Интервю със SAMI HINKKA (ENSIFERUM)

Мечтите наистина се сбъдват. В момента пиша въведението на интервю, което преди няколко години не съм и предполагала, че ще взимам. Един от най-любимите ми музиканти от една от най-най-любимите ми групи за пореден път доказва, че е един от най-земните и приятни хора на света. Sami Hinkka от Ensiferum разказва пред читателите на Metal Hangar 18 за участието му в групата, концертите, „Unsung heroes” и т.н с финския си хумор, съпътстващ добронамереността му. 🙂 Ще ви изненада приятно. Enjoy!

Здравей, Сами! Най-напред искам много да ти благодаря за тази възможност! 🙂
Здрасти! Нямаш грижи, удоволствието е мое. 🙂

Къде си в момента? Може би във Финландия, приготвяйки се за Германия?
В момента съм си вкъщи, но следващата седмица имаме два концерта. Така върви лятото, като е и фестивален сезон, което е готино, защото вместо да правим дълго турне, така имаме и време да се насладим на краткото ни лято във Финландия.

Знаеш, че много фенове бяха изненадани от „Unsung heroes”. Чакахме го няколко години и мнозина останаха разочаровани от преобладаващите по-бавни песни. Но аз го обичам. Възприемам тази „промяна“ като един вид порастване и мисля, че не нужно да има задължително правило да правите по-бързички песни. Какво е твоето мнение по отношение на реакциите на феновете?
Мисля, че не е възможно да угодиш на всички и творците дори не трябва да се стремят към това, а да следват своето сърце и да създават музика, която им се харесва на тях самите. За нас всеки албум пресъздава някакъв период от нашия личен живот и от този на групата. Така и се появи „Unsung heroes” и следващият албум отново ще е нещо различно и друга стъпка напред.

А какво мислиш ти за албума? Знам, че родителят обича децата си еднакво, но имаш ли своя любима песен от „Unsung heroes”, както и от цялото творчество на Ensiferum?
Всеки албум има специално място в сърцата ни и е невъзможно да ги сравняваме. Но смятам, че „Clestial bond” е най-красивата песен, която Ensiferum са създавали някога. За сега…

Моля, напиши имената на песните- така, както ги чувстваш:
Тежката: Unsung heroes
Викингската: Dragonheads
Чувствената: Celestial bond
Най-подходяща за правене на любов: Хех, не съм пробвал никоя
Тази, която бих показал на някой, който иска да слуша фолк метъл: Victory Song
Различната: Passion Proof Power
Най- „Енсиферум“-ската: Victory Song
Нежната: Star queen
Мъжката: Нее, ние привестваме сестрите си наравно с нас да се присъедният в нашите пиршества и битки
Тази с най-дълбоко значение: Passion Proof Power

Каква е историята зад „Unsung heroes”? Колко време ви отне да напишеш(те) текстовете и музиката? Гледахме репортажите от студиото и изглеждаше, че много се забавлявате, нали така?
Ние сме наистина бавни творци и когато влезем в студио, винаги имаме тонове идеи, които не сме могли да осъществим, затова и е невъзможно да се каже кога точно започна процесът по „Unsung heroes” (като първото демо на „Pohjola” беше направено през 2006). Студио сесията на „Unsung heroes” беше нещо наистина уникално, имахме една наистина разтоварваща атмосфера (специални благодарности на Hiili Hiilesmaa за неотклонната си подкрепа, но и професионализъм ). За в бъдеще можем само да се надяваме нещата в студиото да вървят така гладко, както сега.

Как дойде идеята да направите кавър на „Bamboleo” ? Както и за „Vandraren” от албума “From afar”- защо избрахте точно тази песен, и то с Heri Joensen (Tyr) ?
Идеята за дет метъл версия на „Bamboleo” е била шега помежду ни от години и този път просто беше добра идея най-накрая да го направим.
Идеята за финска група да направи кавър на шведска песен, в която гост вокалите да са изпяти от музикант от Фарьорските острови беше толкова щура, че просто трябваше да го направим.

Това е третото ми интервю с басист и съм горда в момента, защото ти си любимият ми 😉 Как започна да свириш на китара и бас? Защо ги избра, добър си и в пеенето, например.
Хех, е, благодаря ти. 🙂
Получих първия си бас, когато бях на 11. Тогава наистина обичах Iron Maiden и Steve Harris беше моят идол, плюс това моят по-голям брат вече беше страхотен китарист, а аз исках да свиря с него, затова той предложи да избера баса. Тогава той ме научи малко на Black Sabbath, Pink Floyd, Led Zeppelin и т.н. Така започна всичко. Въпреки че винаги съм обичал да свиря с различни хора и да опитвам нови мизукални стилове, никога не съм и мечтаел да стана професионален музикант, затова се чувствам изкючително привилегерован.

А как започна всичко с Ensiferum? Всеки фен знае биографията на групата, но как го почувства ти и как го чувстваш сега?
Накратко: Първият път, когато срещнах Markus, той все още работеше в Spinefarm Records и аз щях да запиша албума на старата ми група Rapture. Markus закара мен и на барабаниста (г-н. Beast Dominator от Finntroll, светът е малък, хех), но беше твърде изморен да кара обратно до Хелзинки, затова накрая се озовах в един бар с него. Така поговорихме доста за музика и живота като цяло и ми даде копие от новоизлезналия албум „Iron”. Няколко месеца по-късно ми каза, че имат нужда от нов басист, затова упражних всички песни и се явих на прослушване и след като вече бяхме свирили известно време, всички отидохме на бар. На следващия ден той ми прати съобщение, че ако все още искам, мога да се присъединя към бандата. Разбира се, че беше абсолютно невероятно да се присъединиш към група, която вече е направила прилично европейско турне, но най-страхотно от всичко е да обединиш сили с такива страхотни хора.

Ти си толкова енергичен на сцената. Как го правиш, каква е тайната?
Енергията идва от музиката и обстановката на живо, а допълнителното въодушевление идва от публиката.

Като заговорихме за Heri..Вече поздравих него и Olli, но трябва да поздравя и теб за участието в онази жестока хорова част в “Sons of winter and stars” на Wintersun. Страхотно е как всички мои любими музиканти са събрани в една песен. 🙂
Благодаря ти, беше наистина страхотно преживяване и това е нещото, което обичам във финландската метъл сцена, че всеки знае всеки и повечето от нас са близки приятели дори извън музиката.

Имахте концерт веднъж тук през 2011г. , в България, подгрявайки Children of Bodom с Machinae Suprimacy. Помниш ли нещо от него и ако да- какво? 🙂 Защото аз определено помня, и това са едни от най-готините ми концертни спомени някога.
О да, помня, беше някъде два дни, след като си бях наранил коляното в един свободен ден в Гърция, докато тренирах и нашият мениджър трябваше да ми помага на сцената за следващата седмица или нещо такова. И не можех да се движа много по време на шоутата. Плюс това в Атина имаше някакви протести при бара, където пихме след шоуто и това нарани гласните ми струни така, че не можех да пея добре още месеци (беше си бая страшничко, ако трябва да съм честен). НО публиката в София беше невероятна и никой от тези проблеми не ми попречи по време на концерта. Наистина се надявам да можем да се върнем там скоро.

Какви са бъдещите ти (ви) планове? Четох нещо за нов албум… 😛
Това е така, работим по нови песни и след още няколко фестивални уикенда, ще отидем в репетиционна и ще продължим да композираме следващия албум. Тъкмо подписахме договор с Metal Blade, така че всички се чувстват наистина развълнувани относно бъдещето.

Чудех се дали е нарочно това, че правите песни от две части, но втората е по-дългата, с повече инструментални и по-малко вокални части. Както и това, че са разделени една от друга с няколко други песни. Например “Heathen throne” и “The Longest journey” и “Celestial bond” и “Star queen” 🙂
Не, не е умишлено, тези песни просто станаха така, както са: свързани са една с друга, но не беше възможно да ги съчетаем само в една песен.

Как е кракът ти сега, знаем, че имаше проблеми с него? Ами как е Marcus- ушите му възстановиха ли се напълно?
Кракът ми от доста време насам е добре, благодаря. Ухото на Markus също е по-добре, така че дори да станем стари дядковци и времето се опитва да ни пречупи, няма да се предадем! 😉

/Няколко фенски въпроса: /
Имаш ли някакви татуировки и ако да-какви? Ако нямаш, то би ли искал да имаш и какво би избрал?
Ние сме наистина интересна метъл група, защото никой от нас няма никакви татуировки. И не мисля, че някога бих си направил.

Често ли губиш чорапи при пране? 😀
Понякога ..и винаги е разочароващо. 😀

Тук съм приготвила един въпросник, който винаги давам-в интерес на истинските фенове 🙂 :

Име: Sami Hinkka
Рожден ден: 27 април
Хобита: четене, филми, игри, йога
Любима група/ песен: Сменя се почти всеки ден, но нека кажем „Seventh Son Of The Seventh Son“ на Iron Maiden

Sami в София, 2011г.

Любима книга: Твърде много са, за да назова само една, но нека кажем, че най-добрата, която съм чел напоследък е „Joy of living” на Youngey Mingyur Rinpoche
Любима мисъл: нямам
Любим сладоледов вкус: шоколад
Любим предмет в училище: музика и математика
Песен, която описва настоящото ми настроение: която и да е песен от албума на Sigur Ros “( ) 
Предпочитам..пред: Предпочитам едно малцово уиски пред бира
Винаги съм искал да: опитам скачане с парашут
Когато бях малък, искат да стана: музикант
Най-красивото място, на което съм бил до сега: вкъщи
Ако не бях и певец, щях да бъда..: Е, бих искал да бъда добър певец някой ден. 😉
Никога не съм бил в..: На луната, но ще видим, може би някой ден.. 😉
Вярвам в: причината
Последният концерт, който посетих като фен: Amon Amarth на Nummirock
Моята представа за метъл албум на всички времена: „The gallery” – Dark Tranquillity
Нещо интересно за мен, което знаят малко хора: Също така съм и учител в детска градина

Ии финалният ми въпрос: Какво би искал да кажеш на читателите на Metal Hangar 18 и българските ти почитатели? 🙂 Защото аз бих казала, че всички тук обичаме теб и Ensiferum, надявам се скоро пак да се видим! 🙂 😛
В случай, че не сте чули последния албум, направете го. Насладете се на лятото и продължавайте да тормозите местните собственици на клубове да ни наемат за шоу там, защото ние искаме да се върнем! Folks on! 🙂

  1. #1 написан от Радослав Николов (преди 10 години)

    аз пък мисля че victory е най-добрият им албум 🙂

  2. #2 написан от Радослав Николов (преди 10 години)


    Радослав Николов:

    аз пък мисля че victory songs е най-добрият им албум

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото