Интервю с Jonas Renske, Katatonia

Готови сме да се върнем в България за това изживяване, което ни очаква в Пловдив, тази невероятна възможност ни прави изключително щастливи.

Jonas Renske, Katatonia

Представяме ви интервюто ни с Jonas Renske, Katatonia, взето на 29-ти юли тази година в рамките на ARTmania Festival, Sibiu, Romania. С Jonas, фронтмен и един от основоположниците на Katatonia, разговаряхме за предстоящото им участие в Пловдив с Пловдивския Симфоничен Оркестър под диригентството на Левон Манукян, за новия албум на групата, издаден само преди месец и процеса на създаване на един албум на Katatonia.

Katatonia e създадена през 1991 г. в Стокхолм, Швеция от Jonas Renske и Anders Nyström. За концертни изпълнения се присъединяват и  други музиканти като, освен двамата основатели, останалият състав на групата постоянно търпи промени. Първите два албума на Katatonia са изпълнени като класически death/doom албуми, но постепенно стила на групата се развива в прогресив метъл с чисти вокали. След създаването на шедьовъра си Great Cold Distance, групата стабилно продължава с прогресив звук и меланхолично, депресивните си текстове до издаването на 10-тия си студиен албум през май, тази година.

На 22-ри септември, 2016, Katatonia ще изнесе концерт с Пловдивския Симфоничен Оркестър в Античния театър, Пловдив, като част от фестивала Sound of Ages. Събитието е посветено на 25-годишнината на Katatonia и 10-годишнината от издаването на Great Cold Distance.

Здравейте Jonas, благодаря за възможността да се срещнем и поговорим. Предполагам, че тъкмо сте пристигнали за участието си в ARTmania Festival? Как намирате Сибиу? За първи път ли сте тук? Имате ли вече някакви впечатления?

Jonas: Пристигнахме снощи. Да, били сме в Румъния няколко пъти, но не и в този град. Ново е за нас. Не успяхме да видим много, но всичко е много хубаво. Изглежда като средновековен град. Много уютно.

Това е четвъртото ви излизане на сцена, след като издадохте новия си албум The Fall of Hearts. Каква е реакцията на публиката според вас? Имате ли някакви впечатления вече?

Jonas: Издадохме новия си албум доста скоро, така че все още не свирим много от него. Колко парчета правим? Три, да, три песни от него, но засега се получава наистина добре и това е само началото на цикъла турнета. Започваме малко по-леко и ще видим докъде ще стигнем, но до този момент, реакцията е положителна.

Последният ви сетлист се основава на албуми, издадени през последните 10 години. Смятате ли, че този период описва Katatonia най-добре?

Jonas: Да, определено. Последните четири албума са това, което най-вероятно може да се приеме като настоящото звучене на Katatonia. Освен това имаме ограничено време за свирене, което означава, че трябва да изберем разумно песните, които ще свирим. Предимно това са песни, които очакваме нашата публика да знае и съответно, това са най-новите ни песни.

Аз съм от България, където сме много нетърпеливи да ви видим в Пловдив с Пловдивския симфоничен оркестър в Sound of Ages през септември. Как стигнахте до решението да празнуватe 25-годишния юбилей със симфоничен оркестър в Античния театър в Пловдив?

Jonas: Мисля, че на това място нашия мениджър доведе някои други групи като Opeth и Paradise Lost и тези други групи ни го препоръчаха. Мениджърът ни беше канил и преди, но нямахме време да го направим. Сега, обаче, когато албумът Great Cold Distance навършва 10 години и групата – 25, това е наистина страхотно място, където можем да свирим, така, че просто предложението се появи в точния момент. Това, може би, е нещо, което ще ни се случи веднъж в живота, така че и ние го очакваме с нетърпение.

Имате много повече оркестрация в последните си албуми, повече симфонични елементи. Мислили ли сте някога, през тези 25 години, откакто съществува Кататония, да направите подобен концерт със симфоничен оркестър?

Jonas: Не, не мисля, че някога сме имали такива намерения. Преди всичко е много трудно да се намери оркестър, желаещ да работи с нас, с метъл група. Също така, изглежда като много скъп проект. Така, че това не е нещо, което някога съзнателно сме планирали, преди да се случи всичко това, възможността за този концерт в Пловдив.

Познавате ли Левон Манукян, диригент на оркестъра? Срещали ли сте се вече или говорили с него?

Jonas: Не, не, до момента сме си разменили само няколко е-мейла. Мисля, че той работи по оркестрацията в момента, но когато говорихме с Paradise Lost, те казаха, че в началото са се чувствали нервни, тъй като не знаели какво да очакват, но след като пристигнали там всичко било много добре. Според тях, ние няма да сме в състояние да чуваме каквото и да било от оркестъра, тъй като сме с аудио системи в ушите и изобщо няма да чуваме друго освен нас самите. Предполагам, че ще го чуем всичко чак на по-късен етап.

Значи ли това, че ние ще чуем целия концерт преди вас?

Jonas: Да, ще го чуете първи. Може би ще сляза за няколко песни в тълпата и аз да чуя (смее се).

Аз бях там и на двата концерта – на Paradise Lost и Opeth и си беше много впечатляващо, и мястото е впечатляващо.

Jonas: Да, това също е една от причините, мястото е много подходящо за този класически концерт.

Вече имате обявен сетлист за Пловдив?

Jonas: Да, ще свирим целия Great Cold Distance. Това е частта, която ще правим с оркестъра. Ще има и друга част, само с нас, с повече песни от други албуми. Но в нея няма да правим песните от Great Cold Distance (смее се). Или може би пък ще направим нещо оттам?

Депресията и меланхолията са отличителните белези на музиката на Katatonia. След 25 години създаване на музика и текстове, мислите ли, че Вие ​​определяте Вашата музика или музика Ви сега Ви определя?

Jonas: Добър въпрос. Katatonia е толкова голяма част от живота ми, повече от всички други групи, в които съм бил и се сещам, защото Katatonia е толкова тясно свързана с начина ми на живот и мисля, че и с останалите е същото. Тя е почти като философия за нас. Не просто група, от типа – дай да се обадя на другите момчета с „Хайде да си направим jam session в мазето и да се позабавляваме“ Тя е по-скоро начин на живот, така че си мисля, че музиката наистина ни определя, но ние все още контролираме музиката, защото ние я създаваме. Но това е много добър въпрос – не разполагам с перфектен отговор за него.

През последните години се наблюдава тенденция много екстремни банди да поемат курс в насока на по-прогресив звучене, като начин да изразят себе си. Смятате ли, че това е естествен процес, нещо, което се очаква да се случи? Смятате ли, че причината зад това решение при всички такива групи, е една и съща?

Jonas: Не знам, мисля, че определени групи, които съществуват толкова дълго, колкото и ние,  имаме и винаги искаме да подобрим това, което правим и предизвикваме себе си в опитите да издигнем музиката си на следващо ниво. Така че за някои от нас, за Katatonia и други изпълнители като Ihsahn, който ще свири утре тук, е интересно да тръгнем в тази посока, защото това е голямо предизвикателство и в същото време това е друг вид музика, която ни позволява да изразяваме същите чувства, които сме изпитвали и преди 15 години, но по много по-изтънчен начин. Някои банди никога няма да да тръгнат в тази насока, което също е хубаво.

В тази връзка, през последните години, кои са музикантите или групите, които са ви впечатлили най-много? Вие сте стандарт, група която влияе на много млади банди…

Jonas: Не, не се сещам нищо точно сега. Искам да кажа, че много често се случва да съм впечатлен, но не мога да се сетя за нещо конкретно в момента. Ако чуя една група, която звучи като Katatonia, това е комплимент за нас, но разбира се, ще ми се иска да намерят своя стил, да не копира Katatonia, тъй като това никъде няма да ги отведе. Добра отправна точка е, всяка група има нужда от насоки, така че ако това е музиката, която наистина харесват, като която искат да звучат – добре, но след това трябва да си намерят своя собствен път. Когато започнахме преди 25 години искахме да звучим като Paradise Lost.

Визуалната концепция на The Fall of Hearts е много впечатляваща и е свързана със съдържанието на албума. Това е в сила за всеки от албумите ви. Има ли между вас художник, дизайнер? Обмисляте ли предварително каква визуализация искате да създадете?

Jonas: Да, обикновено имаме няколко идеи от самото начало, когато започваме работа по нов албум. Докато работим върху музиката мислим и за определени картини. Мисля, че Anders, китаристът ни, е най-добрия в тези неща в групата, така че той работи много тясно с Travis (бел.авт. Travis Smith), който прави обложката на албума. Така че ние обикновено започваме с някоя много основна идея и я разработваме по време на целия процес, като работим и с Travis в същото време.

Какво е значението на визуалната концепция при създаването на албума и неговото последващо представяне?

Jonas: За нас е много важно. За днешните албуми това не е толкова важно, те са електронни и най-вече се теглят он-лайн, но за нас, значението идва от нашето минало, когато ние действително си  купувахме албумите. За нас, визията е тясно свързана с това, което получавате в албума, тя трябва да е много свързана със съдържанието. Може би за банди, които започват сега, това не е важно. Те дори не се нуждаят от корицата на албума, тъй като те дори не издават вече музиката си.

Текстовете, които пишете, са свързани най-вече със загуба, смърт, раздяла и отчаяние. Мислите ли, че годините са променили начина Ви на възприемане на тези чувства и събития в живота и как? Чувствате ли разлика в начина, по който сте изразявали себе си в началото и сега?

Jonas: Да, мисля, че е така, но е много трудно определя колко и как. Това е един непрекъснат процес, и аз наистина не мога да кажа: „А, да, спомням си, когато започнах да пиша по различен начин.“ Невъзможно е. Когато гледам на нещата, които съм писал преди 15 години, ясно мога да видя, че подхода ми е бил по-различен. Винаги съм гледал текстовете ми да вървят ръка за ръка с музиката, така че начина, по който подхождам към тях сега е различен.

Означава ли това, че първо пишете музиката и след това да създадете текстове за нея?

Jonas: Да, опитах се и по друг начин, но не се получава, защото ако напиша текст, който много харесвам и след това се опитам да го наложа на готова песен, понякога не се получава. Това е въпрос на ритъм и мелодия и може да се случи така, че някаква част, която харесвам не пасва и не мога да я използвам. Така че, предпочитам винаги да изчакам. Разбира се, събирам идеи за текстове на песни, но винаги чакам последния момент, за да ги завърша.

Това е доста тривиален въпрос, но мислите ли, че природата на Севера се влияе музиката ви и как се свързвате с природата – пътуване, наблюдавате я или имате друг начин?

Jonas: Мисля, че по-скоро съм наблюдател. Не ходя в природата много често, за съжаление. А трябва. Мисля, че за тази част от света, в който живеем, природата е много важно нещо и така е било от векове на север, така че тя е там някъде, в нашето минало. Пътуването през Швеция е много красиво изживяване. Харесва ми да го правя. Това е някъде дълбоко вкоренено у нас.

В най-новия си албум The Fall of Hearts, продължавате изграждането на същата атмосфера като в предишните си албуми – меланхолична, мрачна, изпълнена с отчаяние. Въпреки това, забелязах няколко искри на надежда и светлина в някои песни. Кой е носителя на светлината?

Jonas: Мисля, че това е свързано постоянните ни опити да направим музиката си по-интересна. Когато използвате елементи, които звучат по-безгрижно и след това се върнете към мрака, контраста прави тъмнината още по-тъмна. Това е интересна игра със светлината и сенките. Искам да кажа, че ние като цяло не пишем щастлива музика, но ако го се използва в малки дози това може да подобри въздействието на песента.

Какво можем да очакваме днес? Има ли изненади?

Jonas: Не, изненади няма да има, но да се надяваме да направим един много добър концерт. Всички сме много ентусиазирани. Мястото е много красиво, надяваме се, че ще се получи. Концертните ни изпълнения не са зависими от каквото и да било друго освен от музиката ни и се надявам, че сме подбрали правилните песни.

Бихте ли казали няколко думи за българските фенове, които са нетърпеливо чакат за вас?

Jonas: Да, зная :). Това е много дълъг период от време от последния ни концерт в България. Мисля, че свирихме там веднъж?

Да, в Каварна, през 2011-та.

Jonas: Готови сме да се върнем в България за това изживяване, което ни очаква в Пловдив, тази невероятна възможност ни прави изключително щастливи.

For EN see page 2