sascha paethПрез миналата година Sascha Paeth събра SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY и издаде „Signs of Wings”. В него е събрана представата му за това как трябва да звучи хеви метълът днес. Дали неговата представа и вкус, ще съвпаднат с този на феновете, само времето ще покаже. Самият Sascha Paeth обаче има какво да каже. И когато говори, е хубаво да бъде внимателна слушан. Още повече, че като продуцент името му стои в над 100 продукции на групи, които са любими на милиони фенове.

Интервюто със Sascha Paeth (SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY, AVANTASIA, екс-HEAVEN’S GATE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 6.04.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY е новият проект на Sascha Paeth. Защо реши да се завърнеш към музикалната си кариера като артист?

Sascha Paeth – На първо място да си артист е голямо забавление. Работя с много хора, като изпълнявам техните идеи. За това понякога е добре да обърна внимание и на себе си. Да направя нещо, свързано с мен, да оставя своя отпечатък като музикант, да създам нещо, което да оставя след себе си и нещо, което ще ме придвижи напред. Също така за мен винаги е било важно да създам албум по начина, по който аз си представям, че трябва да стане. Когато продуцирам някоя група, тя има определен звук и аз се опитвам да развия този звук, за да изпъкнат качествата й. Опитвам се да направя така, че да си проличи това, което са музикантите, както и да работя в посоката, в която те звучат. Когато работя по мой проект, който в момента се развива като група, първото нещо, което дадох от себе си, беше звукът, по който си представях, че трябва да звучи хеви метълът. Според мен, разбира се. Така, както аз го виждам – малко по-сурова интерпретация на тази музика. Не исках да е твърде полиран и изчистен, както е в наши дни при някои групи. Това исках да постигна. Много съм щастлив как се получиха нещата, защото се станаха по начина, по който исках.

От другата страна – Няколко думи за дебюта „Signs of Wings”? Има ли връзка с HEAVEN’S GATE?

Sascha Paeth – Не бих казал. Може би има нещо общо, защото това е първият хеви метъл албум, който правя аз самия. Участвал съм в много дискове, продуцирал съм много, но последните години не бях издавал хеви метъл албум като артиста Sascha Paeth. Работил съм с някои групи и под мое име между HEAVEN’S GATE и днес. Като пример ще дам VIRGO с Andre Matos, който за съжаление вече не е между нас. Проектът беше чудесен, но се появи под лош знак. Единственият албум излезе през 2001. Всичко около него не се получи никак добре. По някакъв начин беше забравен и не стигна много далече, но аз си го харесвам. VIRGO обаче не беше метъл. Също така работих и под името THE WIREPUSHERS. Проект, който също не беше метъл. Но беше нещо, което исках да направя. И тогава обаче се случиха някакви непредвидени неща. Трагедията беше пълна, защото басистът почина, а той беше един от първите членове на бандата. И този проект по някакви причини не проработи. Сега събрах тази метъл банда, която в известна степен, е продължение в музикален аспект на HEAVEN’S GATE. Но не се покрива изцяло с тях. От друга страна разбира се, че SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY са повлияни от онова, което бяха HEAVEN’S GATE в миналото и от онова, което аз бях. Все пак аз също оказвам влияние на сегашния проект, както HEAVEN’S GATE бяха повлияни от мен. Така че на въпроса ти мога да отговоря по този начин.

От другата страна – Би ли представил останалите в бандата?

Sascha Paeth – Ще се опитам. В началото бяхме само двама, но към нас се присъедини вокалистката Adrienne Cowan, която участва в концертите на AVANTASIA. От години барабанист в AVANTASIA е Felix Bohnke, който също стана част от моята банда. Басист е André Neygenfind, който е басист и на концертите на AVANTASIA. Заедно правим турнета от години. Те са ми приятели и страхотни хора. Познавам André от времето, в което заедно свирихме в първата ми група. Тогава бях на 12 години. Беше преди много години, така че с него се познаваме цяла вечност. В SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY исках да привлека хора, които познавам, с които съм приятел и които харесвам. Когато с тях сме на турне, се забавляваме много. И в същото време те са страхотни изпълнители. В лицето на André и Felix намерих перфектната ритъм секция. Двамата бяха на линия. Така направих първата стъпка. След което започнах да търся певица. Първоначално се оглеждах за вокалист. Но така и не успях да открия певецът, който ми е необходим. По някакъв начин исках глас като на Thomas Rettke от HEAVEN’S GATE, някой, който може да пее високо, грубо и директно. Доста е трудно да откриеш подобен певец. Повечето вокалисти имат тренирани и школувани гласове и доста си контролират пеенето. А не са много онези, които са сурови, изпяват нещата, както им дойде, които са наистина рок вокалисти. В един момент дръпнах рязко спирачките. По това време работих по новия албум на SEVEN SPIRES. Чух вокалистката им Adrienne Cowan, която правеше страхотни неща с гласа си в техния албум. Тогава си дадох сметка, че тя може да изпее всичко в по-метъл вариант. Тя не пее по този начин в албумите на SEVEN SPIRES, но чух отделни фрагменти, които ми подсказаха, че е възможно да се справи и с друг тип вокали. Помислих си дали не е възможно малко да изпънем границите, щеше да е супер. Говорихме два пъти. Тя е много готина. Тогава поисках от нея да опита. Обадих й се. Тя веднага се съгласи. Записах някаква част от произволен материал на плейбек. Дори си спомням, че използвах песен на HEAVEN’S GATE. Тя записа вокалите в Щатите. Първата им версия беше много суха. Попитах , дали може да е по-сурова и тежка. И тя го направи. Наистина бяха много директни вокали. Тогава направихме още една версия тук в Германия. Те бяха по средата между двата варианта. Преди да дойде в Германия, бях наясно, че можех да постигна с нея онова, което си представях. Знаех, че мога да я насоча в посоката, в която исках. От този момент записите се получиха много лесно. Всичко, което записахме, буквално се изля. Всичко, което тя направи, се получи точно така, както аз го исках. В същото време и тя го искаше по този начин, така че всичко се получи естествено. Много съм щастлив, че се спрях на Adrienne Cowan. Тя е много мила и скромна. Също така прави турнета с AVANTASIA и със сигурност сте я видели на сцената във Варна. Ето че тримата от състава са ясни. Вие видяхте Adrienne Cowan, след като вече беше част от SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY. Преди това говорихме с Tobias Sammet дали можем да намерим певица, която да замести Amanda Somerville. Решихме да опитаме с Adrienne. Бяхме много доволни от решението. Защото тя се справя много добре в AVANTASIA и пее вокалите, които Mille Petrozza прави в последния албум „Moonglow”. Много е добре, когато имаме в групата някой, който може и да реве. Adrienne наистина има богат вокален диапазон. Оказа се много добър избор. След което към нас се присъедини и Corvin Bahn. Той свири с Uli Jon Roth, както и има собствена банда, която се казва CRYSTAL BREED. Тя е ориентирана повече към прог метъла. Corvin е невероятен клавирист, когото познавам от няколко години. Дори първият албум, по който работихме заедно, беше на Uli Jon Roth. Аз го записвах и продуцирах. Всъщност не беше точно продуциране, защото га направихме на живо. Става дума за „Scorpions Revisited”. По това време с Corvin направихме някои неща заедно за „Full Metal Cruises”. Изпълнявахме акустични концерти. Той записа клавирите за някои групи, по чиито албуми работех. Направихме заедно един албум за един музикант от Лондон, който се получи чудесно. Corvin е невероятен човек и страхотен клавирист. В последствие стана част и от групата ми. Не бях планирал да имам клавирист, но той наистина искаше да работим заедно и аз си казах „защо не”, нека да окомплектовам състава. Първоначално си мислех Adrienne да изпълнява клавирите на живо, но на нея не й се отдаваше тази двойна работа и да пее, и да свири. Тя може да се справи, но не се чувства комфортно. Иска повече свобода. Тогава реших да повикам Corvin в групата. Което се оказа чудесен ход. Той също може да пее. Така мога да не използвам каквито и да е подложки, защото мразя подобни неща по време на концертите. По този начин се превърнахме в група, която звучи 100 процента на живо по време на концертите. Щастлив съм, че така се развиха нещата. Също така Corvin записа повечето клавири за албума. Това е накратко историята на състава на SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY.

От другата страна – Какви церемонии ще представяте на феновете?

Sascha Paeth – Нищо специално. Обичам изпълненията на хубава музика по истински и оригинален начин. Това искам да правим и ние. MASTERS OF CEREMONY има двойно значение. Метълският е да си ни представиш наредени в кръг с качулки. От друга страна „Masters of Ceremony” е версията на MC за диджеите. Един вид името на бандата е игра на думи. Също така съвпада в някаква степен и с професията на продуцента. Намерих го за забавно. Онова, което искаме да дадем на музиката, е страхотно живо изпълнение. Искам да свирим изцяло на живо и то музика, която извира от сърцата ни. Не мисля, че концертите ни ще са невероятно екстремни. Просто искам изпълненията ни да се получават по хубав начин и да предаваме емоциите, които музиката ни носи на живо. Искаме да го постигнем.

От другата страна – Чета тук, че HEAVEN’S GATE продължават да са активна банда. Имахте събиране скоро…

Sascha Paeth – Информацията е стара поне с 20 години. Ситуацията е малко странна. Thomas пусна една новина. Срещнахме се почти 20 години по-късно в един музей в нашия роден град, където беше открита изложба, в която голяма част беше посветена на HEAVEN’S GATE. Една музикална изложба, от която групата беше част. Бяхме поканени и там се събрахме отново. Имаше журналисти. И някак си тази среща се възприе от хората като реюниън или нещо подобно. Но не беше. Имаше фенове на откриването. Беше хубаво да се видя с всички. Отново бяхме заедно. Беше забавно. Никога не сме се карали или нещо подобно. Разбира се, че преди това се виждахме, но много рядко. Изложбата се оказа добър отново да се съберем на едно място и да си поговорим. Може би след 20 години ще ни се отдаде отново да посвирим. Кой знае. Или скоро или никога. В момента нямаме планове за събирането на HEAVEN’S GATE.

От другата страна – Ако някой си пусне албума на SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY „Signs of Wings”, ще открие ли твоя стил на свирене, ако е фен на HEAVEN’S GATE?

Sascha Paeth – Определено. Но са минали 20 години. Също така последният албум на бандата „Menergy”, който отбеляза миналата година 20 години, е коренно различен от „In Control”. Както е различен и от „Livin’ in Hysteria”. „Menergy” е много по-техничен. И в същото време винтидж и свързан с миналото, без дисторшъни. В SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY сме по-твърди. По-малко технични, което не означава, че сме по-праволинейни. Просто не сме наблегнали толкова много в тази посока. В „Menergy” например има по много от всичко, а китарите звучат много различно. „Signs of Wings” е малко по-праволинеен и директен. Нещо, което винаги съм искал да постигна с един албум. Също така в „Menergy” има от онези моменти, които са като директен удар. С MASTERS OF CEREMONY също директно минаваме през тях. Онова, което трябва да очакваш, когато си пуснеш „Signs of Wings” е, че ще чуеш паралели между моето свирене и тук и там. Аз свиря по същия начин. Идеите ми са в същата посока и не съм се променил изцяло през годините. Ако си фен и си пуснеш албума на MASTERS OF CEREMONY, ще го чуеш.

От другата страна – „Keeper of the Seven Keys Part I” ли беше проблема на германската пауър сцена в края на 80-те?

Sascha Paeth – Когато издадохме първия албум на HEAVEN’S GATE „In Control”, „Keeper of the Seven Keys Part I” на HELLOWEEN вече беше излязъл. Дори се бяхме засекли с тях в студиото. Те вече работеха по втората част. През 1988 година записвахме. Следващата година излезе първия ни албум. Най-вероятно винаги сме били в сянката на HELLOWEEN. Но в същото време се сравнявахме с тях. И не мисля, че от всичко, което провали кариерата ни, HELLOWEEN имат пръст. Не, не са те. Може би самите ние се провалихме. За да пробиеш, трябваше и късмет. Може би понякога вземахме грешните решения и никога не бяхме професионална група, която да печели пари от музиката си. HEAVEN’S GATE беше банда, в която всеки имаше странична работа. Така стояха нещата. Никога не предприехме стъпки, които да ни изведат на по-високо ниво, за да станем по-големи. В един момент развихме стила на групата извън рамките на оригиналния. А феновете винаги искат едно и също, и повече от старото. Нашата цел беше да сме по-експериментални и да опитваме различни неща. Смятам, че не успяхме заради нас самите. Няма външна причина или група, която да ни е спряла развитието. Дори смятам, че HELLOWEEN ни помогнаха в някаква степен. Хората, които харесваха тяхната музика, се интересуваха като цяло от развитието на сцената, а ние бяхме част от тази сцена.

От другата страна – Какво младите групи и музиканти не осъзнават по отношение на музикалния бизнес?

Sascha Paeth – Мисля, че младите са много по-наясно с музикалния бизнес. Мисля, че те се отнасят много по-отговорно към него, за разлика от музикантите от 80-те. Мисля, че днес мисленето на младите изпълнители и групи е по-бизнес ориентирано, отколкото беше преди. В миналото музикантите мечтаеха да имат банда и да правят турнета. Никой не се интересуваше от парите. Все някак си щеше да оцелее в музиката. А днес хората се интересуват от това как функционира бизнесът. Виждам го при много млади групи, с които работя. Те са много по-навътре в бизнеса, отколкото ние бяхме преди. Ние просто искахме договор, да издадем албум и това ни правеше щастливи. А днес музикантите и групите се опитват да изградят кариера. Имат план как да стане това. Имат идеи как да използват информацията в Интернет. Опитват различни неща. Днес можеш да прочетеш много информация и имаш достъп до много информация. Можеш да се самообразоваш. Но, правейки това, ти се отдалечават от творческото начало на една група, като нещата технически стават по-бизнес ориентирани и превръщат и групата в бизнес начинание. Днес артистичното начало и бизнес идеите вървят ръка за ръка. Хората все повече се интересуват как функционира бизнеса, но от друга страна и бизнеса се промени. Всичко се променя, движи се и вече не е като преди. И това заради факта, че хората, които се интересуват от него, го променят, докато се интересуват от него.

От другата страна – В такъв случай музиката от емоция се превръща в бизнес…

Sascha Paeth – Точно това казвам и аз. И емоцията малко ми липсва. Защото, ако гледаш на музиката като на бизнес, губиш много от артистичното начало. Ако целта е да правиш бизнес, губиш творческата страна и влизаш в сфери, които не са добри нито за музиката, нито за изкуството. Има едно противопоставяне на бизнеса и изкуството. Музикантите стават продуктивни, а не артистични. Днес хората се интересуват повече от бизнеса и в негово име жертват изкуството си. Те виждат какво прави някоя банда и се опитват да следват нейния план, за да постигнат нейния успех, защото тя постъпва по този начин. Това поведение винаги е съществувало, но днес е много по-изразено заради Интернет. Сравненията станах по-лесни, информацията е достъпна, което води до копиране на вече създаденото, до изработването на планове, които да се следват, което не работи 100 процента в полза на изкуството.

От другата страна – Защо тогава музикалната индустрия не успя да се справи с пиратството?

Sascha Paeth – Защото от първия момент почна да взема грешните решения. Хората вече не се интересуват от стойността на музиката. Те вече не разбират същината й. За щастие не всички. Има метъл фенове, които продължават да си купуват дискове. Но за голямата маса от хора музиката вече няма никаква стойност. Мисълта им е – „Защо да си я купуам?” Същите тези хора имат много грешна представа за музикантите като смятат, че всички са богати. Тогава си казват – „Защо да си хвърлям парите в устите им?” Напълно погрешно виждане. Какво се случва днес? Музикантите вече не печелят. Много е трудно да правиш пари от музика. С продажби на дискове е почти невъзможно. От платформите за стрийм не се печели нищо. Ако нямаш милиони и милиони преслушвания, не печелиш нищо. Трудни времена. Продажбите на дискове паднаха с десетки проценти, ако сравняваш положението с това, което беше преди 15 години. По приблизителна оценка останаха 20 или 30 процента. Целият бизнес е напълно прецакан. Вече няма златни албуми. Само някои музиканти успяват да го постигнат. Колко е голяма днес една банда, зависи от концертите. Има групи, които успяват да се развият до по-високо ниво, но те не продават албуми. Дискове не се купуват. Смятам, че това положение е необратимо. По някакъв начин трябва да работим в тази среда и музикалната индустрия трябва да се преобрази в нещо друго и да загърби стария начин на работа. Много музиканти ще трябва да изоставят професионалния път. Ако искат да оцелеят, ще трябва да правят много турнета, което не е добър вариант за всеки и не е правилното решение за мнозина. Жалко е, че става така. Но трябва да се съобразяваме и да се опитаме да работим в тези условия. Разбира, се музиката никога няма да умре. Но ситуацията е различна от преди. Днес на пазара има много повече музика. Причината е в различния начин на дистрибуция, която се осъществява в Интернет. Продукциите стават все по-евтини. Защото всеки може да си продуцира изданията вкъщи. Така правят мнозина. Всеки вече си прави всичко сам. Понякога в един албум няма замесен нито един професионалист. Което води до отчайващи резултати по отношение на продукцията. Професионалните техници вече не са необходими при записите на едно издание, но тяхната липса се усеща в крайния продукт. Професионалното ниво на албумите днес е по-ниско. Музикантите се самопродуцират, защото не могат да си позволят продуцент. И се получава един затворен кръг. Качеството се срива. И по-специално художественото качество на продукцията. Разбира се, това не означава, че днес не се издават добри албуми. Напротив, има такива. Но е трудно да бъдат открити, защото са затрупани под посредствени издания. Трудно е да пробиеш дори и да имаш добра продукция. Също така днес дали нещо е добро и има добро качество, не стои на преден план. Защото най-известните хора са посредствените. Обществото е посредствено. И това се наблюдава не само в музиката, а във всички сфери на живота навсякъде по света. В момента се котират посредствеността и първичният манталитет. А това не е никак добре.

От другата страна – Тогава се връщаме на SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY и албума „Signs of Wings” – каква е голямата цел пред него?

Sascha Paeth – Голямата цел? В основата на всичко стои предложението на шефа на „Fronriers Records” да направя нещо в тази посока. Натискаше ме постоянно в продължение на години. Аз пък бях постоянно зает, а и не бях убеден, че трябва да го направя. Също така не бях сигурен, че хората искат албум точно от мен. Преди година и нещо се замислих. И стигнах до идеята, че може да е забавно. Обадих му се и му казах, че приемам предложението му. След което реших, че ще издам албум, но с моята представа как трябва да изглежда. Такъв, който аз да харесвам, да съм щастлив с него и евентуално да го изпълнявам на живо. Когато започнах да работя по песните, когато събрах групата и особено, когато направихме първия клип, по някакъв начин всички части си дойдоха на мястото. Това тотално промени погледа ми върху групата. Прецених, че всичко се получава страхотно и ми дойде желанието да правим турнета и да издадем още албуми. Решихме, че SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY ше е повече от проект. Така че вече сме истинска група. Ще правим концерти, ще издаваме още албуми. И ще се опитаме да сме част от музикалната сцена. Надявам се, че ще успеем да си извоюваме място в нея, което ще ни позволи да продължаваме да издаваме нова музика, да участваме в турнета. Което един ден може би ще ни позволи да правим хедлайърски обиколки. Така че това ни е целта – да бъдем част от сцената, да изпълняваме нашата музика и да създаваме качествен продукт.

От другата страна – Има ли напрежение да не се разочароваш, а и да не разочароваш останалите, защото музикалния бизнес е такъв, какъвто е?

Sascha Paeth – Всъщност го има. Дори тези дни ми се наложи да го почувствам. В момента ревютата в пресата са много добри. Това обаче не означава, че ще се отрази на продажбите. Надявам се, че звукозаписната компания и бандата няма да имат големи очаквания в тази посока. За да няма разочарования, когато се сблъскаме с фактите. Днес наистина е трудно да се започне нов проект. SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY е нова група, никой не я знае, с първи албум е и се надявам, че никой не очаква, че ще направим търговски пробив. И разбира се, е щастлив от постигнатото до момента, което са супер положителните ревюта, позитивната реакция на пресата. Надявам се, че все някой ще си купи албума ни, ще го прослуша и ще го хареса. Надявам се, че ще успеем да направим, колкото се може повече концерти. Т.е. ще успеем да изградим нещо от всичко това. Страхувам се обаче, че хората очакват прекалено много от нас и се надяват да стане бързо. Мисля, че е естествено да започнем по-бавно и да надграждаме по-бавно следващия период. Не вярвам, че албумът ще се разпродаде в огромен тираж, което веднага би ни превърнало в звезди. Надявам се, че и останалите не го вярват. Ще е супер, но няма да се случи. Ако всеки стои на тази позиция, това ще ме направи щастлив. Защото за да станем звезди, трябва време, работа и не само един добър албум. Трябва да сме последователни, да вложим енергията си в групата и да поработим на живо, за да се развием до степен, в която да постигнем успех.

От другата страна – Какво те провокира да работиш с някоя група?

Sascha Paeth – Причините са много. Аз например работя по много различни начини по продукциите. От това да направя всичко сам, до това да бъда само продуцент или да миксирам албума. Възможностите пред мен са много различни. Когато някой ме наеме, за да създадем албум, в който аз да участвам, това е отговорност, вяра в мен, удоволствие и опит от моя страна. От друга страна парите също могат да са достатъчен фактор, за да се захвана по някоя продукция. Друг път може да е успеха на групата, трети път – музиката. Причините винаги са различни. По някои албуми работя, защото ми харесва съдържанието им, музикантите са ми приятели или хората са страхотни. Има продукции, в които участвам за почти без пари, защото просто вярвам в тях. Случвало ми се е с много млади артисти, които са много добри. Дали ще постигнат успех, е без значение към дадения момент. Това става ясно на по-късен етап, а аз искам по някакъв начин да направим продукцията. Друг път ми трябват пари. За това се захващам с продукции, от които ще спечеля. Защото това ми е работата в крайна сметка. Така че причините са различни.

От другата страна – Има ли албуми, по които си работил, но бандата не е харесала резултата и някой друг е довършил онова, което ти си започнал?

Sascha Paeth – Със сигурност. Има обаче нещо друго. Това, че някой продължава моята работа, не означава, че не харесва онова, което аз съм направил. За пример ще дам RHAPSODY. С Luca Turilli продължаваме да поддържаме връзка. Дори скоро се чухме по телефона. Той ми е добър приятел и аз наистина много го уважавам. В неговия случай аз не исках да работя повече с тях. Дори не исках да работя по последния албум, който направихме заедно. Развитието им до определено ниво, дори и в музикално отношение, ми носеше много стрес. Повече не искам да си го причинявам. Работата по техните албуми в един момент стана твърде много. Също така никога не съм бил голям фен на техния тип музика, в която има толкова много елементи. И те го знаеха, но ми беше забавно да работя с тях. В един момент обаче вече не ми носеше удоволствие да работя по тяхна продукция. Тогава решихме всеки да поеме по свой път. Всички са щастливи. Може да има някой, който не е доволен, разбира се. Иначе с повечето музиканти и групи работа с години. С други се разделяме, защото те самите искат промяна. Или имат по-добра оферта. Това също е вариант, за да предпочетат друг. Понякога един мениджър си отива, на неговото място идва друг и той, че групата няма да работи с мен. Или звукозаписната компания настоява дадена банда да работи с американски продуцент, защото той е бил част от албум, който е пожънал успех. Това става постоянно. Така се случват нещата в нашия бизнес и това е нещо нормално. Бих отбелязал, че не винаги, но в повечето случаи имам добро разбирателство с хората, с които работя по повече от един албум.

От другата страна – Вярваш ли на инстинктите си, че каквото и да създадеш или продуцираш, ще пасне на моментното състояние на работата на Sascha Paeth?

Sascha Paeth – Това обхваща доста широк спектър от дейности. Хоризонтите ми по отношение на онова, което харесвам, което бих искал да слушам и бих искал да постигна, са много широкообхватни. Не съм концентриран върху нещо определено. Имам предвид много неща, които биха проработили, ако се захвана с тях. Всеки един момент мисля за страшно много проекти. Колкото повече време ми харесва и ако музиката е добра това съвпада с моментното ми състояние. Завърших един албум, в който свири клавиристът Corvin. В него участва един музикант от Лондон. Споменах вече за този албум. Това е напълно различен стил, но ми подхожда в момента, защото с подобна музика свързвам детството си. Тя е с лека блус насоченост, има фолк елементи, както и поп. Това е музиката, която слушах като хлапе. Всичко тръгна от моите родители. В нея се отразява и Nick Cave. Много е различно от това, което правя в SASCHA PAETH’S MASTERS OF CEREMONY. Но ми харесва, защото ми предлага истинска музика и много добри музикантски решения. Това харесвам. Ако хората създават музика, която обичам и тя е направена със страст, това е моята музика – нещо, което е зашеметяващо добро.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Sascha Paeth – Беше много отдавна. Първото японско турне с HEAVEN’S GATE. Беше страхотно преживяване. Също и в смисъла на рокендрола. Невероятно беше. Сега участвам в много по-големи продукции. Излизам пред невероятна публика. Имам страхотни моменти последните години. Когато свирихме с AVANTASIA в Чили, феновете бяха откачили. Не чувахме нито себе си, нито музиката. Феновете крещяха толкова силно. В началото на кариерата ми имаше партита, но не си представяй MOTLEY CRUE. Сега правим турнета, понякога в бекстейджа отваряме по бира или вино, унесени в сладки приказки. Но не сме парти-животни в това отношение. Изкарваме си добре. Забавляваме се. Рокендрол времената останаха далеч в миналото. В началото на HEAVEN’S GATE беше много забавно. Когато станах част от бандата и започнахме записите на първия албум „In Control”, бях на 17. Когато го завършихме и издадохме, вече бях на 18. На първото ни японско турне бях на 20. Какво се очаква да правя на 20 години в страна, където хората се радват на музиката ти? Това е рокеднрол!

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20 годишния Sascha Paeth, какъв съвет би му дал?

Sascha Paeth – Задаваш добри въпроси. Със сигурност ще му кажа, че има неща, които може да направи много по-добре от мен. Това със сигурност. Направих много жертви за музиката. Пожертвах и личния си живот. Може би ще го посъветвам да се поспре малко. Работех твърде много в продължение на години. Събираха ми се по седем работни дни в седмицата и много часове работа. Това означаваше, че трябваше да жертвам личния си живот. Понякога отплатата е никаква. Бих искал, сигурно ще прозвучи егоистично, но да си обръща повече внимание и да обръща повече внимание на неговото изкуство. Няма обаче много неща, които да съм направил и да съжалявам. Но има много неща, за които съжалявам, че не съм направил. И все пак как мога да не съм щастлив? Кой има съвършен живот? Всичко идват и си отиват. Колко глупав бих могъл да бъда, за да кажа, че животът ми не струва? Напротив, животът ми е много хубав и съм благодарен, че го имам. Разбира се, винаги може да е по-добре, но може и да е по-зле. Много хора живеят много по-лошо от мен. Благодарен съм за това, което имам и продължавам да правя много неща по различен начин. С възрастта научих, че винаги можеш да промениш нещо, ако разбира се, не си си отишъл твърде рано. Днес постоянно опитвам нови неща, дори и в музикален и артистичен аспект. Надявам се, че никога няма да бъде късно.