Интервю с Васко Катинчаров (ФРАКТУРА) – 2 част

(продължаваме с втора част на интервюто – първата може да прочетете тук)

Самото предаване също се променяше през годините. Да очакваме ли нови рубрики във “Фрактура”?

Не съм сигурен какво точно може да ми хрумне утре. Аз във времето тествам всякакви неща, но е бавно и плавно. Не почвам да правя едно нещо за месец и после да го спра. Метафорично казано, съм направил предаването като един гардероб с шкафчета. Когато го отвориш, там прецизно и внимателно са подредени шкафчета, които аз всеки път пълня с различно съдържание. Имам рубрика “Новини”, имам “Екзотик”, в която пускам банди от корейската, китайската, японската сцена, все още има много материал, но като се изчерпи, може да започна с Перу, Венецуела, затова и се казва така. Това е друг поглед над един непознат музикален свят, за който знаем съвсем малко неща. Имам “Акустик”, където има акустични изпълнения. “Караоке” – песен, която е известна, която хората могат да си пеят все едно са в бар. В “Кавър“ има неочаквани кавър изпълнения на всякакви банди, а в „Live Archive“ си припомняме концерти отпреди много години. Нещата са много точно подредени във Фрактура. И всеки път моята цел е да запълня това шкафче с правилното съдържание, а не просто да има там нещо. И така в един момент трябва да махам неща, защото имам много повече съдържание от времето, с което разполагам. Реално, чистото предаване е точно час и 50 минути. И, за да вкарам нещо ново, трябва да махна нещо старо. Не знам утре какво може да ми хрумне, но сега е широкоспектърно, много неща има като рубрики и съдържание. Първите четири години на Фрактура бяха с една концепция, следващите седем с друга, а сега е трета.

Много известни музиканти и групи гостуваха у нас, някои – повече от веднъж. Имало ли е случай много да си искал да интервюираш някой от тях и той да е отказал? Направил си доста интервюта, имаш ли си любими?

Никой не ми е отказвал лично. Имам само предварителни откази, защото да кажем артистът или групата не желае да дава интервюта. Дали защото няма промо-кампания в момента, дали защото смята, че нашият пазар не е интересен. То ние не сме пазар, ние сме една спирка, през която бандите преминават. Никой не ми отказал лично “Виж какво, аз няма да ти дам интервю”, но има много артисти, до които, по стечение на обстоятелствата, аз все не мога да стигна. Винаги съм искал да направя интервю с Mike Muir от SUICIDAL TENDENCIES. Колкото пъти идват, аз всеки път имам интервю, но никога не е с него. Всеки път е с различен човек, като най-често е с Dean Pleasants (китара). Т.е. до Mike аз не можах да стигна до момента. Но това е решение на мениджмънта или на него самия, но не е персонално към мен. Интервюто, което нямам, а чакам някога, е с IRON MAIDEN. Никога не съм имал лично интервю с тях, не мога да кажа защо. Те просто не дават телевизионни интервюта за България. Примерно, последният път когато бяха тук в Арена Армеец, нещата с подгряващите ги тогава Ghost, се получиха моментално. Докато чакахме да ни доведат човек от бандата, бях седнал в един коридор само с оператора ми. Отнякъде се появи Steve Harris, който беше седнал на един стол и ядеше ябълка, почиваше си човекът. Гледахме се с него, кимнахме си и аз можех да го попитам нещо, бихме ли могли това, онова. Но аз съм професионалист, извън договорките си с промоутърите не правя такива неща. Никога не съм правил, няма и да направя, защото за мен професионализмът е над всичко. Доверието, което си градиш, и авторитетът трябва да бъдат непоклатими. Не съм от жълтите предавания, да тичам след музикантите с микрофон “Вярно ли е това…, Кажете ми еди-какво си…”. Относно втората част на въпросът ви, не мисля, че имам любими интервюта, но имам такива, които ще помня винаги. Чисто като присъствие на човека в стаята. Такова беше през 2016-та година с Dave Mustaine от MEGADETH. В момента, в който този човек влезе, сякаш въздухът се сгъсти, с нож да го режеш. А той беше супер усмихнат и весел. Аз го посрещнах и той щеше да ми счупи пръстите на ръката от стискането. И вика “Ти ли си шефчето? Какво искаш да направя?”. Беше в настроение и разговорът с него се получи превъзходно.

Чак ми е странно?! 

Да. Беше като човек, който няма време за глупости. Леко арогантен, но това не го прави лош по никакъв начин като личност. Той просто не обича да го занимават с глупости, не обича неподготвени хора. Аз се бях подготвил много добре за това интервю като въпроси, а Иван направи чудесен разговор с него. Mustaine ги оцени и ни отдели повече време, отколкото беше предвидено. Отговори ни абсолютно на всички въпроси и накрая той сам пожела да се снима с нас, беше супер усмихнат, защото видя, че ние сме добре подготвени. Не сме поредните дришльовци, изпратени от голяма национална медия, само да се снимат с него и да питат “Как върви турнето?” и “Кога ще излезе следващия албум на MEGADETH?”. В тази връзка, много важен момент за мен беше 2008-ма година, когато застанах за пръв път срещу James Hetfield. Това изживяване беше много определящо за мен, как ще се почувствам и какви изводи ще си извадя. Не дали ще се справя, аз бях подготвен, но присъствието на този човек, начинът по който те гледа, излъчването му, просто те смазва. Ти може да си говориш “METALLICA са такива, онакива, аз ги харесвам, не ги харесвам…”, но като застанеш очи в очи с James Hetfield, сините му очи, осанката му и всичко останало, детинските мисли остават на заден план. Страшно присъствие има този човек на живо. След като направих интервюто с James тогава, разбрах, че вече съм готов за много други неща. Преминах един много висок тест в себе си, вътрешно.

„Video Killed the Radio Star“ – през 80-90 години на миналия век. Сега интернет убива списанията и вестниците. Ето, преди няколко години се отказаха и от последното българско хартиено метъл издание – Про-Рок. Чувстваш ли се застрашен и ти от тази огромна мощ на глобалната мрежа? Вече премиерите на клипове се пускат в YouTube. Има и безброй видео интервюта с групи и музиканти…

Ако някой каже, че не е застрашен и промяната няма да го засегне, ще излъже. Това че сме назад в световната техническа революция, в случая, работи за мен. Аз чета всякакви световни статистики и боравя с цифри. Гледам какво се случва по света и гледам статистиките на големите компании, които оперират на нашия пазар. Огромен процент на рекламния пазар у нас е съсредоточен в телевизиите. За радиостанциите са 20-25 милиона лева, които се изразходват за реклама в България, а за телевизиите са 250-300 милиона. Водещите ни телевизии нямат никакви свободни рекламни блокове. По тази логика, ако не се гледаше телевизия, никой нямаше и да плаща такива пари за реклама. Иначе е ясно, че бъдещето на телевизията е в интернет, защото те ще се слеят в един момент. Как точно – времето ще покаже. Защото ние не сме си представяли, че ще имаме 4К телефони, Facebook и всичко останало. За момента нещата никак не са зле за Фрактура в Диема. Аз имам една лоялна аудитория, която продължава да гласува доверие на предаването. Клиповете, които едно време получавахме от музикалните лейбъли, нямаше къде да ги видиш и ги излъчвахме ексклузивно. Те бяха нещо много основно преди години. Сега те са допълнение към всичко останало. Това е като асортимента в един магазин, в него трябва да има от всичко. Днес акцентът във Фрактура са персоналните интервюта с бандите, които представяме. Години наред съм се борил тези хора, които гледат “Фрактура”, да знаят, че ще получат интервю, което не ги обижда, като зрители. Те ще искат да видят какво е питал Катинчаров NIGHTWISH, какво е питал Катинчаров JUDAS PRIEST, какво е питал SABATON. Много от въпросите, които им пиша, артистите отговарят, “О, това е страхотен въпрос, не са ни питали такова нещо”. Не твърдя, че съм измислил нещо, което никой, никога не е питал, но аз се опитвам да завъртя въпроса по такъв начин, че да е интересно. И на артиста, и на мен, и на зрителите. Аз съм учил дълго време и съм специализирал политически ПР, учил съм психология на личността и въпросите ми са добре обмислени. Все едно сега теб да те питам “Какво харесваше в младото си аз и какво младото ти аз би харесало в теб сега?”. Ти ще се замислиш, не може да ми отговориш с две думи. Или например, аз съм задавал този въпрос на Mikael Åkerfeldt (OPETH), защото той е много специфичен персонаж, “Ако ти самият интервюираш себе си, кой е най-неудобният въпрос, който би си задал?”. Това ще го накара да се замисли. Не твърдя, че това са “голямата работа” въпроси, обаче ги провокира и те мислят, не ми отговорят автоматично за новия си албум, например. И хората, които гледат предаването, знаят, че ще получат различното интервю. И със структурата е така, най-отгоре на пирамидата съм сложил двете интервюта, които минават в предаване, след това са рубриките, много неща, за които хората много трябва да се ровят, за да ги намерят, а накрая ти ги имаш наготово, като сготвено ядене и някой ти го сервира. А ти с биричката пред телевизора, сядаш и си казваш “Я да видим, какво ни е „сготвил“ този път Катинчаров”. Реално, и ти може да си направиш торта, но защо да не ти я направи някой, който прави само това? Ти получаваш готов, добре опакован продукт. Много често, на края на интервютата получаваме поздравления за добре свършената работа, за въпросите, за това, че не ги обиждаме като интелект. Миналата година PartyTr1pBr0s ходиха да правят репортаж от Hellfest и са били на няколко пресконференции. Иван ми сподели: “Ти си нямаш представа за какви обидни въпроси става дума, артистите се чудят какво да кажат. Мен ще ме е срам да задам такива.” Това, което тук си мислим, че всички западни журналисти са голямата работа, не е така. А от друга страна, като дойдат тук, повечето от бандите нямат очаквания към нас. Мислят си, че ще сме поредните, които ще ги питат за бъдещите им творчески планове. И като не се случи това, нещата се променят, ние сме подготвени, плюс това видът ни не е на 20-годишни пишлемета и се разбира, че ние имаме опит и знаем какво правим.

А сега като “Фрактура” навършва 20 години, не се ли замисляш да направиш телевизия Фрактура, дори и InternetTV?

Това не става точно така, толкова лесно. Това е все едно да се качиш на собствен кораб в океана. Такъв тип тематично предаване не може да съществува само. На пазара няма как да се издържа. Въпреки, че аз правя много неща с желание, с усилие, защото за мен рок музиката не е просто музика, това е кауза, това е идея в основата на всичко. Аз съм фен, усещам го вътре в себе си. Но също така има пазарни принципи, които трябва да спазваш, ако искаш да оцелееш. Това е разликата между мен и други хора, които правеха подобно нещо в тази ниша. Защото те подценяваха пазарните принципи. “Про-Рок” си отиде не толкова заради това, че пазарът се промени, а по-скоро защото не можа да намери правилния бизнес подход, правилното финансиране. С “Metal Hammer (бел.ред. Bulgaria)” се случи същото. ТВ предаването „Гласовете на рока“ на моя приятел Мартин Николов от БНТ също падна. Той би могъл да намери някакво спонсориране, все пак е в национален ефир. Отстрани изглежда много лесно – намери си спонсориране. Но не става така, средата е изключително враждебна. Имаме много други примери. Предаването “Кречетало” също спря поради тази причина. Така че трябва много да работиш и на друго ниво. Ако някой си мисли, че аз си правя едни интервюта и си ги пускам и се забавлявам, много, ама много се лъже, защото зад това има толкова много друга работа. Аз непрекъснато ходя по бизнес срещи, виждам се с всякакви хора, комуникирам с промоутърите. А хората виждат само върхът на айсберга. Истината е, че ако гледаш на нещата само като на хоби, то ще си остане само такова. Аз работя Фрактура и следя всички процеси на рекламния и телевизионен пазар. На този етап, Диема има много добър рейтинг като канал, те са част от групата на Нова телевизия, които се излъчват в цяла България. Чрез тях аз имам ефир в цялата страна. Ако някой желае – винаги може да гледа. А не да се оправдава “Ама ние тук тази телевизия я нямаме”, независимо, че часът на излъчване не е най-добрия възможен. Но пък вече има IPTV-та, в които се пазят дни и седмици назад предаванията. Така че нямаш оправдание, ако искаш – гледаш дори и месец по-късно. Аз съм се качил на един кораб, на който ми е комфортно, но постоянно се боря за своето място, защото знам, че нищо не ми е гарантирано. Другото, което ще добавя, е, че често са ме питали защо не си направя YouTube канал. Защото искам Фрактура да не е толкова лесно достъпна, искам тези, които ще гледат, да имат желание да си я пуснат. Защото останалите губят интерес за 5 минути в днешния информационен поток. А аз правя нещата като маратон, това е бавно дълго бягане. Много усилия ми струва, да се боря за тези зрители. Но знам, че когато съм се преборил с привлекателно съдържание, то има голям шанс да се върнат да гледат, отколкото да прецъкат поредното нещо. Фрактура да е само по Диема е лично мое решение. Преди време ми предложиха да се върна с Фрактура в рестартираната версия на ММ, която сега е онлайн. Една моя бивша колежка получи правата на ММ, пусна я онлайн от почти две години… И?

Освен журналист, си и музикант. Липсва ли ти сцената? Какво става със SUFFER H, да очакваме ли новини от тях в бъдеще?

Първото, което е важно – аз никога не съм се възприемал като музикант, независимо, че дълги години съм свирил на китара. Но ще е обидно, ако се сложа в една графа с, примерно, John Petrucci от DREAM THEATER. Това, че съм свирил на китара, не ме прави John Petrucci, нито можем да сме сложени под общ знаменател. Като това, че карам кола, не ме прави пилот от Formula 1. Никой от нас, които се занимавахме с музика, говоря ти за SUFFER H, не се е възприемал като големия музикант. Ние сме били хора, които имат усет към музиката, които имат конкретни умения да правят такава музика, но не и да си сложим сами този тежък етикет “музикант”. Това е важно уточнение за мен. Ние го правехме, защото ни беше кеф. Без да имаме претенции, че сме голямата работа. Беше удоволствие да го правим. Дойде момент, в който аз реших, че искам да насоча енергията и времето си в други начинания, баща ми си отиде 2004-та година и това определи съвсем друга посока на моето развитие. Всъщност, SUFFER H е на трупчета и никога не сме се разпадали официално, не сме обявявали край на групата, но сме така от 2007 г. Дали някога във времето нещо ще стане, никой не може да каже. Но точно на този етап от живота ми SUFFER H не стои на дневен ред.

Знаем, че си и киноман. Освен това преди време участва в главната роля в клипа на VELIAN. Какви странични интереси и хобита имаш?

Участието ми в клипът на VELIAN е вследствие на отношенията ми с Иван, който един ден ми каза: “Ще снимаме видео с бандата. Трябва ни такъв и такъв тип човек, би ли искал да си ти? Трябва да е висок, с бяло лице и да изглежда по определен начин”. И аз казах: “ОК, дайте да пробваме”. Като ги попитах: “Вие сигурни ли сте, че искате да съм аз?”, те казаха “Да, нека да опитаме”. Аз никога преди това не бях правил подобно нещо. Беше много забавно, но имаше и трудни моменти. Защото ние снимахме по цял ден, обувките ми бяха адски неудобни, беше много топло, а аз бях облечен с много дрехи и с тесни панталони, с които дори не можех да се наведа. Но като краен резултат мисля, че се получи добре, доволен съм от това, което се случи, предвид обстоятелствата и възможностите, които имахме. Винаги е можело да стане 10 пъти по-добре, но в дадения момент е по-важно с какво разполагаш и как го оползотворяваш. Иначе във времето съм се занимавал с много неща. Бил съм музикален редактор в друга телевизия, бях водещ на собствено радио предаване, писал съм за списания, редактирал съм разни неща, консултирал съм концертни промоутъри, а днес правя някои от аудио и видео рекламите за определени концерти. Дори правих една част от кампанията на Ирина Флорин по случай 20 години на “Цвят лилав”. Аз съм freelancer, не работя за никой. Преди време, когато Nokia бяха фактор на пазара, ме ползваха да участвам в кампаниите им. Любовта си към киното, както и рок музиката, наследих от баща ми. Той беше страшен фен на киното и още от дете ме водеше с него. Първият филм, на който си спомням, че ме заведе, беше Star Wars в кино Цанко Церковски в София. Баща ми е разказвал навремето, че е гледал един и същ филм три прожекции подред, една след друга. Аз такова нещо не съм правил. Общо взето, всичко в моя живот се върти покрай киното и музиката. Като киното е не по-малко важно. Писал съм в списание Penthouse филмовите ревюта. Бяха ми поверили няколко страници и ми дадоха свободата да пиша както аз го усещам. Също и за сайта Avtora.com, дълго време им поддържах всички кино-новини и Box Office класации. И до ден днешен ми е останал навик в неделя вечер, когато излиза Box Office класацията на щатския уикенд, аз цъкам да видя какво се е случило, какви нови филми има. Продължавам да ходя на кино във всеки възможен момент. Аз не мога без кино. Също гледам и доста мачове.

Тогава за кого си на Световното?

Ами много съм объркан. Но не смятам, че е ОК да има Световно без Холандия и Италия.

Но пък имаш Панама и Перу.

Да. Но мога да ти кажа разочарованието ми – Аржентина. Големи претенции, двукратен световен шампион, с очаквания. Това, което видяхме преди няколко дни, беше странно, не им отива.
(уточнение – интервюто се проведе на обяд в събота, 23.06.)

В последно време някои от известните групи пуснаха свои марки бира. Мислил ли си да пуснеш такава – “Фрактура Beer”?

Не, не съм мислил за такъв тип продукт. Единственото, което съм пускал като продукт извън предаването са, както казах, тениските. А не, лъжа те. През 2005-та година направих шапки на SUFFER H. Имиджът ни с гащеризоните и шапките беше много сполучлив. Хората започнаха да ме молят да им направя и на тях такива. Всяка шапка поотделно беше шита по различни размери на главите на хората и с бродерия върху нея. Тогава всичко се изкупи адски бързо, а бяха няколкостотин. Но аз никога не съм обичал манифактурата, масовостта не ме кефи. Много е осезаем днешният пример с бирите. В последните години наблюдаваме бум на крафт бирите, спрямо масовите такива. Изборът на хората е “Стоп! Ние искаме нещо различно.” И затова тениските, които правя, са веднъж в годината по повод годишнината. Те са точно толкова, колкото хора пожелаят. Пускам точно два поста във Facebook. Единият е “Eто, тениските са такива и такива”. И всеки индивидуално си заявява размер и модел. И вторият пост е “Напомням, ако някой е забравил…”. Миналото лято направих само бели тениски. Тази година по случай 20-годишнината направих и бели и черни от 4-те различни модела и поръчките са в пъти повече, заради факта, че има и черни тениски. На този етап нямам намерение да пускам нещо друго с марката Фрактура. Ето, сега Криско пусна вафла. Аз не съм Криско, не съм в национален ефир и мащабите са различни. Защото от тази трибуна ти атакуваш децата през родителите им, те го купуват. Аз не виждам нищо смешно във вафлата на Криско, защото това е чудесен бизнес ход. Това е все едно да се смееш от гарсониерата си, че Роналдо си е купил втора яхта. Човек трябва да има правилна самооценка, защото това е много важно в медийната среда. Това, което аз правя, е един вид аномалия в телевизионния ефир. Като ги погледнем всичките реалити шоута и други предавания, които са насочени към масовия зрител, “Фрактура” е като крафт бира, която има собствен вкус. Тя може да не ти хареса, но може и да е точно по твоя вкус. И това е една от причините разни рекламодатели, имам два съвсем нови от тази година, да идват при мен. “Ние идваме точно заради това. Защото ти си възпитал и имаш една аудитория, до която ние не може да достигнем.” Заради това усещане на органично нещо.

Ако решиш да направиш един Фрактура Фест (примерно за следващата кръгла годишнина), кои групи би си подбрал?

Говориш за български или…?

По твой избор.

Ще отговоря само с една и ще ти кажа защо. Искам да е GOJIRA. Първо, защото ги гледах миналата година с настоящото им турне. Ходил съм на стотици концерти, не съм сигурен, дали не са и хиляди. Защото още преди “Фрактура” посещавах концерти. Сигурно този ми е в топ 3 на всички досега. GOJIRA просто ни счупиха, няма такъв чук, няма такъв валяк в момента. Това е едното. Другото е, че в момента турнето представя страхотен албум като “Magma”. Бандата е в жестока форма на живо, а и е важно, че групата не е идвала в България. Ако мога да избирам сега една група, не да правя фест, бих направил ето това нещо, защото си струва да бъде видяно и да бъде чуто в момента. Между другото преди половин година направих едно запитване за FEAR FACTORY. Фрактура винаги е била свързана с тях и щеше да е интересно да свирят на специално шоу за 20 годишнината ни. Оказа се, че в момента бандата е неактивна за неопределен период от време.

Добре де, ако по някаква причина ти предложат сериозна сума пари, за да пуснеш в предаването, примерно клип на фолк “дива”, дори и да е с “китарки” в него, няма ли да се съгласиш?

Ти по този начин ще убиеш доверието в себе си. Тук не е въпросът за парите. Няма как да стане това нещо. Аз съм отказвал и на рок и метъл банди, защото не покриват определени критерии. С това не мога да направя компромис, защото ще девалвира авторитета на шоуто и това, което правя. Хората, които (ме) гледат, трябва да знаят, че всяко нещо е там, защото е заслужило да бъде там. А това, което ти казваш, е един недопустим компромис. Аз нямам нищо повече от лоялността на тези хора. Не мога да изгубя това доверие или да им се подиграя. Това няма как да се получи.

“Какво мислиш за българската бира и българките?”

Хахаха…

Спокойно, не е въпрос към теб. Какво ти е мнението за колегите ти, които отиват неподготвени и незапознати с групата и задават само клишета, макар, че ти го намекна преди малко.

Аз не съм човекът, който ще съди, когото и да било. Да слагам евтини етикети – този е такъв, онзи – онакъв. Ще дам пример с друго, ако ми позволиш леко да променя въпроса. Изключително съм разочарован от подхода на “Шоуто на Слави”, към хората, които гостуват там. Нямам предвид само известните актьори и музиканти. На мен ми е ясно, че на аудиторията, която гледа това шоу, ти ѝ даваш това, което тя очаква реално. Но за мен е изключително обидно, да си поканил за гост Ian Gillan от DEEP PURPLE, който е живата история на рок музиката, вече толкова десетилетия и да го занимаваш с това как водещият свири на цигулка, например. Аз харесвам PURPLE и ми беше неудобно да гледам това интервю, в което Ian Gillan започна да обяснява как е написана “Smoke on the Water”. Как не са имали нищо, на което да пишат текста ѝ, и хванали някаква салфетка, като са видели как се е запалил покривът на клуба, оттатък езерото. И Слави каза: “А-а-а, и ние тук имаме истории със салфетки” и разговорът отиде в тази посока. Всичко се свежда до салфетки у нас. Примерно, много ми хареса подходът на Devin Townsend, защото, според мен, той се е бил разбрал с хората, които го бяха довели в България, да се забавлява в шоуто. Предварително са репетирали една песен с Ку-Ку Бенд, но после той изсвири съвсем друга песен в ефир. И те не бяха подготвени за това нещо. Той нарочно се прави на луд през цялото време, за да може да ги обърка. И се оказа, че с камъните на Слави – в градинката на Слави. Той си намери майстора, който много хитро му се надсмя. Накрая на интервюто Слави попита Маестрото: “Абе, този индивид има ли някакви албуми?”. Човекът, който е пълнил Madison Square Garden и е правил какво ли не, а ти дори не си знаел кой седи срещу теб. Това значи тотална неподготвеност, а ти гостуват хора, от които може да извлечеш страшни истории. А ти ги занимаваш с Учиндол, със салфетки… Това е обидно и за теб като водещ, и за зрителите е обидно, и за артиста е обидно… Аз не съдя “Шоуто на Слави“, защото след като се е задържало толкова години, има и добър рейтинг, значи има своята публика. По-скоро проблемът е у зрителите. Или той си е възпитал такива зрители или пък “Шоуто на Слави” е следствие на тези зрители. Не казвам, че там не работят умни хора, даже напротив. Аз познавам няколко човека от екипа на шоуто и всеки един знае какво прави там. И ги разбирам, че трябва да правят необходим компромис, за да хранят семействата си. Но и не могат да се сърдят, когато им се казва, че често подхождат обидно повърхностно към гостите си.

Благодаря ти много за отделеното време и чудесното интервю!
Ние от METAL HANGAR 18 , пожелаваме на “Фрактура” и на теб лично сила, ентусиазъм и крепко здраве, за да продължиш да водиш и следващите поколения в дълбоките недра на дяволската музика.

Аз ви пожелавам тщеславие и урожай!