Интервю с Mark Tremonti (TREMONTI, ALTER BRIDGE, CREED)

Mark Tremonti, по известен като китарист на CREED (с които има награда „Грами”) и ALTER BRIDGE е готов с новия си солов албум. Концептуалното произведение се нарича „A Dying Machine“ и феновете ще имат възможност да го чуят на живо на 22 юли, защото Tremonti и неговия едноименен солов проект идват в България като съпорт на големите IRON MAIDEN. Заради тези поводи Mark Tremonti даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Mark Tremonti (TREMONTI, ALTER BRIDGE, CREED) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 16.07.2018 година.

От другата страна – Здравей, Mark. В миналото беше популярно музикантите да кръщават групите си на собствените им имена както WINGER или DOKKEN. Защо и ти постъпи по този начин?

Mark Tremonti – Защото вече участвам в две други групи. И защото TREMONTI е въобще първата ми солова проява. Брат ми предложи тази група да я кръстя на себе си, за да се разбира веднага кой свири там. По-лесно ще бъде на хората, да ме разпознаят, още повече, че вече свиря в CREED и ALTER BRIDGE.

От другата страна – Как участието ти в CREED и ALTER BRIDGE ти помага за соловата ти банда?

Mark Tremonti – Всеки един опит е ценен. Това ми дава възможност да подобрявам уменията си като музикант и композитор. Старая се да се развивам и да ставам все по добър като артист.

От другата страна – Как успяваш да не се повтаряш по отношение на музиката?

Mark Tremonti – Опитвам се винаги да се провокирам и да надскачам границите си. Най- голямото предизвикателство пред ALTER BRIDGE беше да не звучим като CREED. В TREMONTI свиря с по-метъл ориентирани музиканти. Те са различни и не е необходимо да се правят на останалите момчета, с които работя. В соловата ми банда се опирам повече на моите метъл корени. Опитваме се да сме различни.

От другата страна – Новият албум на TREMONTI „A Dying Machine“ е резултат от стария ти опит или от изследването на нови територии?

Mark Tremonti – Винаги трябва да се изпробват нови неща. Винаги трябва да се опитваш да се развиваш. Да вкарваш различна динамика в онова, което правиш. Не искам да бъда мързелив и да свиря едно и също.

От другата страна – По-свободно ли композираш в TREMONTI в сравнение с другите групи?

Mark Tremonti – По някакъв начин. В TREMONTI мога да пея, което е чудесно за мен. Създавам музика от малък, но това е първата банда, на която съм фронтмен. Мога да звуча повече метъл, защото, когато подхванах китарата, бях голям фен на метъла. Така в моята група мога да го използвам, повече откъдето и да било.

От другата страна – В коя банда ти е по лесно да бъдеш – само като китарист или и като вокалист?

Mark Tremonti – Обичам да свиря на китара и да пея. Да свиря с друг голям певец също е супер.

От другата страна – Как китаристът Mark помага на певеца Mark?

Mark Tremonti – Когато пея, мога да свиря по-лесно. Защото не съм фокусиран върху грифа и то просто се излива от мен. Когато съм само китарист има опасност прекалено да усложня нещата. Така че позицията ми зад микрофона ми погмага като китарист.

От другата страна – „A Dying Machine“ е концептуален албум нали?

Mark Tremonti – Да, историята е за бъдещето, за следващия век, когато науката вече е създала напълно изкуствен човек. За времето, в което хората могат и създават мъже и жени по какъвто образ пожелаят. Но тези същества не са третирани като хора и така нещата се объркват.

От другата страна – За човечеството ли става въпрос в „A Dying Machine“?

Mark Tremonti – Не, за машината, която е главен герой в тази история. Машината е повредена и умира. Но ще трябва да прочетеш книгата, за да разбереш останалото.

От другата страна – Как се роди идеята за историята и за книгата?

Mark Tremonti – На турне с ALTER BRIDGE се опитвах да създам материал за следващия албум на TREMONTI и ми хрумнаха няколко мелодии. От тях се роди цяла история. Композирах едноименното парче и ми хрумна заглавието „A Dying Machine“. Така около заглавната песен оформих концепцията и когато приключих с нея, изпитах желание да продължа историята и да видя до къде ще ме отведе. Тя провокира въображението ми, до безкрай. Не очаквах, че ще развия идеята в цял албум. Не очаквах да стане и бързо, но след 3-4 парчета реших новото издание на TREMONTI да е концептуален албум. Когато той беше почти завършен, реших, че ще е добра идея хората да могат да прочетат цялата история, вместо да се взират в текстовете и да изграждат собствена теория. Също така от десетилетие ми се искаше да издам книга. И ето, че този албум ми предостави прекрасна възможност да осъществя и двете идеи. Албумът заедно с книгата изграждат едно чудесно преживяване.

От другата страна – Това не е ли задължаващо обаче? Същото ли да очакват феновете и в следващия албум на TREMONTI?

Mark Tremonti – Не знам дали ще напиша продължение. Мислил съм много по този въпрос. Не знам какво ще последва след „A Dying Machine“, но съм създал историята и ако те настояват за пордължение, е възможно да им го дам. Не обещавам, защото не съм сигурен, че ще го направя. Още повече, че работя по довършването на книгата…

От другата страна – Историята има ли щастлив край?

Mark Tremonti – Някои части са щастливи, а други – не са. Както е в истинския живот!

От другата страна – Как работата ти с Wolfgang Van Halen помогна на групата ти?

Mark Tremonti – Wolfgang не е част от „A Dying Machine“, за разлика от миналото. Сигурен съм, че феновете на VAN HALEN са усетили неговото участие преди. Той е страхотен музикант, сега записва свой солов албум, който много искам да чуя.

От другата страна – Скоро ще си в България на една сцена с IRON MAIDEN. Коя група за теб поставя златния стандарт за изпълнение на живо?

Mark Tremonti – Зависи какво точно искаш да видиш, когато отидеш на концерт. Първият концерт, който посетих някога, беше точно на IRON MAIDEN, а това е много висока летва. Техните изпълнения са легендарни – пордукицята, която използват, енергията, която влагат. Една от групите, които поставят стандартите и за чиито концерти се говори. Друга група е METALLICA, които са на сцената от много дълго. Но най-енергичното шоу, на което съм бил, беше на RAGE AGAINST THE MACHINE. В различна посока са, но енергията им беше невероятна. Най-енергичното шоу, което някога съм гледал.

От другата страна – Има ли групи, които никога повече не би гледал на живо?

Mark Tremonti – Не бих говорил лошо за други музиканти и групи. Всеки има неуспешни вечери, за това и няма смисъл да ги определям по подобен начин.

От другата страна – Как виждаш „A Dying Machine“ в сравнение с предишните ти солови албуми?

Mark Tremonti – Знам, че всеки музикант го казва, но мисля, че този албум е един от най-добрите моменти в кариерата ми. Най-много съм горд с него, както от създаването му, така и то издаването му. Удоволствието при неговото създаване, беше най-голямо. Възможността да композирам концептуален албум и да го завърша с романа, е един от най-вълнуващите моменти в живота ми. Това е най-добрият албум, който някога съм създавал, сравнявайки го с останалите от соловата ми кариера.

От другата страна – Важни ли са наградите, като твоето „Грами” например, което печелиш с CREED?

Mark Tremonti – Подобни награди са винаги страхотни, защото ти дава сигурност, че си си свършил добре работата и те провокира да се развиваш. Подобна награда като „Грами” може да издигне една банда на много високо ниво, както стана с GHOST например. Те имат много фенове именно заради наградите „Грами”, които печелят и по този начин почитателите им стават все по-лоялни. Т.е. ако една подобна награда насочва вниманието към групата, то тя е добре дошла.

От другата страна – Къде по света се чувстваш най-добре?

Mark Tremonti – В Европа, Австралия, Южна Америка са най-добрите рок публики в света. На определени места в САЩ и Азия също, както и в Канада. Но най-силните и отдадени фенове са в Европа. Там е най-добре!

От другата страна – Кое е най-необичайното място, където си свирил?

Mark Tremonti – В Австрия на една ски писта – докато свирехме, около нас караха сноубордисти, които показваха различни откачени трикове. Бяха между нас и публиката.

От другата страна – Най-необичайното ти вдъхновение за песен?

Mark Tremonti – Смятам, че това е заглавната песен от последния ми албум „A Dying Machine“. Тя се получи по-различно от всичко останало, което съм правил досега. Никога преди не съм композирол концептуален албум, а тази песен ме провокира да го направя. Много по-различно изживяване от миналото.

От другата страна – Как виждаш албума на 21 век?

Mark Tremonti – Винаги се опитвам да сглобя албум до 15 песни. Повече от това е безсмислено. Може би 12 или 13. Моят нов албум е с 14 парчета, но иначе пиша много повече музика. За предишния „Dust” записах 20 композиции, от които избрах половината. Но най-добрата бройка е над 10 и под 15.

От другата страна – Смяташ ли, че с толкова песни феновете ще изслушат албума „A Dying Machine“ от начало до края?

Mark Tremonti – Да, защото е концептуален албум и има цяла история. Хората няма да избират любими песни, а ще изслушат всички заради историята.

От другата страна – Днес обаче всеки смъква отделни песни от Интернет. Трудно ли е да привлечеш внимание?

Mark Tremonti – Нашите фенове са много отдадени и се задълбочават в музиката ни. Те обичат групата и това което правим. С ALTER BRIDGE и TREMONTI сме много щастливи, че ги имаме, защото те знаят всяка дума от всяка песен. Това не се отнася за всички слушатели, но за феновете ни, които идват на концертите ни. Те знаят всяка една подробност от албумите.

От другата страна – Колко са важни синглите в днешно време?

Mark Tremonti – С годините имат все по-малко значение. Полезни са в някаква степен за първите впечатления от албума. Но на мен ми е много трудно да избера песен за сингъл. Когато създаваш албум, ти искаш хората да го изслушат целия. Също така е трудно, защото със сингъла насочваш вниманието в определена посока, която,обаче, от друга страна може и да е подвеждаща. Защото първото впечатление от един албум е много важно. Само че синглите все повече губят смисъла си за една рок банда.

От другата страна – Смяташ ли че музиката има същото значение за хората, както преди години?

Mark Tremonti – Музиката се е променила много през годините. Както и стиловете. В САЩ е много по-различно отколкото в Европа. Вече не се купуват толкова албуми, едва ли децата вече лепят плакати по стените си. Това май е отживелица, за разлика от времената, в които ние прохождахме. Обаче хлапетата пордължават да обичат музиката. Навремето си подреждах албумите на рафтове по стените. Сега можеш да смъкнеш всичко с телефона си. Можеш да си подредиш дигитално музиката според настроението. Можеш да достигнеш до всяка песен, която си пожелаеш. Достъпа до музика е много по-голям и за някаква минимална сума, можеш да имаш всичко. Ние бяхме повече отдадени на бандите. Обичахме и обгрижвахме албумите им. Днес има твърде много музика. Сега всеки може да има всичко в рамките на секунди и не гледа на групите така, както гледахме ние.

От другата страна – Ако някой те пита какво е хеви метъл, кой албум ще му пуснеш?

Mark Tremonti – „Master Of Puppets” на METALLICA. Това е метъл записа на всички времена според мен!

От другата страна – Има ли нещо общо между старите ти мечти и реалността в момента?

Mark Tremonti – Бих се върнал и казал на седемгодишния Mark, че е важно да има страст, да следва сърцето си и да прави неща, които го правят щастлив.

От другата страна – Какво те прави щастлив днес?

Mark Tremonti – Да използвам въображението си, да създавам от нищо – нещо, да водя хората на пътешествие, което съм измислил буквално от въздуха. Музиката е магия и аз обичам да я създавам.

От другата страна – Най-рокенрол моментът ти?

Mark Tremonti – Когато получих китара от Eddie van Halen!

От другата страна – Как се чувстваш всъщност, когато срещнеш музикалните си герои?

Mark Tremonti – Неудобно ми е. Все едно съм в гимназията. Най-хубавият ми момент беше, когато говорих с James Hetfield – почувствах се, все едно бях на 12 години!