Интервю с Toep Duin (SINISTER)

SINISTER ще са хедлайнери на тазгодишното издание на Sea Of Black Festival, което ще се проведе на 5-ти август в Летния театър на град Бургас с вход свободен. Вижте интервюто на колегата Мартин Николов с Toep Duin.

От другата страна – Здравей! Добре дошъл в България! Какво си спомняш от първите Ви две идвания в страната ни преди няколко години?

Toep Duin – Свирихме в Русе през 2012 г. Беше жестоко, на някакво страхотно военно място, в района на Летния театър. Не беше точно зала за концерти в смисъла, който влагаме в Холандия. Но феновете и екипът бях много добри. Беше уникално изживяване. А първия път, когато SINISTER бяха в България, не бях част от групата.

От другата страна – Пуснахте новия албум „Syncretism“ в края на февруари. Какви са досега реакциите на фенове и критици?

Toep Duin – Дори по-добри от очакваното! Трудно е да се харесаме на всеки фен с дискография като нашата. Винаги има фенове от старата школа, които искат да чуят само „Cross the Styx”, но и много млади почитатели, които харесват и по-новите ни албуми. Опитваме се да се фокусираме върху правенето на добра музика, припомняйки си постоянно каква е историята на SINISTER. Но сега критиките от всички посоки са удивително добри.

От другата страна – Каква е разликата между „Syncretism“ и предишните Ви албуми?

Toep Duin – Бих казал, че дискът има по-мрачна атмосфера. Добавили сме и някои синтезаторни ефекти. От една страна се усеща окултната енергия от първите ни издания, а от друга – енергията от по-новите ни записи.

От другата страна – Какво се случи със стария състав? Сега имате нови музиканти в SINISTER. Беше ли трудно да ги откриете?

Toep Duin – Да свириш в група като SINISTER не е същото като да свириш в местната училищна банда. Без да обиждам никого, за да го правиш, се изискват много и ежедневни усилия. Така че всичко опира до баланса. Когато някой не е способен да го поддържа, заради работа, семейство или просто заради липса на мотивация да пътува през цялото време, той напуска бандата. Случва се в повечето групи, които познавам. За момчетата, които сега са в SINISTER, музиката е начин на живот. Разбира се, имаме семейства и деца, но всички знаем как да се справяме и да запазим баланса.

От другата страна – Имаш ли странични проекти и работиш ли и с друга банда извън SINISTER?

Toep Duin – SINISTER е приоритет №1 сега. Понякога свирим като гост-музиканти с някои групи. Но не се занимавам със странични проект в момента.

От другата страна – Aad Kloosterwaard беше барабанист, сега е вокалист…

Toep Duin – Знам единствено, че Aad не искаше повече да свири на барабани. След кратко прекъсване през 2004 г. реши да грабне микрофона. Не го питай иска ли да свири на барабани отново. Отговорът ще е „не”… Хахаха!!!

От другата страна – Кой е най-важният албум в дискографията на SINISTER и защо?

Toep Duin – Бих казал последния. Но също така би могъл да бъде и „The Carnage”, защото с него поставихме новото начало след сериозните промени в състава. Тогава за щастие вече бяхме получили шанса да се докажем и той се оказа един от най-добрите ни албуми. Разбира се, „Cross the Styx” и “Hate” бяха също важни, защото допринесоха за успешното начало през 90-те години и за успеха на SINISTER.

От другата страна – Възприемате ли SINISTER като дет метъл легенда и мислиш ли, че бандата получава признанието, което заслужава?

Toep Duin – Според мен SINISTER трябва да се възприемат като дет метъл легенди! И ние получаваме от феновете си този признание. Навсякъде, където свирим, публиката е екзалтирана и реакцията й е страхотна!!! Пречка е, че някои организатори все още не забелязват завръщането на SINISTER и независимо че дори феновете говорят за „добрите стари времена”, когато SINISTER беше една от най-големите дет метъл банди на земята. Но е хубаво как това се променя стъпка по стъпка!

От другата страна – Как виждаш дет метъл сцената днес в сравнение с началото на 90-те години?

Toep Duin – Ако ме питаш, сцената все още си е същата, феновете обаче са нови. А и сега се появиха много нови поджанрове и всякакви видове екстремен метал. Но ъндърграундът е мощен и верен на банди и фенове.

От другата страна – Какво би посъветвал младите групе, които тепърва започват своята кариера?

Toep Duin – Всичко е въпрос на мотивация и свирене, репетиции и свирене, изпълнение, инвестиране. И всичко трябва да идва от сърцето, не можеш да си купиш успех или респект. Трябва да ги извоюваш със сериозна работа. Когато през 1990 година започнах с една група, карах с колата си четири часа само за да бъдем съпорт като ни плащаха със стек бира и ни даваха някакви пари за бензин. И така седмица след седмица, докато хората не започнаха да говорят за нас и предложенията ставаха все по-добри и по-добри. Това е дълъг път, но ако той е начинът ти на живот, нищо друго няма значение. Да свириш в банда е велико!!!