Интервю с Mortuz (MIST OF MISERY, EUFORI)
Бях го отписала това интервю, но буквално часове преди изявата на MIST OF MISERY на българска сцена Mortuz ми го върна. Разбира се с извинението, че не си пада по интервюта и не го бива особено в приказките (което и личи като цяло). Все пак има интересни неща, които е споделил. MIST OF MISERY ще можете да видите на 25 ноември в столичния клуб Live&Loud като част от фестивала Autumn Souls Of Sofia 2017. И въпреки твърдението на Mortuz по-долу, повярвайте, има какво да изпуснете ако не ги видите.
Satania: Здравей, Mortuz! Разкажи ми как беше поставено началото на Mist of Misery.
Mortuz: Mist of Misery беше създадена от мен и Simon „Hellstorm“ през 2010-та. Искахме да създадем отдушник за нещата, които желаехме да изразим по това време, и по този нащин създадохме Mist of Misery.
S.: В едно интервю, на което попаднах ви наричат аматьори и ви задават въпроса дали сте завършили музикално училище. Според мен по-важен е таланта и музиката, която създаваш. Какво е твоето мнение?
M.: Ами… Завършил съм аудио инженерство, така че може да се каже, че съм „обучен в музиката“ или поне в продуцирането ѝ. Композирането не е нещо, което можеш да научиш, то идва отвътре. Въпреки всичко, нямам идея за кое интервю става на въпрос, не мога да си спомня някой да ни е наричал „аматьори“ във което и да е било интервю, което сме правили.
S.: С някои от колегите си имате проекта Eufori, който е DSBM и звучи доста по-сурово от Mist of Misery. Макар, че се отклоняваме малко, разкажи ми повече за Eufori?
M.: Да, аз и моя барабанист от Mist of Misery формирахме Eufori през 2016-та, защото имахме музикални идеи, които не се съчетаваха с музиката на Mist of Misery.
S.: Какво искате да изразите чрез Mist of Misery и чрез Eufori?
M.: Чувства, каквито и да са те.
S.: В Mist of Misery също са много застъпени депресивните теми и настроения. Какво извиква у вас необходимостта да творите предимно в тази стилистика?
M.: Ами.. Просто казано искам да изразя това, което мисля и чувствам и най-добиря начин за това е чрез музиката, според мен.
S.: Много групи бягат от определението DSBM, макар и музиката им откровено да води към този стил. Защо според теб не искат да бъдат асоциирани с DSBM-а?
M.: Не знам, но не ме и интересува. За мен.. феновете могат да ни наричат, че звучим като каквото си намислят .
S.: Защо според теб все повече блек групи се обръщат към депресивния, меланхоличен саунд, пост-рок влияния и подобни неща? Умира ли истинският Блек метъл, каквото и да значи „истински“?
M.: Вероятно защото все повече и повече хора изпадат в депресия и не мисля, че „истинският“ Black metal умира, като цяло.
S.: Нека се върнем на музиката на Mist of Misery. Доколкото прочетох писането на Absence ви е отнело почти 6 години. Защо вложихте толкова време в тази творба?
M.: Защото е първият ни пълноформатен албум за 5 години, и защото направихме някои истински надграждания в студиото ни, както и се развихме като музиканти. Просто казано.. Имахме добро усещане за песните на този албум и искахме те да звучат колкото е възможно по-добре. Ето защо ни отне толкова дълго за да го свършим.
S.: Издадохте две страхотни ЕР-та тази година. Би ли внесъл малко повече яснота, кое кога излиза и други подробности, които смяташ, че можеш да разкриеш.
M.: Не мога да кажа със сигурност кога ще бъдат издадени на физически носител, защото имаше няколко закъснения от издадетлската компания, но както изглежда в момента.. „Shackles of life“ ще бъде издаден много скоро, а „Fields of isolation“ сигурно ще бъде издаден в началото на 2018.
S.: Защо решихте да са две ЕР-та, а не цял един албум?
M.: Защото почувствахме че е още рано да издадем още един пълноформатен албум, а и имахме специфична концепция за песните, за да са аранжирани по начина, по който са.
S.: Broken Chains освен, че е разкошна песен е и със участието на емблематична за сцената фигура Paolo Bruno of Thy Light. Как се случи това сътрудничество?
M.: Не включва нищо с Paolo Bruno. Само „Shackles of life“ и „Fields of isolation“ включват него.
S.: Имате ли планове да направите и други композиции с участието на ваши колеги от DSBM сцената?
M.: Да имам, но не мога да разкрия нищо от това за момента. Но въпреки всичко се включвам в няколко албума с различни артисти, било то с миксиране, записи или композиране.
S.: С какви настройки ще тръгнеш към България?
M.: „Надвам се нищо да не се прецака този път“ и наистина го очаквам с нетърпение!
S.: На какво разчитате на сцената, за да внушите на публиката това, което искате? Как изглежда един ваш ритуал?
M.: Няма никакви ритуали, освен ако не броим пиенето на бира като ритуал. Разчитам на групата си, че всички ще се представим възможно най-добре, и че ще предадем това чувство, зад което стои Mist of Misery.
S.: Мислиш ли, че хората, които пропуснат шоуто ви ще изгубят от това?
M.: Не особено. Винаги могат да чуят песните ни онлайн ако поискат.
S.: Финални думи към феновете.
M.: Благодаря, че ни слушате и благодаря за подкрепата ви!
S.: Благодаря! Ще се видим скоро, а лично аз нямам търпение да ви чуя на живо!
Photo credit Joel Hagroth