Интервю със Sami Perttula (KORPIKLAANI)

 Преди малко повече от месец фолк метъл ветераните KORPIKLAANI пуснаха на пазара първото сиконцертно DVD “Live at Masters of Rock“. Изданието успява да улови най-ключовите елементи, присъщи за концертите на бандата. Наскоро имахме удоволствието да разговаряме със Sami Perttula, който е акордеониста на групата.  Освен за DVD-то, Sami сподели гледната си точка за връзката между музикантите и алкохола, бъдещето на фолк метъл жанра и т.н. Разговорът може да прочетете по-долу.

Здравей. Радвам се да те чуя!
Здрасти! Аз съм Sami от KOPRIKLAANI. За да сме сигурни, ти си Иван от Metal Hangar 18, нали?

Да, точно така. Къде те намирам?
Супер! Извинявам се ако закъснявам. В момента карам и преди малко бях в кофти ситуацията, но най-сетне всичко е наред.

Няма проблем. Радвам се, че всичко е окей. Готови ли сме да започваме?
Да, разбира се. От коя държава каза, че се обаждаш?

В момента се намирам у дома в България.
О, България? Супер!

Благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Как вървят нещата при теб?
Денят ми протича доста интересно. Наскоро жената на брат ми роди за пръв път и утре щебъде семейното събиране, на което детето ще получи своето име. Затова и тези дни са един вид празнични за мен и моето семейство. В момента във Финландия пече слънце и времето е хубаво, а това не се случва често. Не вали нито дъжд, нито сняг… засега, хаха.

Това е прекрасно. Пожелавам Ви детето да бъде живо и здраво и да не спира да Ви радва!
Благодаря ти!

Да продължим с няколко въпроса за вашето DVD. KOPRIKLAANI съществуват от почти 15 години. Защо според теб Ви отне толкова много време, за да пуснете на пазара концертно издание?
В миналото неведнъж сме се опитвали да постигнем това, но винаги е изниквал някакъв технически проблем. Например, преди няколко години се опитахме да запишем DVD, но имаше толкова много проблеми, че се наложи да прекъснем концерта цели три пъти. Друга причина е липсата на време, защото през последните не излизаме от цикъла на издаване на албуми и осъществяване на турнета. За наше огромно щастие, най-сетне успяхме да намерим време за това и веднага се възползвахме от идеята да го осъществим.

Какво Ви накара да изберете Masters of Rock и за двата концерта, които сте записали и включили в DVD-то?
Организаторът на фестивалът винаги е бил доста мил с нас, та  познаваме този фестивал доста добре. Голям фестивал, голяма сцена…  както и страхотна публика. Знаехме, че материалът, който ще заснемем ще бъде добър. Мисля,че в крайна сметка направихме добър избор. DVD-то включва бонус шоу от изданието през 2014 г. Доста готино е когато сравниш двата концерта. Как е било тогава и как е след 2 години. Виждаш промяната и развитието в бандата.

Брат ти Тони е гост-музикант по време на концерта от 2016 г. Какво беше чувството да работиш с него и откъде дойде тази идея?
О, това ли? Сега ще ти разкажа, хаха. Бяхме доста развълнувани, тъй като знаехме, че концертът ще бъде заснет за DVD. Освен брат ми, който свири на акордеон, с нас имаше и още един гост-музикант, който пък беше цигулар. Фактът, че брат ми беше около мен ми помогна да остана спокоен без да се напрягам излишно преди това. Бяхме доста хора на сцената и се чувствахмекато едно голямо семейство. Чувстваше се повече като голямо парти с приятели, хаха. Брат ми и другият цигулар са запознати с нашата музика. С брат ми сме почти еднакви, а преди няколко години бяхме досущ един като друг. Така се роди идеята да направим някакъв номер на сцената, защото си приличаме. Първоначалният ни замисъл беше да се избъзикаме с публиката. В момента, в който аз слизам от едната страна на сцената, брат ми да се качва от другата, но в крайна сметка решихме да го поканим да участва в целия концерт.

Когато започнахте да миксирате DVD-то, наложи ли Ви се обработите звука повече от нормалното или всичко е възможно най-естествено?
Нашият вокалист Jonne е отговорен за миксирането. Още от самото начало искахме да звучи възможно най-истински и естествено. Един от най-големите ни плюсове е, че сме доста добра концертна банда. Искахме звукът да е толкова добър, че да те накара да преживееш концерта, докато го гледаш. Да те накара да почувстваш все едно си там в публиката. Смятам, че сме постигнали тази първоначална цел на миксирането.

Напълно съм съгласен с твърдението, че сте добра концертна банда. Гледах ви в София преди почти две години. Концертът беше доста добър!
Радвам се, че ти е харесало. Това са доста мили думи. Благодаря ти!

Тъй като DVD-то вече е издадено, какви са бъдещите планове на KORPIKLAANI?
Работата върху DVD-то беше доста дълга и заемаше голяма част от ежедневието ни. С издаването на DVD-то, ние най-сетне разполагаме с повече свободно време, което ще вложим в следващия ни студиен албум. От тук нататък, наследникът на ‘’Noita’’ е нашият най-голям приоритет. В момента подготвяме демо версиите на песните и сме се заели с всички останали приготовления покрай работата по нов албум. Все още не сме влезли в студиото, но ще го направим в най-скоро време. Очакванията за следващия ни диск са доста високи и искаме да ги оправдаем. Мотивирани сме да минем на следващото ниво и смятам, че имаме реалната възможност да го направим.

Да сменим тематиката на въпросите. Всеки знае, че финландците обичат да пият алкохол. Кои са любимите ти видове?
Най-често пия бира и то различни видове. Най-скорошният ми проект е свързан с това да произвеждам собствена бира, но всичко е в начален стадий. Понякога пия червено вино. Не харесвам тежък алкохол, защото не ми понася, хаха. Затова и се задоволявам с бира.

Знаеш ли, Sami… Ти си рядка порода финландец. Повечето от вас се справят доста добре с тежкия алкохол, хаха.
Хахаха, доста точно казано. Понякога след концерт изпивам един шот водка, защото ми идва перфектно.

Защо според теб голяма част от музикантите попадат в коварния капан на алкохола и наркотиците?
Да си част от банда има и своите тъмни страни. Когато си на турне, постоянно имаш компания, а и всяка вечер в буса има парти. Самото туриране е доста трудно на моменти. Понякога ти се налага да пътуваш и чакаш повече, отколкото можеш да понесеш. Важното е, че винаги си с приятели, които те крепят. А кой е най-лесният начин да изразходиш това време? Всеки един от нас е чувал пикантни истории за буйни рок звезди, които вършат това и онова. Медиите играят значителна роля в изграждането и преувеличаването на този образ. Карат нещата да изглеждат по-готини, отколкото всъщност са. В повечето случаи, музикантите, които се държат така са просто адски изморени и са преминали своята точка на пречупване. Това се случва на повечето музиканти, защото в тези среди е доста лесно да попаднеш в капана на алкохола и наркотиците, които могат да ти помогнат да избягаш от напрежението. Разбира се, обикалянето по концерти е забавно. Нямам нищо против това. Просто не всеки може да издържи на напрежението, което се създава.

KORPIKLAANI са една от най-големите фолк метъл банди. Какво е бъдещето, което виждаш за този жанр?
Мисля, че като цяло фолк метълът е жанр, който набира все повече популярност. Бавно, но славно. Сравнително по-често попадам на нови фолк метъл банди и това може само да ме радва. Кариерата на KORPIKLAANI е в непрестанен разцвет. Година след година, нещата в нашия лагер се случват и това е прекрасно. В сравнение с миналото, фолк метълът попада в полезрението на хората значително по-често и те си казват ‘‘Хей, този вид групи съществуват и правят доста добра музика!‘‘. Мисля, че ние сме привилигировани като банда. Фолк метълът не е само и единствено за традиционните хеви метъл тематики от рода на печал, агония, скръб и т.н. Тези неща са част и от нашата музика, но тя има и светла страна, която включва радост, танци, щастие и други весели неща. Хубавото от цялата работа е, че не сме поставени в толкова тесни жанрови граници.

Да разбирам, че това да си част от фолк метъл банда ти дава повече артистична свобода, отколкото в повечето жанрове?
Да, нещо такова. Можем да правим всякакъв вид песни. Възползвайки се от тази свобода, ние имаме доста по-голям набор от възможности, чрез които можем да се превърнем в най-добрата си версия и да поддържаме тази форма.цц

Какво музикантите спестяват най-често пред фенове и журналисти?
Както на предишните интересни въпроси, така и на този ще отговоря според собствените  си разбирания за нещата. Винаги даваме всичко от себе си, за да бъдем възможно най-дружелюбни със своите почитатели. Понякога се случва да сме имали кофти ден, да закъсняваме, да умираме от глад и т.н. Представи си ситуацията, в която си адски изморен и всичко, което искаш е да хапнеш и да си починеш. Точно в този момент при теб идва ентусиазиран фен, който те моли за снимка. Въпреки всичките тези неща, ние се опитваме да сме учтиви, за да може всички да са доволни и да няма лоши чувства. Важно е никога да не забравяме, че феновете и журналистите са част от нашия успех и не бива да ги пренебрегваме по никакъв начин.

Говорейки за фенове, как гледаш на връзката между музикантите и феновете? Какво значи тя за теб?
Чувствам се щастлив, че има хора, които намират нещо ценно в нашата музика и това ги кара да изпитват едни или други чувства. Спомням си, че когато бях тийнейджър, изпитвах огромно желание да срещна своите идоли и тези хора бяха като мои богове. Сега съм от другата страна на нещата, хаха. Ние музикантите сме толкова хора, колкото са и нашите почитатели. Най-важният урок, който научих е, че както един артист трябва да уважава своите фенове, така и те трябва да уважават него.

KORPIKLAANI са гостували в България три пъти, но само веднъж, откакто ти се присъедини към тях през 2013 г. Какво си спомняш от посещението ти в България?
Сещам се, че в тази част на света бирата е евтина и хората бяха доста щастливи. Създава се обстановка, която е доста приятна за един финландец. Особено ако иска да си прекара добре и да се напие, хаха.

Дойде време за последния ми въпрос. Кои са нещата, за които обичаш да говориш най-много по време на интервюта?
Ами, за музиката като цяло. Готино е когато журналистът се е поинтересувал от бандата и не започва с въпроси като ‘‘Кога и от колко човека е съставена вашата група?‘‘ и т.н. Приятно ми е когато имам възможност да говоря както за музика, така и за личните си предпочитания.

Благодаря ти за отделеното време, Sami! Желая ти всичко най-добро.
Аз също ти благодаря, Иван. Това интервю беше приятно и мина доста плавно. За мен беше удоволствие да разговарям с теб!

Радвам се да го чуя, човече. Благодаря ти за топлите думи!
Няма защо. Пожелавам ти приятен остатък от деня и до следващия път!