Немското трио KALAMATA ще изнесе първия си концерт на българска земя в столичния клуб “Live and Loud“ на 26 февруари. Шайката се състои от Peter Jaun (китара), Maik Blümke (бас) и Olly Opitz (барабани). Групата има два издадени албума, а в момента пише нов материал, както сподели Maik Blümke пред MetalHangar 18. Подробности за това и други интересни неща може да прочетете в интервюто по-долу.

Привет! Къде те намирам в момента, как върви денят ти?
Здравей! В момента съм си в нас и организирам неща, свързани с турнето. Денят ми за започна доста добре, защото се наспах хубаво.

Разкажи ни накратко как сформирахте KALAMATA?
Сформирахме бандата преди 4 години в Хилдесхайм. Първоначално бяха само Olly и Peter, аз се присъединих малко по-късно. С Olly се познавахме от преди, защото свирехме в една друга група заедно. Там свирех на китара, но сега в KALAMATA съм басист. Написахме първите си песни сравнително лесно, след това записахме първия албум и накрая тръгнахме на първото си турне. Всичко се случи много бързо и инстинктивно, затова се радваме, че хората харесаха нещата, които създадохме. Никога не сме предполагали, че всичко това ще ни се случи и сме благодарни за възможността да пътуваме и да свирим на толкова много места.

Говорейки за пътуване и различни градове, Каламата е град в Гърция, което обърква много хора и ги кара да си мислят, че сте гърци. Защо се спряхте на това име за бандата, има ли някакво специално значение за вас?
Наистина ли си го мислят? Да, малко е странно че немска група се е кръстила с името на този прекрасен гръцки град. Всъщност мисля, че имаме най-много фенове точно там, хаха. Много хора ни питат този въпрос и повечето от тях си мислят, че името ни е такова заради тревата. Реално не е така (или може би е, хаха). Истината е, че в залата ни за репетиции имаме една ваза, пълна с маслини, и затова се кръстихме така. Преди две години направихме концерт в Каламата и сега сме горди с името на групата, понеже мястото е страшно красиво и хората там са страхотни. Ако трябваше пак да си избираме име за бандата, отново бихме се спрели на същото.
За сега имате два издадени албума, като и двата са инструментални. Обмисляли ли сте възможността да добавите вокали и как тази промяна би повлияла на цялостното ви звучене?
Разбира се! Ние гледаме на вокалите като инструмент. Ако някога решим да ги добавим, то те ще бъдат с много ефекти. За сега обаче сме решили да останем изцяло иснтрументална група, без намесата на човешки глас. Обмисляли сме и да включим саксофон и синтезатор. Като цяло се стремим да си подобряваме звученето с всеки следващ проект.

Имената на парчетата от албумите ви образуват изречения. Защо решихте да го направите по този начин? Това скрито послание към някого ли е?
Смятам, че е послание за абсолютно всички, но всеки ще го разбере по свой собствен начин. Секс, капитализъм, природа и какво ли още не. Има толкова много лоши, но и толкова хубави неща в света около нас. Избирайте си по едно различно послание всеки ден, аз правя така.

За какво си мислиш или си представяш докато свириш?
Представям си как правя секс с барабаниста ни… Хахаха! Не. Докато свиря се чувствам свободен. Когато изсвириш някоя добра мелодия, усещаш момента с цялото си тяло. Трябва да го пробваш, като добър наркотик е.

Музкалното видео към песента “Ме” е доста интересно. Има ли някакъв скрито значение в него? Забелязах, че присъстват две от четирите стихии на света – вятър и вода.
Благодаря ти! Видеото е направено от Lukas Kuhne, наш приятел. Смятаме, че кадрите много добре пасват на музиката в “Ме”. Поставихме си го като цел, тъй като с чисто инструменталните творби това напасване се случва по-трудно. Клипът няма точна интерпретация, всеки е свободен да го разбира по какъвто начин пожелае. За мен може би е история за истинската любов.

Какво е мнението ти за стоунър/псайхиделик сцената в последните години? Има ли групи, които са ти любими в жанра?
Бих казал, че за момента чакам новия албум на TOOL.
Има ли група с която много бихте искали да споделите сцената?
Миналия март свирихме на една сцена с ROTOR, което си беше сбъдната мечта. Да правим съвместни концерти с други банди е най-добрият начин да се обогатим като музиканти, както и като личности. По този начин се запознаваме с много нови хора и създаваме добри приятелства. А да не говорим и колко интересни неща се случват, когато свирим с други групи!

Планирате ли да записвате нов материал скоро?
Да! В момента пишем нови песни и се надяваме, че до края на тази или началото на другата година всичко ще е готово.

Обложките на албумите ви са много готини. Представляват ли нещо, което сте искали да изразите с музиката си?
Обложката на първия ни албум е рисувана от приятеля ни Karsten Täuber. Попринцип той прави много илюстрации на книги. Работихме с него и накрая измислихме крайния резултат, който символизира Алфа и Омега, начало и край. За обложката на другия албум пък си избрахме Nils Heberle, също наш много добър приятел и страхотен художник. Той се занимава доста и със скулптора. “Пчелата Смърт” и музиката ни се допълват перфектно, а това е от голямо значение за нас. Скритото послание зад цялостния продукт е, че пчелата търси удовлетворение и ще направи всичко по силите си, докато не го получи.

Последните думи са твои! Какво би искал да кажеш на феновете ви в България?
Много сме горди от факта, че ще свирим в България и ще ви чакаме на концерта, за да се забавляваме заедно. Нямаме търпение!
Kalamata