singer-warrel-dane-concert-nevermore-hairstyle-photosСлед 20 години SANCTUARY се завърнаха. И то с много як албум – „The Year the Sun Died“. За това и на телефона са Warrel Dane и Lenny Rutledge. Добър повод да си припомним интервюто с тях, е концертът, който емблематичния глас на SANCTUARY и NEVERMORE Warrel Dane ще направи на 5 ноември в София по покана на „BGTSC“.

Интервюто с Warrel Dane и Lenny Rutledge (SANCTUARY) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 25.05.2015 година.

От другата страна – Как се чувствате след близо 20 години без SANCTUARY?

Warrel Dane – Добре е, че сме отново тук, с нов албум, който можем да споделим с всички. Вълнуващо е!

От другата страна – Какви са очакванията ви?

Warrel Dane – Стремим се към световно господство! И към това да привлечем нови фенове наред със старите. Да направим впечатление на младите фенове. И мисля, че ни се получава.

От другата страна – Целта пред новия Ви албум „The Year the Sun Died“?

Warrel Dane – Искам с този албум да си върнем старите фенове и да спечелим нови. Да привлечем онези фенове, които слушаха първо SANCTUARY и след това станаха почитатели и на NEVERMORE. Сега се надяваме те отново да обърнат поглед към SANCTUARY. Така ще затворим кръга. Това са моите очаквания.

Lenny Rutledge – Аз се надявам новият албум да се приеме добре, за да можем да свирим на максимално много места, защо не и в България.

От другата страна – Имаше ли напрежение върху вас за добро представяне със SANCTUARY или всичко се получи естествено?

Lenny Rutledge – Мисля, че всичко стана естествено. Може и да е имало напрежение, но не сме го чувствали докато писахме песните.

Warrel Dane – По-скоро не е имало напрежение, а страст. Опитахме се да напрегнем себе си, за да сътворим нещо наистина добро. Защото ни нямаше много време. Опитахме се да дадем най доброто от себе си без да бързаме излишно.

От другата страна – Как усещате „The Year the Sun Died“ – като продължение на линията на NEVERMORE или на SANCTUARY?

Lenny Rutledge – Новият албум е продължение на SANCTUARY и не е свързан с NEVERMORE.

Warrel Dane – Разбирам, защо хората го сравняват с NEVERMORE. По-скоро е естественото продължение на „Into the Mirror Black“ на SANCTUARY към 2014. Нормално е феновете да правят сравнение между двете групи заради гласа ми, но този албум е чист SANCTUARY.

От другата страна – Защо обаче албумът звучи като NEVERMORE?

Warrel Dane – Защото сме 2014 година, времената са други и имаме модерна звукова продукция с много по-тежки китари. Използваме шестструнни инструменти и песните може и да напомнят на старите неща на NEVERMORE, но това е естествено тъй като старите NEVERMORE си звучаха като SANCTUARY. Така че с албума затваряме кръга.

Lenny Rutledge – Не искахме да издадем втори „Refuge Denied“. Това за нас нямаше да проработи. Горди сме с този албум, от 1987 до днес сме се развили като личности и като музиканти. А ако не се развиваш – загиваш. Така че ние сме прогресирали и сме помъдряли.

От другата страна – Какво става когато слънцето угасне?

Warrel Dane – Светът умира, всички умираме включително и кучето… Ха-ха-ха…

От другата страна – Защо сте сърдити на света?

Warrel Dane – Това е концептуален албум за края на света, за Армагедон или както го наречеш. За прогнозите какво ще се случи, когато слънцето угасне. Темата е доста мрачна, но аз съм известен с мрачните си текстове, а те пасват на тежката музика. Музиката носи това усещане, тя е яростна и едновременно красива, и безнадеждна. Депресираща. Това е моето наследство. Така и ми харесва. Музиката ме вдъхнови да напиша историята. В книжката към диска ще прочетеш повече подробности, които изясняват идеята. Гордея се с този албум.

От другата страна – В новия албум правите кавър на THE DOORS – „Waiting for the Sun“ и в същото време дискът се казва „The Year the Sun Died“?

Warrel Dane – Тази идея да направим кавър на THE DOORS, стоеше още преди доста години от времето на записите на „Into the Mirror Black“. Предложението да преработим тази композиция беше на Lenny. И когато обсъждахме варианта за кавър версия като бонус парче, се получи доста забавно, защото заглавието „Waiting for the Sun“ контрастира на заглавието на албума „The Year the Sun Died“. Но не това беше смисъла. И аз, и Lenny обожаваме THE DOORS. Така че изборът беше лесен. Направихме много по-тежка версия, разбира се. Много по-тежка. Песента звучи като оригинала, но китарите са разбиващи.

От другата страна – Нещо като кавърите на NEVERMORE на JUDAS PRIEST и SIMON & GARFUNKEL?

Warrel Dane – По-скоро е като кавъра, който SANCTUARY правят на „White Rabbit“ на JEFFERSON AIRPLANE – просто хващаме песента и я обръщаме с хастара навън – правим я много, много тежка.

От другата страна – Коя вашата най-ниска точка (по „I Am Low“)?

Warrel Dane – Това е песен за депресията, чувството, че си нищо. Но текстът всъщност е позитивен, защото става дума за това, че можеш да постигнеш всичко и нищо не може да те спре по пътя ти. Това е моето верую.

От другата страна – Какъв е големият план след новия албум на SANCTUARY?

Warrel Dane – Както посочихме, основният ни план е световно господство! Не можем да спрем точно сега, защото сме набрали инерция. Продължаваме да пишем. В момента имаме няколко готови песни, останали от новия диск и работим по още идеи за следващия. Основната ни цел сега е да останем в играта.

От другата страна – Продуцент на диска е Zeuss…

Lenny Rutledge – Той е фен на бандата, свърза се с нас, щом разбрал, че отново сме заедно. С него си паснахме много добре. Сработихме се и сме доволни от крайния резултат. Способен е да стимулира музикантите да дадат най-доброто от себе си. Горди сме от продукцията. Препоръчвам го на всеки. Буквално е гений.

Warrel Dane – Zeuss е много добър продуцент и има качества, които всеки уважаващ себе си продуцент, трябва да има. Той има способностите да накара музикантите да бъдат по-добри, отколкото са. И го прави по много внимателен начин. Работил съм с много продуценти през годините, които са се оказвали пълни задници и буквално са ни нареждали какво да правим. Zeuss знае как да те накара да направиш нещо така, че все едно сам си го поискал. Без да се ядосваш. Той ме стимулира като вокалист да опитам различни неща с гласа си. Работният ми опит с него наистина беше страхотен.

От другата страна – Каква е правилната реакция, когато някой се опитва да ти диктува какво да правиш?

Warrel Dane – Ами ядосваш се, беснееш, а това понякога води до добри резултати. Това е и целта на някои продуценти – да те разгневят, за да дадеш най-доброто от себе си. Но Zeuss не е такъв.

От другата страна – Кой иска нов албум на SANCTUARY?

Lenny Rutledge – Целият свят! Не, не знам всъщност…

Warrel Dane – Това е интересен въпрос. Събрахме се отново по една причина. Събрахме се, защото мислехме, че ще е забавно и знаехме, че хората, които дойдат на нашите концерти също ще се забавляват. Така че, феновете, които харесват доброто шоу и обичат метъла – те имат нужда от нашия реюниън. Явно сме взели правилното решение.

От другата страна – Днес кои са феновете на SANCTUARY?

Warrel Dane – Мисля, че това са старите метъл фенове, които ходеха по концертите ни от самото начало, но сега има и млади фенове. Те са ни почитатели, защото техните родители са им обърнали внимание, че има група, която се казва SANCTUARY. Опитват се да ги образоват един вид. Също така има и фенове на NEVERMORE, които харесват SANCTUARY. Така че от ситуацията няма губещи, всички печелят.

От другата страна – Въпрос към Warrel Dane – кои са любимите ти текстописци в музиката?

Warrel Dane – Един от любимите ми е Steven Wilson, друг със сигурност е Neil Peart. Смятам, че Mikael Akerfeldt е страхотен лирик. Това са тримата, които ми идват веднага на ум.

От другата страна – Колко са важни текстовете за музиката?

Warrel Dane – Не знам, ние сме група с достъпна музика и хората могат да я разберат лесно. На някои не им пука за текстовете и не им обръщат внимание, но който има желание, винаги може да ги прочете – те са достъпни за този, които иска да навлезе по-надълбоко. Като група SANCTUARY покрива и двата варианта.

От другата страна – Посланието, което трябва да достигне до хората?

Warrel Dane – Независимо, че текстовете ми са депресиращи, бих искал, в края на краищата, хората да погледнат по-позитивно на живота си, предвид за какви драматични неща пея аз. Един вид може би ще осъзнаят, че животът им не е толкова скапан, колкото си мислят, след като се сблъскат с депресията, която се носи от лириките ми.

От другата страна – Чувстваш ли се отговорен за хората, чийто живот си променил с текстовете си?

Warrel Dane – Не знам дали бих се чувствал отговорен. За мен би било голям комплимент, когато някой си е направил труда да им обърне внимание, да ги разбере и да ги прочете. Това наистина ме кара да се чувствам добре.

От другата страна – Нека Ви върна към началото на SANCTUARY – тогава Dave Mustaine от MEGADETH е продуцент на дебютния Ви албум. Някакви откачени истории около него?

Lenny Rutledge – Не и такива, които можем да споделим публично!

Warrel Dane – Беше чудесно да се работи с него. Той имаше наистина лоша репутация в медиите и всеки определено го знаеше. Но се оказа свестен човек. Може би нашите идеи не му паснаха, но Dave Mustaine ни помогна да навлезем в музикалния бизнес и ако не беше той може би нямаше сега да си говорим с теб. Много групи нямат този късмет и не получават подобен шанс.

Lenny Rutledge – Аз обаче имам една история. След записите заминахме на околосветско турне с MEGADETH. На едни от първите концерти, май бяхме в Ирландия, не мога да си спомня дали не бяхме в Белфаст, което не е от голямо значение, MEGADETH бяха приключили саундчека, на който Dave Mustaine използва чисто нова китара. Един от неговите техници обаче я остави на сцената, подпряна на барабаните. И когато ние започнахме проверката на нашия звук, барабанистът ни удари чинел, чинелът падна и разцепи чисто новата китара на Dave Mustaine на две. Въобще не ни беше до смях…

От другата страна – Каква беше реакцията на Dave?

Lenny Rutledge – Беше бесен, счупи няколко бутилки и огледала. Искаше да ни изрита от турнето, но после се успокои и промени решението си, когато разбра, че вината не е наша.

От другата страна – Трудно ли беше да си метъл група в Сиатъл по времето на грънджа?

Warrel Dane – Беше интересно. Тогава на никого в Сиатъл не му пукаше за метъл групите. Те бяха едно голямо нищо. По това време работех в ресторант. Бях в бара на ресторанта след работа и се запознах с една мацка. Пихме по едно, разговорихме се и тя ме попита дали съм музикант. Аз й отговорих, че съм в група. Тя ми каза, че се е досетила заради дългата ми коса. Тогава ме попита каква музика свиря, а аз и отговорих – метъл! Тя ме погледна накриво и каза: „И ти си признаваш това без проблем?“ Направо я изгоних от бара. Такива бяха времената. Нямаше никакво уважение към метъл бандите. Беше трудно, но точно тогава събирахме NEVERMORE и отстоявахме себе си. „Epic Records“ ни оставиха при тях, като ни предложиха договор след раздялата на SANCTUARY и оказваха огромен натиск върху нас да променим звученето си, защото грънджът беше много популярен. Спомням си разговор с един от мениджърите им, след като им изпратихме демо – той ми каза, че от нас се очаква да имаме по-гръндж звучене. Но, ако го бяхме послушали, нямаше да сме ние. Времената бяха тежки. За наше щастие грънджът не просъществува много. Иначе аз все още харесвам NIRVANA, харесвам и ALICE IN CHAINS, които за мен никога не са били гръндж банда, а винаги са били метъл група.

От другата страна – Предизвикателствата пред вас днес същите ли са, както в началото или нещата са се променили?

Warrel Dane – Не са същите, защото вече сме по-възрастни. През годините нещата се промениха. Но пък се чувстваме като нова група. Искаме да сме наясно – това не е реюниън, това е преоткриване. Още повече, че ние определено не звучим, както през 1988 година, защото сега сме 2014 и чувството е много позитивно. Чувстваме се добре точно сега.

От другата страна – Няколко по-различни въпроса – какво бихте посъветвали 20-годишните Warrel Dane и Lenny Rutledge, ако имахте възможност да ги срещнете?

Warrel Dane – Да остави алкохола и да се съсредоточи върху музиката. Не знам… Труден въпрос.

Lenny Rutledge – Основно ще му кажа да не прави това, което аз правя. Аз съм неговото бъдеще, така че той има шанса да не повтаря моите грешки. Но всеки от нас прави грешки. Така че няма да направя нищо по-различно в живота ми, защото се уча от грешките.

От другата страна – Ако Ви остава само един ден на света, какво бихте направили?

Lenny Rutledge – Бих пътувал назад във времето, за да видя родителите си още веднъж…

Warrel Dane – А аз бих прекарвал повече време със семейството си. То е най-важно за мен. Така че – последните ми моменти ще бъдат с тях.

От другата страна – Ако можеш да си супер герой, каква супер сила би си избрал?

Lenny Rutledge – Искам да съм невидим…

Warrel Dane – А аз искам да летя. Пристрастен съм към влакчетата на ужасите, бил съм на много. Пристрастен съм към адреналина. А Lenny иска да е невидим, за да шпионира… Ха-ха-ха…