Интервю с Wolf Hoffmann (ACCEPT)

На 18 и 19 май Античният театър в Пловдив ще стане арена на два много интересни концерта с главни действащи лица немската хеви метъл банда ACCEPT и Пловдивската филхармония по идея на „BGTSC”. Първото шоу отдавна е разпродадено. Това предстои и за второто. Двата концерта ще бъдат снимани за ДВД и са продължение на онова, което ACCEPT започнаха на „Wacken Open Air” преди две години, сподели за „От другата страна” лидерът на тевтонците, гологлавия китарист Wolf Hoffmann.

Интервюто с Wolf Hoffmann (ACCEPT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 13.05.2019, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Wolf, намирам те в Киев, Украйна, как се получават концертите досега?

Wolf Hoffmann – Преживяванията са невероятни. Харесва ми всичко, което сме направили до момента. Забавляваме се страшно много. Страхотно е, защото свирим в различен формат и въобще концертите на това турне са разлини. Музиката ни също звучи по различен начин. Дори усещам изявите ни още повече като концерти. Шоуто на ACCEPT, винаги е било удоволствие, но сега опитът ни е много по-различен. Всеки, които е замесен в този експеримент, се чувства добре. Преди време издадох нов солов албум. Представих го за първи път преди две години на „Wacken Open Air”. Точно по-същия начин искаме да изглеждат сегашните ни концерти. Причината е, че много фенове настояват да ни видят на живо, защото не всеки е бил на фестивала тогава. Обикновено, когато свирим в по-малки зали, както сега, имаме възможност да представим нещо по-различно. И за това тези концерти са продължение на онова, което започна преди две години на „Wacken Open Air”. Знам, че пикът на комбинацията между рок група и симфоничен оркестър беше в края на миналото и началото на настоящото столетие, но тогава ACCEPT не съществуваха като група. Днес си е за днес. Това, което не ми дава мира, е концертите, които правим да не приличат на тези на останалите банди и да се опитваме да не копираме никого. Всяка група е поела по свой път. Все едно да се чудим защо правим рок концерти с ACCEPT, когато в миналото много други банди са го правили. Всеки концерт е различен, не се опитваме да изобретим нещо ново, никога не сме твърдели, че сме измислили нова концепция. Просто се опитваме да правим онова, което обичаме най-много, по много специален начин, който е изцяло наш. Всъщност концертите ни на това турне се различават много от останалите групи, които съм гледал. Изпълняваме наистина класически композиции с водещ цигулар. Това е концепция, която се различава много от постиженията на останалите банди.

От другата страна – В творчеството на ACCEPT винаги са присъствали влияния от класическата музика, вярвал ли си някога, че ще изпълнявате собствените си композиции с 50-ет членен оркестър?

Wolf Hoffmann – Винаги съм си мечтал, но никога не съм смятал, че ще можем да го осъществим под някаква форма. Изглеждаше ми невъзможно. След няколкото опита, които направихме, смятаме, че предизвикателството си заслужава, както за групата, така и за публиката. Причината да не съм бил толкова оптимистично настроен в миналото, е логистиката. Не можех да си представя, че е възможно. Така че ако работиш здраво, ако вярваш, всичко се получава.

От другата страна – Усети ли песните на ACCEPT по различен начин, след като ги чу със симфонични аранжименти?

Wolf Hoffmann – До някъде да. Става дума за елементите в музиката ни, които работят много добре с оркестър. Това ме подтикна да осъзная колко много е повлияно творчеството ни от класическите творби. Дори „Fast as a Shark”, която по своята същност е китарно ориентирана с бързи барабани, е много мелодична. Когато чух мелодиите от нея, изсвирени от оркестър, установих, че всъщност те са много подходящи за изпълнение с класически инструменти. Ако чуеш само оркестрациите на „Fast as a Shark”, ще усетиш, че те звучат наистина много добре. Като самостоятелно класическо произведение са. Не губят нищо и не са фон на нещо по-голямо. Те могат да съществуват като отделна музикална композиция, което е невероятно.

От другата страна – Скоро идвате в България за два концерта, ще свирите със симфоничен оркестър и ще запишете всичко…

Wolf Hoffmann – Подготвили сме нещо специално. Ще видите. Имаме специален сетлист, специални изисквания, с нас като гост звезда идва цигуларката Ava-Rebekah Rahman. Ще изпълним много композиции, които преди не сме свирили на живо. Мисля, че се получи много добър подбор за феновете и те ще чуят нещо много по-различно от концерта ни на „Wacken Open Air”.

От другата страна – Peter Baltes вече не е в групата, а в миналото заедно създавахте музиката на ACCEPT…

Wolf Hoffmann – Ситуацията е тягостна. Все още не съм наясно как ще се справя, но в някакъв момент, трябва да се изправя пред проблема и да започна да композирам нов материал. Дали ще бъде с някого от останалите или ще се опитам да работя сам, ще стане ясно съвсем скоро. Имам някои идеи, но те все още не са оформени. За нов албум е рано, но сме говорили, че искаме да го издадем следващата година. Все още сме на много ранен етап и ще видим как ще потръгнат нещата. За да съм напълно откровен, нямам отговор на въпроса ти, защото всичко стана твърде неочаквано в края на миналата година.

От другата страна – Издадохте една песен „Life’s a Bitch”, която звучи като AC/DC и все едно е излязла от първите албуми на бандата…

Wolf Hoffmann – Нали… Доста обикновена, но забавна композиция. От известно време стоеше в архива и почувствахме, а и лейбълът ни каза, че времето между два албума е подходящия момент да я запишем. Гледаме на нея като залъгалка преди големия пир. „Life’s a Bitch” никога не била подходяща за албум, защото не пасваше на съдържанието на дисковете. За това и преди не я издадохме. Сега обаче е най-подходящото време да види бял свят. Прав си, че звучи свежо, но по стария начин.

От другата страна – След толкова музикални години, вярваш ли, че всичко, което създадеш, пасва на моментното състояние на ACCEPT?

Wolf Hoffmann – Не, не всичко, което напиша, съответства на групата. Трябва да съм много прецизен към материала, който издаваме и не всичко е подходящо за бандата. Трябва да е ясно, че като всеки композитор и китарист имам много и различни идеи. Необходимо е обаче да съм честен пред себе си и когато някоя от тях не е подходяща за ACCEPT, да я оставя настрана, независимо колко е добра. В случая аз трябва да съм най-големия си критик и да съм сигурен, че всичко, което издаваме е 100 процента ACCEPT и нищо по-малко.

От другата страна – Когато композираш, следваш емоциите или правилата на ACCEPT?

Wolf Hoffmann – На първо място няма правила. Мога да правя, каквото си поискам. Така смятам. Обаче с времето много бързо съм развил инстинкт за това, кое е добро и пасва на групата и кое е интересно, но не става за ACCEPT, не е точната идея или песен. Това е една граница, която понякога прескачам, защото не мога да правя едно и също постоянно. Разбира се, че има моменти, в които искам да навляза за малко в нови територии, защото винаги ми се иска да покажа нещо различно, но се опитвам да го направя така че марката и стилът на ACCEPT да са ясно изразени и да вървят заедно. В миналото аз бях единствения, няма значение дали работех с някого или с Peter Baltes, който постоянно настояваше за това. За да могат феновете да получат онова, което очакват, а да не бъдат сериозно изненадани, защото ще свалят доверието си от нас. Това е много тънка линия – искам да разширяваме звука на групата, но ако отидем твърде далече, ще бъдем изоставени.

От другата страна – Кое е най-голямото предизвикателство пред ACCEPT днес и успяхте ли да се справите с него?

Wolf Hoffmann – Най-голямото предизвикателство е да бъдем актуални, особено за група като нашата. На сцената сме много дълго време. Става все по-трудно искрените ни усилия да бъдат оценени от феновете. Никога не сме искали да почиваме на стари лаври. За това и преди десет години решихме, че ако ще започваме наново или ще правим реюниън, задължително трябва да създадем албуми, които да са изпълнени със съдържание и смисъл, а песните, които композираме, трябва да са по-добри от всичко, което сме издали в миналото. И съдейки по успеха на последните ни четири диска, мисля, че сме постигнали поставените цели. Феновете наистина оценяват факта, че не сме се пуснали по течението, а се опитваме да създаваме нов материал, който да е актуален.

От другата страна – ACCEPT съществуват от 1976, вълнуваш ли се все още по същия начин, когато издавате нов албум?

Wolf Hoffmann – Абсолютно! Това никога няма да се промени. Винаги съм любопитен да чуя мнението на феновете. Когато си дал много и си работил здраво върху нещо, няма как да разбереш какво мислят останалите за него, докато не го покажеш на света. Всеки път, когато издаваме нов албум, съм под напрежение. Това не е точната дума, но съм притеснен дали феновете ще го харесат, каква ще е тяхната реакция, коя песен ще им се превърне в любима и коя най-много ще обичат да си пускат. Или дали като цяло ще харесат албума. Винаги е така, никога нямам идея как ще се възприеме новия ни материал. Хората са на мнение, че винаги съм подготвен за реакциите на феновете и постоянно ме питат дали съм очаквал едно или друго. Няма как да стане. Никога не съм сигурен какво точно ще стане, когато издадем нов албум. Идея си нямам.

От другата страна – Колко пъти през годините си си казвал, че се намираш в най-добрия момент от кариерата си?

Wolf Hoffmann – В момента е този. Определено днес сме по-добре от всяка една изминала година. 90-те например бяха ужасни. Когато се върна назад, осъзнавам, че тогава бяхме на дъното. 90-те не бяха никак добри за ACCEPT. 80-те бяха страхотни, а сега е направо удивително.

От другата страна – Какво те очарова в хеви метъл и хард рок сцената днес?

Wolf Hoffmann – Идея си нямам. Въобще не познавам тази сцена. Питаш грешния човек. Ако питаш за музиката, днес тя е пълна с енергия. Нивото е по-високо. Обмяната на енергия между група и публика е много по-силна. Това намирам за очарователно днес. Енергията, която се акумулира на едно метъл шоу, е невероятна. Особено когато видя пред себе си фенове, които настръхват, чувайки любим риф. На последния ни концерт в публиката имаше няколко пича, които бяха много ентусиазирани. Личеше им по физиономиите. С всяка песен, която започвахме, откачаха и не го криеха. И това не е нещо, което можеш да срещнеш в нормалния живот. Всеки път се вълнувам, когато ме връхлети подобна реакция.

От другата страна – В такъв случай кой е най-трудния урок, който си осъзнал през годините?

Wolf Hoffmann – Че трябва да вярваш на инстинктите си. Научих го по трудния начин. Понякога се озовавах в капан. Чувствата ми говореха едно, но разумът ми сочеше нещо съвсем различно. Понякога съм говорил едни работи, а е трябвало да постъпя по друг начин. Случвало ми се да бъда под някакво влияние, да усещам, че трябва да действам по един начин, а да го направя по друг. Днес съм се научил да вярвам на инстинктите си и да им се доверявам.

От другата страна – Понякога връщаш ли се в миналото и откриваш ли нещо общо между тогавашните ти идеи и днешната реалност?

Wolf Hoffmann – Разбира се. Не смятам, че съм се променил много. Като личност, вярвания и убеждения не мисля, че съм много по-различен. Разбира се, че днес съм по-опитен, но считам, че съм същия характер, който бях и тогава. Това се отнася и за онова, което харесвам и не харесвам, за начина, по който решавам проблемите и дори за идеите, които имам. Ако се върна 20-ет или 30-ет години назад, виждам себе си по-същия начин, както днес. Единствената разлика е, че в миналото имах коса, а сега нямам.

От другата страна – А що се отнася до музиката – тя има ли същото значение, каквото е имала преди 30-ет, 40-ет години?

Wolf Hoffmann – Не, няма същото значение. Това е голямата промяна. Днес има толкова много нови албуми, толкова много издания, които се пускат в Интернет, че потребителите започват да смятат, че музиката е даденост, че е стока за широко потребление, че е достъпна и свободна като въздуха и водата. Хората обаче забравят, че за да я има тази музика, е трябвало артистите доста да се потрудят. Преди 30-ет години, когато винилът беше на мода, отношението беше по-лично. Хората бяха по-чувствителни на тази тема. Гледаха по-собственически на музиката. Издаването на нов албум имаше по-дълбоко значение тогава, отколкото днес. Тогава това беше едно малко събитие. Когато се върна назад, в годините, когато бях тийнейджър, виждам съвсем различно отношение към музиката. Нов албум на VAN HALEN беше истинско приключение. Обсъждахме го с дни. Това беше новината на седмицата, новината на месеца. А днес, всяка секунда някой някъде издава нещо. Музиката се превърна в поточна линия. Никой не се замисля за диска, защото той просто съществува някъде в мрежата. Тук е. Отношението вече го няма. Всичко е тук за миг и след това идва следващия, и после следващия, и т.н.

От другата страна – Какво ти липсва от миналото?

Wolf Hoffmann – Май не съм мислил по този въпрос. Дали наистина ми липсва нещо? Мисля, че няма смисъл да гледам на нещата по този начин. Обичам да живея днес. Независимо, че времената са различни. Днес отдавна не е вчера, но не виждам проблем. Не гледам в миналото с мисълта, че днес това или онова би трябвало да е по друг начин. Всъщност има едно нещо. През 80-те нямаше мобилни телефони и нищо от онова, което правехме, не се записваше. Свирехме по концерти, опитвахме различни неща, пробвахме как различни песни ще се държат на живо. Днес с мобилните телефони усещам по друг начин концертите. Те ми действат демотивиращо. Все едно съм изтипосан пред целия свят и правя концерт за него, а не за хората в залата. В миналото шоуто си беше шоу, записът – запис. А днес те са обединени и работят по едно и също време. Странно ми е понякога, когато съм на сцената и видя море от телефони пред себе си. Не ми харесва, но какво мога да направя. Няма смисъл да се оплаквам, защото положението е такова, каквото е.

От другата страна – И коментарите следват един след друг в реално време…

Wolf Hoffmann – О, да, всеки има мнение. Какво може да се направи по въпроса… Опитвам се да оставя най-доброто впечатление и да дам най-доброто, на което съм способен. Трябва да се впишем в съвремието. Всъщност, знаеш ли, че не съм човек, който се рови из социалните медии. Въобще не ги използвам. За себе си не ги намирам за полезни.

От другата страна – Защо?

Wolf Hoffmann – На първо място нямам достатъчно време. Също така намирам коментарите в тях за по-унищожителни, отколкото полезни. Други хора се грижат за присъствието ни в Интернет. Не поддържам лично профил във Фейсбук, не влизам в никакви социални мрежи и не общувам с виртуални личности. Това не е моето нещо.

От другата страна – След наводнението от банди в Интернет днес, защо според теб ACCEPT продължават да имат стабилни позиции?

Wolf Hoffmann – Защото като група носим в себе си старото отношение и имаме стил, който хората харесват. И защото ни помнят от младежките си години. Имаме много фенове, които днес на по 50-ет или 60-ет и са израснали с нашата музика. Също така има и ново поколение, което ни е чуло днес, но е преоткрило и миналото ни. Приятно ни е, че имаме много млади фенове, които познават дискографията ни в детайли. Това е поразителен факт.

От другата страна – И в този случай в твоя живот коя страна взема превес – реализма на зрелостта или има и много от наивността на младостта?

Wolf Hoffmann – Бих се поставил някъде по средата. По някакви причини заради онова, което правя, се чувствам като тийнейджър. Обаче в действителност съм старичък. Това е забавната част за мен – кой иска да живее като останалите? Като рок музиканти ние имаме невероятната привилегия да обикаляме света и да постъпваме като младежи. Разбира се, че вече не сме. Обаче ние правим нещо, което не е твърде реално. По някакъв странен начин живеем в мечта. Това е страхотно и идва от тийнейджърските ни години, когато сме мечтали един ден да живеем така, да бъдем музиканти. Тогава идея си нямахме дали някога ще го постигнем, но ето ни днес, след толкова години, продължаваме по същия път и преживяванията ни са страхотни. Наистина сме щастливци.