Интервю с Paul Quinn (SAXON, THE CARDS). Концертът е днес.

Преди повече от 40 години, през 1978, на острова, като част от Новата вълна на британския хеви метъл се събират SAXON. В състава на групата е китаристът Paul Quinn. Заедно с вокалистът Biff Byford те са единствените оригинални музиканти от началото на групата. Повече от 40 години по-късно Paul Quinn ще посети страната ни на 11 февруари с новия си блус рок проект THE CARDS.

Интервюто с Paul Quinn (SAXON, THE CARDS) е излъчено в От другата страна по Радио Варна на 10.02.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Paul, представи THE CARDS.

Paul Quinn – Все още не сме правили кой знае какви промо концерти. Ние сме група, която иска да работи. Това сме аз Paul Quinn, Koen Herfst на барабаните и Harrison Young, който свири основно на баса и е вокалист. Като група сега започваме буквално от начало. Нова банда, която не иска да прави нещата по лесния начин. Искаме да се развием по нормалния начин.

От другата страна – Какво имаш предвид под нормално?

Paul Quinn – Имам предвид да се развием постепенно, искаме да изградим репутацията си от дъното нагоре.

От другата страна – Защо не искаш да се възползваш от предимството, че си известен като китарист на SAXON?

Paul Quinn – Защото в тази група разкривам друго свое лице. Тук импровизираме много върху песни с модерно звучене. Свободни сме да работим, както си искаме и не се съобразяваме с някакви предварително зададени формули по отношение на аранжиментите. Трима сме, а не петима. Т.е. работим по-свободно. Правим го по стария начин с много джем по време на сесиите, но песните са по-модерни.

От другата страна – Липсва ли ти старият начин на работа, когато всички са заедно в едно помещение?

Paul Quinn – Има различни начини на работа. Можеш да си в едно и също помещение с друга група и да звучиш коренно различно. Или музикантите въобще да не са на едно място и да постигнат твоя звук. Добре е за едни музиканти да са заедно, за да се запази живото чувство на истинско свирене. При нас е много важна живата атмосфера. Обичаме да работим по този начин – всички заедно в студиото като група, а не всеки да записва партиите си отделно от другите. Ние се стремим към перфекционизъм, защото тенденциите през последните десет-двадесет години са такива.

От другата страна – Сравняваш ли работата си със SAXON и с THE CARDS?

Paul Quinn – Музиката не е същата. THE CARDS са по скоро блус и имат много импровизация.

От другата страна – В SAXON звучиш по-твърдо, а в THE CARDS си по-разточителен?

Paul Quinn – Зависи от гледната точка. В THE CARDS имаме балади, а при SAXON ги избягваме. Сетът ни е комбинация от балади и по-енергични парчета. Интересно е да се види.

От другата страна – Защо чак сега сформира група като THE CARDS?

Paul Quinn – И аз съм се питал защо чак сега, но преди не бях срещал някой от сегашните ми колеги. Те са около два пъти по млади от мен. Това е интересната част. Мога да съм им баща. Трудностите идват при турнетата. Вече не е толкова лесно да се направи концертна обиколка, както беше преди 20 години. Запознах се с Harrison Young на един концерт на SAXON с DORO, защото той беше част от бандата й тогава. Тогавашната ми приятелка ми подсказа, че той може да ми помогне да завърша песните, които не са подходящи за SAXON, той се запали и го направи. Развихме идеите, които имах в зародиш и които му бях представил. Това не е мой солов албум, а албум на истинска група, защото освен ние в нея има и барабанист.

От другата страна – Как подбираш песните на THE CARDS?

Paul Quinn – Използвам тези, които са по-блусарски. SAXON се отдалечиха от блуса. Изборът е лесен. Някои предлагам на Biff, други не. Ако той ги отхвърли, ги завършваме в THE CARDS.

От другата страна – Ще свириш ли песни на SAXON в България?

Paul Quinn – Имаме една. Това е „Strong Arm of the Law” – най-блусарската песен на групата.

От другата страна – В момента работиш със SAXON по нов албум. Ще запазите ли звученето на последните дискове „Battering Ram” и „Thunderbolt”?

Paul Quinn – Да, парчетата са много енергични, в същото темпо и ще ти харесат.

От другата страна – Как според теб се промени възприемането към музиката на SAXON през годините?

Paul Quinn – Бомбастично. Вече пишем предимно скоростни метъл песни. Бяхме много популярни в Германия и там почерпихме вдъхновение от краутрока.

От другата страна – Важно ли е как феновете възприемат музиката Ви?

Paul Quinn – По-важното за мен е, че все още ни харесват. За нас е много важно да издаваме албуми и да сме група, която е готова да създава нова музика. Ние сме банда от 80-те, която вярва в новия продукт. Много групи вече не се занимават с това, защото „Spotify” прибира по-голямата част от печалбата, която музикантите правят. Това положение отказва групите да записват нови албуми и те стават все по-нерешителни да композират нови неща. METALLICA хвърлиха много пари, за да осъдят „Napster”, заради разпространението на музиката им, но не успяха да се справят със „Spotify”. За това и повечето групи предпочитат на тръгнат на турне, отколкото да влязат в студиото и да създават нова музика.

От другата страна – Смяташ ли, че олдскуул начинът на правене на музика е най-удобният за вас?

Paul Quinn – Да, да чуеш мелодия или китарен риф, който се забива в главата ти, е по-различно от това да градиш музика, която няма съдържане, а просто някакъв бийт. Барабаните са страхотен инструмент, но не са много групите, които творят върху китарен риф, както ние правим.

От другата страна – Но вече като че ли няма пари в музиката. Музиката в момента на същото ниво ли е според теб както в миналото?

Paul Quinn – Музиката пак се продава, но не и в тези мащаби. Спомням си едно време Lemmy каза, че хеви метълът не е в класациите, но продава колкото и попа.

От другата страна – Но сега май не е така…

Paul Quinn – Да, сега трябва да се работи здраво.

От другата страна – Коя е най-голямата грешка на музикалните компании?

Paul Quinn – Не предвидиха новите технологии. Не усетиха темповете и бързината, с които дойде дигиталната ера. Някои от тях се почувстваха силни и започнаха да нареждат на музикантите какво да свирят, а това не е редно. Няма как да се получи нещо значимо по този начин. Ако подходът на един артист е индивидуален като при групи като CROSBY, STILLS & NASH или LED ZEPPELIN няма да влезеш в студиото и да им се месиш в работата.

От другата страна – Имат ли музикалните лейбъли същата роля както в миналото?

Paul Quinn – Те продават албуми. Ролята им днес е да следят дали в музикалните магазини има достатъчно от тях. Звукозаписните компании днес зареждат магазините. Иначе с THE CARDS сме към инди лейбъла „Kova Records” и сами се финансираме.

От другата страна – Как възприемаш музиката в THE CARDS? При тях свириш и на хармоника…

Paul Quinn – Аз съм блусар, а първоначално и SAXON беше много по-блус група, околкото днес. Слушах CREAM и Jimi Hendrix, а те ме провокираха да потърся черните крале на блуса, от които те самите са били вдъхновени. Разтърсих се, колкото можах. Опитах се да открия, колкото се може повече от тези музиканти. Тези, които са повлияли на белите блусари. И открих, че цялата идея за китарата идва всъщност от хармониката. На хармоника свириш в различни тоналности според начина на издишване. Също така можеш да свириш и при вдишване, и при издишване. Заради въздуха, който имаш, защото той е ограничен, можеш да изкривиш нотите и тя да зазвучи като струни на китара. Слайд китаристите се опитват да копират това звучене. В старите блус банди от 20-те години са използвали китарата като съпорт на хармониката, защото тя създавала усещането за човешки глас. Веднъж свирих на хармоника в SAXON за една песесн, но не мисля, че го използвахме. С THE CARDS мога повече, но го правя само в една песен, в която има повече блус, но все пак сме рок блус ориентирани.

От другата страна – Каква е твоята роля в THE CARDS освен очевидната на китарист?

Paul Quinn – Не влизам в ролята на ментор. Но съм човекът, който побутва останалите. И в същото време съм основен композитор, и се опитвам да правя музика, която харесвам.

От другата страна – Защо турнето се казва „Бандити на път”?

Paul Quinn – Това е една от песните в албума. Можеше и да не го обявяваме по този начин, но това е типична блус тема. „Ride The Freight Train” е друга подобна блусарска песен относно краха на Уолстрийт и разорените хора.

От другата страна – SAXON са пионери на NWOBHM. Кой е най-трудният урок, който научи за 40 години като музикант?

Paul Quinn – Най-трудният е, че никога не спираш да се учиш. Винаги трябва да го правиш. Винаги има още нещо ново, което да научиш. Музиката никога не спира. Другият е, че, когато записваш албум, отделяш много внимание на всяка песен. И в този процес е много трудно да заспиш. Песните постоянно се въртят в главата ти, докато си в леглото и сънят не идва, докато не си готов. Това е най-трудната част.

От другата страна – Същото ли е и след 40 години?

Paul Quinn – Определено. При музикантите е много важно да обичат онова, което правят, защото винаги трябва да сме на гребена на вълната. Както при футболистите. Ти си толкова добър, колкото е бил последният ти концерт.