, но те не са в музикалния бизнес. Не говоря за него. Чувствах се много успешен във всичко, което правех, но по някакъв начин това беше успех на хартия. Не беше онова, с което исках да се занимавам. Не се чувствах пълноценен и удовлетворен. Разбрах, че е по-добре да правя онова, което обичам, дори и да се проваля, защото ще съм щастлив.

От другата страна – Защо всяко поколение смята неговата музика за най-добрата и поколенията винаги сравняват музиката си?

Steffen Kummerer – Така работи обществото. Баща съм, както и ти, и сигурно си забелязал, че децата развиват своя вкус към музиката и културата точно в обратната посока на техните родители. Нещо като бунт срещу опитите за статукво. Надявам се, че моите момичета няма да прослушат хип-хоп в близко бъдеще. Кой обаче може да каже… И разбира се, това е определено противопоставяне и знак към по-възрастните, и по старите поколения, че тяхната музика е скапана, а музиката на младите е единствената, която става. Понякога обаче има и движение в посока към миналото. Някои деца смятат, че създаденото от дядовците е фантастично. Вземи GRETA VAN FLEET от САЩ. Те станаха много големи, а не правят нищо друго освен да копират всичко от LED ZEPPELIN – от началото до края. Всъщност и това е хубаво. Няма модели. Всеки има своя истина за нещата.

От другата страна – Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато е създадена със сърце. Има ли тогава фалшива музика?

Steffen Kummerer – Не, няма. Няма правилна и грешна музика. Има музика, която харесваш и се забавляваш, и която не харесваш, и не слушаш. От моята гледна точка, нещата по отношение на музиката са черно-бели – или я харесвам или не. Но няма погрешна музика. Научих го през годините. Когато ние започнахме, за нас пауър метъл бандите не струваха, ню-метълът и хардкорът също. След толкова години обаче започнах да уважавам групите, които продължават да правят онова, което обичат, без значение дали им харесвам музиката или не. Щом продължават с турнетата, със свиренето пред хиляди или в барове, щом им харесва, щом правят онова, което искат и се забавляват, имат моето уважение. За това и не смятам, че има правилна и погрешна музика. Просто изпълнявай онова, което харесваш и не бъди изкуствен, не се опитвай да си онова, което всъщност не ти подхожда. Бъди себе си.

От другата страна – Това ли правите в OBSCURA?

Steffen Kummerer – Точно така. Правя точно онова, което искам и харесвам. Връщайки се към продукциите и турнетата, които сме направили, разбира се, че има грешки – може би съм изсвирил грешния акорд или съм взел неправилното решение по отношение на продукцията, използвал съм погрешното оборудване, каквото и да е, но все още правим онова, което искаме и лично аз се опитвам да го правя дори и по-добре. От 16-17 години участвам само в две групи. Това са OBSCURA и THULCANDRA. Така съм напълно удовлетворен и не искам да правя нищо друго. Ако имам други идеи или израсна като личност, а също така реша да прекрача в други стилове, ще ги използвам в тези две групи. Няма нужда да започвам още една или да се занимавам с други неща. Просто ще продължа да правя музиката, която искам и обичам да свиря. Разбира се, че сме имали както хубави, така и много лоши моменти с момчетата – отменяли сме турнета, имали сме промени в съставите, преживели сме всичко, с което се сблъсква една банда по време на съществуването си. Но все още продължавам да правя онова, което обичам, не съм забогатял, както отбелязах и по-рано, защото по отношение на успеха сме ограничени по някакъв начин. Но всичко е наред. Харесва ми там, където съм. Не се променям и правя онова, което искам.

От другата страна – Коя е най-голямата обида за един музикант днес?

Steffen Kummerer – Трудно е да отговоря. Един музикант е в някаква степен публична личност и всеки ден например е обиждан по някакъв начин в социалните медии. Това просто трябва да го приемеш, няма какво да направиш насреща. И въпреки това смятам, че най-голямата обида днес за един музикант е да бъде игнориран, никой да не говори за него, никой да не слуша музиката му. Преди няколко седмици чух един термин – мисля, че беше „ghosting” – хората са се отдалечили от теб, не ти обръщат внимание, не те слушат, отбягват те… Мисля, че това е най-голямата обида за един музикант днес.

От другата страна – Отдаваш ли значение на ревютата?

Steffen Kummerer – Да, те определено все още имат значение. Просто нещата зависят от формата. Преди 20 и повече години имаше MTV, MTV2, в Германия имахме Viva и Viva2, някои телевизионни рок канали. Когато YouTube се появи, те изчезнаха. Преди години печатните издания владееха пазара. Днес ситуацията е коренно различна. Списанията имат по-малко тежест, по-важни стават инфлуенсърите в социалните платформи. Като пример ще дам формата на „BangerTV” – каналът е много успешен и има влиянието да определя кое да се харесва и кое не. За да обобщя – чета ревюта, но не ги приемам лично, ако са лоши. В същото време съм много щастлив, когато хората харесват онова, което правим.

От другата страна – Какво мислиш за хората, които не са от метъл сцената, но правят ревюта на метъл песни?

Steffen Kummerer – Добър въпрос. Никога не са ми го задавали. На първо място е много добре, когато някой е отделил от времето си, за да напише ревю или да направи интервю. Но всичко зависи от това дали въпросите наистина са подготвени предварително, за да има поне опит за разбиране, което означава, че интервюиращия проявява отношение към интервюирания. Все едно да нямаш нищо общо с IT-сектора, но да се натискаш да работиш в него. На първо място трябва да се поинтересуваш, да се опиташ да влезеш в музиката, да бъдеш обективен. Това е ключът – трябва да си обективен. Тогава наистина нещата ще станат. Тогава бих приел хора, които не са от метъл сцената да правят ревюта и интервюта, стига да са честни и обективни.

От другата страна – Музиката на OBSCURA ли влияе на начина ти на свирене или начина ти на свирене влияе на музиката на бандата?

Steffen Kummerer – И двете. Влиянието е и в двете посоки. OBSCURA е първата ми група. Започнах да свиря на китара на 16. Това беше през 2002. Няколко месеца по-късно събрахме OBSCURA. Ако си пуснеш старите ни албуми от началото до края, определено можеш да разбереш как съм се развил като музикант и китарист. В същото време, когато ние малко или много открихме стила си (първите ни албум и първите ни демота са доста повлияни от различни банди, които следвахме като музиканти), което стана около „Omnivium” и „Akróasis”, някъде там, вече можем да кажем, че оставяме нашия отпечатък върху музиката. От този момент групата започна да ми влияе, защото вече съм наясно с визията за нея, в резултат на което развих стила си в нейната посока. Така че влиянието е винаги в двете посоки.

От другата страна – При положение, че вече си открил стила си на свирене, по някакъв начин той ограничава ли те?

Steffen Kummerer – Трудно е да отговоря. Самият аз не се ограничавам в нищо. Ако смятам, че идеите, които имам, са подходящи за OBSCURA, ги използвам. В същото време обаче не свиря в други групи и проекти. Доста често мисля по този въпрос. Не мога да свиря като циганите на китара, не мога да свиря на джаз китара, с пръсти на акустична китара, което означава, че спектърът ми от възможности не е всеобхватен, не е толкова широк. Но онова, което правя в моята група, особено що се отнася до начина, по който удрям струните, техниката, която използвам по отношение на ритъма, е най-доброто, на което съм способен. Постоянно съм концентриран върху това да изпълнявам моя музикален стил по най-добрия и брилянтен начин, по който мога и по най-подредения начин, на който съм способен, вместо да се разхождам в още 30-40 жанра и да свиря всичко на средно ниво. Фокусиран съм върху един начин на свирене и се опитвам да го правя възможно най-добре.

От другата страна – Когато работиш по нова музика, какво търсиш в нея на първо място?

Steffen Kummerer – На първо място търся голямата картина. Когато творя, не записвам в рамките на една седмица няколко рифа и два месеца по-късно да мисля за преходите или мисълта ми да скочи върху друга песен. Работя по съвсем друг начин. Когато започвам да композирам, на първо място правя план, как трябва да изглежда албумът в неговата цялост. За следващия диск на OBSCURA например работя върху десет песни. Започвам да планирам всяка една от тях като съдържание. Не искам да звучат по един и същ начин. Един вид работя по план, изработен за съответния албум, след което го изпълнявам от началото до края. Заедно с останалите, разбира се. Не създавам целия диск сам, но предварително планирам какво трябва да се направи. Започвам да композирам съответните песни и те трябва по всякакъв начин да са представителни за бандата. Крайната ми цел е оригиналността. Когато си пуснеш наша композиция, още с първите десет секунди трябва да разбереш, че това сме ние. Няма значение дали има грууви част, бласт бийтове, средно темпо или акустичен инструментал. Няма значение. Всичко трябва да говори само по себе си коя е групата, която свири.

От другата страна – Кое е най-необикновеното вдъхновение за песен, което си имал?

Steffen Kummerer – Мисля, че е Дейвид Хаселхоф. Той е вечна класика. Поне в Германия е така.

От другата страна – Коя е песента?

Steffen Kummerer – Хахахахаха… Без имена!

От другата страна – На концертите позволявате ли си да импровизирате?

Steffen Kummerer – При OBSCURA няма абсолютно никакво място за импровизация. Това е основната разлика с другата ми група THULCANDRA. За това и двете банди се развиват толкова добре. Музиката на OBSCURA е измислена и изсвирена с прецизността на хирург – всеки чинел, всяка нота, всичко е планирано да бъде там, където е. Много е хубаво, когато сме в позицията да изсвирим нещата, които сме измислили едно към едно на живо. От друга страна обаче сме по някакъв начин ограничени от този факт. Така че положението си има, както предимства, така и недостатъци. В другата ми група всичко е на обратно. Наричам участието ми в THULCANDRA рокендрол, защото не изпълняваме всичко под съпровода на кликове и песните не звуча еднакво на всеки концерт. Ситуациите с двете банди съхраняват баланса ми като музикант.

От другата страна – Тогава трудно ли се постига балансът между собствените ти творчески търсения и очакванията на феновете и критиката?

Steffen Kummerer – Добър въпрос. В края на краищата феновете решават дали ще харесат албума или не. Не съм в позицията да създам албум, който всеки ще одобри, нито това някога е било целта ми или намерението ми, когато творя. Много обичам, когато всичко е балансирано и се забавляваме с изпълнението на музиката ни на живо, хората пред нас също я харесват и на края всички си тръгваме с усмивка. Това наистина е голямата ни цел. Получи ли е, значи балансът е на лице. За съжаление не през цялото време е така, защото вкусовете са различни. Дори всяка култура, всяка страна и всеки фен се различават от другите и по различен начин възприемат музиката. Така че ми е трудно да отговоря на този въпрос.

От другата страна – Кое е най-голямото предизвикателство пред Вас като група и успяхте ли да се справите с него?

Steffen Kummerer – Наложи ни се да се справяме с няколко подобни предизвикателства. OBSCURA съществува вече 17 години, няколко пъти сме променяли състава, както и сме имали няколко много лоши момента. Лоши, от гледна точка на отменени турнета в САЩ заради изгубени визи ден преди началото им. Беше голям проблем, който трябваше да решим. Всеки ден трябва да се справяме с нещо. Животът не е постоянна величина и се променя. В момента всички сме в средата на 30-те. С момчетата в групата и екипа имаме деца или тепърва някои от нас ще стават родители, което води до коренна промяна на начина, по който до момента сме гледали на живота. Приоритетите понякога се променят. По съвсем различен начин стояха нещата, когато бях на 20. Учех и можех да тръгна по всяко време. Спомням си, че за албума „Omnivium” направихме над 60 концерта. Днес нещата са различни. Трябва да сме по концентрирани заради постоянните промени. Това е голямото предизвикателство пред, което сме изправени днес. Друго голямо предизвикателство е да запазя удоволствието и забавлението от правенето на музика задно с останалите.

От другата страна – Какъв е артистичният ти поглед към живота?

Steffen Kummerer – Не спирай никога да се забавляваш, наслаждавай се на онова, което правиш и накрая победи!

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Steffen Kummerer – Мисля си за история, която не мога да споделя… Сещам се обаче за един мой рожден ден. Бях в Токио и свирехме с OBSCURA на един разпродаден концерт заедно с NILE, Tom G. Warrior и TRIPTYKON, а Steve DiGiorgio беше с нас на баса. И всички забравиха, че имам рожден ден. Не казах на никого. Спомням си, че някой се оплакваше, че преди три дни е имал личен празник и всички са го забравили. Кимах с глава и мърморех, че се случват такива неща. Беше забавно. Пихме със Steve DiGiorgio и Tom G. Warrior на другия край на света. Моите рокендрол моменти са такива. Все още не ми се е случвало да потрошавам самолет, докато съм пиян.

От другата страна – А кой е твоят най-Spinal Tap момент?

Steffen Kummerer – Нали се сещаш за усилвателя на единия китарист, на който имаше скала от 1 до 11, докато останалите бяха до 10… Когато посетих фабриката на „Engl”, за да си поръчам мой усилвател, ги помолих да сложат на скалата знака за безкрайност.

От другата страна – И накрая, ако имаше шанса да срещнеш 20 годишния Steffen Kummerer, какъв съвет би му дал?

Steffen Kummerer – Не отлагай твърде дълго проблемите, които ти се изпречат. Решавай ги веднага.