Интервю с Johnny Hedlund (UNLEASHED)

GRAVE, ENTOMBED, DISMEMBER и UNLEASHED оформят така наречената „Голяма четворка” на шведския дет метъл. И четирите банди се събират в края на 80 години на миналия век. Но единствено UNLEASHED успяха да се съхранят през всички 30 години и да запазят състава си относително непроменен. За това обаче е необходимо спазването на две простички правила, споделя вокалистът на бандата Johnny Hedlund – удоволствие и взаимопомощ.

Интервюто с Johnny Hedlund (UNLEASHED) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 28.10.2019 година.

От другата страна – Привет, Johnny, как гледаш на „The Hunt for White Christ” година по-късно?

Johnny Hedlund – Реакциите и на феновете, и на критиката са много добри. Много сме щастливи от този факт. Веднага след излизането му, коментарите за него в социалните медии бяха основно положителни. Имаше и критика, но не толкова много. Преобладаваха мненията, че албумът е добър и днес всеки го смята за много здрав. Щастлив съм, че се приема толкова добре. Хората наистина го харесват.

От другата страна – Каква е историята зад заглавието „The Hunt for White Christ”?

Johnny Hedlund – Историята е дълга, но ще се опитам да я пресъздам с няколко думи. В основата й стои една книга, която аз и един мой приятел бяхме започнали да пишем преди повече от десет години. В нея става дума за света на Олдълхайм. Никога обаче не я завършихме и си помислих, че ще е добре да превърна главите от книгата в песни. И историята продължава вече в четвърти албум. В нея се разказва за войните на Мидгард и борбата им срещу Белия Исус, който е носител на постапокалиптичния свят в Олдълхайм. В този албум сме развили историята за войните срещу Исус Христос, а песните в албума следват историята. Ако вземеш обложката ще забележиш, че армиите на Белия Исус атакуват викингско селище. А идеята зад лова е, че армията посича децата и жените, които живеят в селото, докато мъжете ги няма. Това е причината те да търсят отмъщение. Бойците разбират, че трябва да спрат тази касапница. За това трябва да атакуват Белия Исус в родината му. И за това, и албумът се казва „The Hunt for White Christ”. Воините вземат решение, че е време да тръгнат на лов.

От другата страна – Значи действието се развива, когато християнството завладява севера…

Johnny Hedlund – Картината на обложката пресъздава истинска история, която вече се е случила в действителност и е част от доктрината и митологията на северните народи. Всъщност обложката е вдъхновена от действително място, което се намира в южна Швеция. Та, можем да кажем, че „Ловът на Исус“ започва точно от това място.

От другата страна – Къде откривате разликите между новия и предишните албуми на бандата?

Johnny Hedlund – Това определено е доста труден въпрос, защото ние винаги се опитваме да не правим големи промени. Като музиканти разбира се, че искаме да се развиваме и да ставаме все по-добри с всеки албум, но тук има два момента. Първият е, че винаги се опитваме да стоим близо до корените ни. Искаме всеки, който си вземе албум на UNLEASHED да е наясно, че ще получи точно албум на UNLEASHED, а не някакъв произволен миш-маш от странни неща. В същото време искаме да се развиваме и всеки път, когато създаваме нов албум, винаги се питаме, как да го направим малко по-добър от предишния – може би ще подобрим звука на вокалите или ще подобрим работата с китарите. Но винаги се опитваме да направи яки песни. Разбира се, не винаги ни се получава според различните мнения. Но така работим. Опитваме се постоянно да се развиваме, но не толкова драстично.

От другата страна – Имаш ли любима песен от албума и ако е така, коя е и защо?

Johnny Hedlund – Нямам определена любима песен. Защото имам възможността да избера, коя от композициите да влезе в албума. Fredrik измисля голямо количество идеи, аз създавам историята и пиша текстовете, и моята задача е да реша, кой текст, за коя песен е подходящ. Така че ако има песен, която не харесвам колкото останалите, мога да кажа на Fredrik, че тя няма да влезе в албума. Нямам една определена любима песен. Отговорът не е кой знае какъв, но това е положението.

От другата страна – Каква е голямата цел пред „The Hunt for White Christ” и тя постигната ли е година по-късно?

Johnny Hedlund – Първата цел беше да продължим с историята, за която говорих по-рано. А що се отнася до музикалната страна и цялата концепция – сменихме лейбъла, което решихме да отбележим с малки промени тук и там. Опитахме няколко нови неща, за да промотираме албума по друг начин, т.е. решихме да стигнем стъпка по-далече в тази посока. Това се отнася до маркетинга, начина по който изглежда обложката, текстовете. В студиото също пробвахме няколко нови неща и сме щастливи от резултата. Просто се опитваме да сме съвременни. Но не бих отбелязал, че разликата с онова, което направихме в предишния албум, е огромна. Целта ни обаче не е да продадем колкото се може повече дискове. Имам предвид, че правим винаги едно и също в продължение на 30 години. Така че на „The Hunt for White Christ” можем да гледаме като на поредния албум на UNLEASHED, който издаваме всяка година или на всеки три години. Това сме ние и така гледаме на нещата. Бих отбелязал, че пред новия ни албум няма някакви определени цели. Но със сигурност историята от предишните продължава.

От другата страна – Какви идеи разпространявате с този албум и какво всъщност се оптивате да провокирате в слушателите?

Johnny Hedlund – Онова, което правим от самото начало на бандата. А то е да предложим качествен дет метъл. Също така много, ама наистина много се радвам, когато преплитам музиката с традициите на викингите. Което постоянно правим през всички тези 30 години. Ние наистина държим на този подход. И това ни носи удовлетворение. От друга страна писането на истории за бъдещето е също вдъхновяващо. Да вземеш идеи от настоящето и да ги развиеш в необозримото бъдеще, някои го смятат за провокация, а други приемат като детски приказки.

От другата страна – Ще има ли следваща глава от историята?

Johnny Hedlund – Да, ще има. Почти е готова, но ще стане факт след някоя и друга година.

От другата страна – Това означава ли, че текстовете да много важни за теб?

Johnny Hedlund – Страшно много. Всяка седмица работя по текстове. Дори и в момента. Имаме почти две години, за да запишем следващия албум, а аз вече работя по него. В главата ми постоянно има текстове, по които си увличам. Това е нещо, което обичам да правя и го върша от толкова много години. Не се виждам в ситуация, в която шест месеца например да не мисля за текстове. Те са много важни за нас. Харесвам тези, които пиша и се наслаждавам на процеса на тяхното създаване.

От другата страна – В последния Ви албум песните около текстовете ли са изградени или около музиката?

Johnny Hedlund – Винаги участват и двата варианта. Разбира се в момента историята е почти готова, но това не означава, че съм наясно как текстовете, ще се комбинират с музиката, защото понякога не си пасват. Ако имам глава, за която смятам, че трябва да стане песен, не означава, че това ще стане. Когато взема няколко песни от Fredrik и започна да измислям вокалите и да напасвам текстовете към тях, се натрупва много работа. Много неща трябва да се свършат. Задачата не е никак лесна. Обаче в момента ми е много по-интересно, отколкото в миналото, преди 10-15 години, когато албумите ни не бяха концептуални. Сега, когато изграждаме истории, работата ни е по-вълнуваща.

От другата страна – Вие сте една от първите банди, които пишат за скандинавската история. Какво Ви провокира да поемете по този път?

Johnny Hedlund – Това е многообхватен въпрос. Но е добър. Мислил съм по темата. Започнахме през 80-те като метъли. Нямахме истинска група, бяхме почитатели на рока и метъла. Посещавахме различни концерти. Обаче в началото на 80 години дет метъл почти не се предлагаше. Имаше MOTORHEAD, JUDAS PRIEST и групи като тях. Не беше кой знае колко много. Е, имаше пънк и хардкор, но такова беше положението. От друга страна винаги съм се интересувал от Северната митология и традициите на севера. Възможността да съчетая тези мои интереси с музиката, беше страхотна. Когато бях на 12, 13 или 14 не съм планирал нищо. Но когато като по-млад започнах да с интересувам от свирене, постоянно влизах в спорове в училище, защото там не ни преподаваха нищо за Северната митология. Никога не ни казваха нищо за традициите на викингите, за техните ценности и вярвания. Преподаваха ни за всякакви други религии, но никога за традициите на нашите предци. Винаги съм смятал, че има нещо погрешно в цялата работа. Колкото повече пораствах, толкова по-ясно ми ставаше, какво точно да предприема по въпроса. Осъзнах, че е едно да критикуваш другите религии, а е съвсем друго и по-важно едновременно с това да говориш за традициите, които чувстваш близки. Иначе просто се превръщаш в поредния критикар. Тогава разбрах, че да говоря за собствените ни традиции е най-смисленото нещо, което мога да направя. В един момент започнах да оформям UNLEASHED по моите представи. Реших да го направя в музиката, защото беше напълно възможно да се получи. Така започна всичко. И предполагам, че постъпих добре.

От другата страна – В такъв случай коя е най-голямата мотивация за група като UNLEASHED?

Johnny Hedlund – Мога да отговоря на този въпрос по много различни начини, но ще спомена най-дълбоката причина, която ни мотивира и това е животът, тук и сега. Интересно е, защото всеки музикант има всевъзможни влияния. Това може да са бандите, които слушаш. Аз съм силно повлиян за текстовете от традициите на викингите, както отбелязах. Запознах се с музиката като хлапе, което харесваше Elvis Presley, Chuck Berry и други, защото баща ми слушаше рокендрол. Но за мен това не беше достатъчно. Аз исках повече сила, повече ярост и ги открих в хеви метъла. Баща ми не харесваше този стил, не слушаше BLACK SABBATH и VENOM или MOTORHEAD. Той слушаше Elvis Presley. Аз харесвах малко по-тежка музика. Всичко това е оказало своето влияние. Ние сме метъли. Просто няма какво друго да правим, освен да сме метъли. Странен отговор, но така стояха нещата. Създадохме бандата, защото по онова време постоянно слушахме метъл, всеки ден, навсякъде. През 80-те посещавахме концерти и всеки, с когото се мъкнехме през уикендите и след училище, беше метъл. Това беше начинът ни на живот. Животът ме хвърли в музиката. Идея си нямам какво щеше да стане, ако не бях започнал да свиря в група. Аз съм като повечето ми приятели. Продължавам да посещавам концерти, да излизам, да слушам блек, дет, и хеви записи или хард рок. Продължавам да го правя. Да съм в банда и формирането на UNLEASHED бяха просто още две занимания. Така че, разбираш, че концертите няма как да ги избегна. Животът ни в миналото изглеждаше по този начин. За това и ако ме попиташ какво целя с новия ни албум, ще ти отговора, че сме го направили, защото това е животът ни. Ние живеем по този начин. Това е отговорът. Ние сме метъли и това че днес продуцираме албуми, не е променило нищо в живота ни.

От другата страна – Може би в това е тайната на стабилния състав на групата?

Johnny Hedlund – Точно така. Има няколко различни, но едновременно много важни неща за мен по този въпрос, ако имаш банда, на която наистина държиш. Когато създавахме групата, седнахме и определихме няколко фундаментални правила за една банда, които трябва да следваме. На първо място в нея трябва да има пълно съгласие, иначе тя ще се разпадне. Едно от най-съществените неща, които трябва да запомниш, е наистина да харесваш онова, което правиш. Едно е да създадеш група и да направиш няколко концерта. Не е достатъчно, хората, които идват да те гледат на живо, без значение къде излизаш – Германия, България, където и да било, хората веднага ще усетят дали групата харесва музиката или не си пада по нея. Това е първото неща – наистина трябва да обичаш онова, което правиш. На второ място момчетата в групата трябва наистина да си помагат. Това наистина е много важно. В противен случай бандата е поредния солов проект. Има много подобни групи, в които има лидер, около когото се върти всичко. Но нещата не работят по този начин, защото се чува едно постоянно хвалене, че той вади парите и в същото време мрънкане, че никой не му помага. Въобще положението е все лошо. Така че взаимната помощ е на второ място, за да има една банда стабилен състав. И всички трябва да дават по равно. Това са двете най-важни неща – да ти носи удоволствие и да помагаш.

От другата страна – Защо младите банди се опитват да свирят като старите?

Johnny Hedlund – Мисля, че по някакъв начин това е естествено. Всички са го правили. За да създадеш музика, тя трябва да е вдъхновена от някъде. Дори и ние сме постъпвали по този начин. Когато бях по-малък и започнах да композирам музика за UNLEASHED, влиянията ми се разпростираха в различни посоки като CELTIC FROST, VENOM, MORBID ANGEL и всички банди, които слушах тогава. Смятам, че положението с хлапетата днес е същото. Ако създадеш банда, все отнякъде трябва да си се вдъхновил. Смятам, че процесът е естествен и това е добре.

От другата страна – А днес бандите не разчитат ли повече на техничността, отколкото на идеите?

Johnny Hedlund – Днес има милиони групи. Те са много повече отпреди 30 години, когато започвахме. Тогава имаше няколко, днес е много трудно дори да чуеш по песен от половината банди, защото са много. Не знам какво да кажа по въпроса, защото положението е такова, каквото е. Също така Интернет дава възможност по-лесно да издадеш албум. Преди 25 години ние нямахме такива благини. Трябваше ни лейбъл, за да изкараме албум. А днес всеки, който създаде група, може да я представи на света по някакъв начин. Просто е по-лесно.

От другата страна – Много хора смятат, че шведската дет метъл сцена е отговор на норвежката блек метъл сцена…

Johnny Hedlund – Аз също съм го чувал това твърдение. Но не знам. Никога не съм мислил в тази посока. Както отбелязах, ако не свирех дет метъл, щях да продължавам да го слушам. Така че не виждам особен смисъл в твърдението на хората. Обаче съм съгласен, че от Швеция излизат повече дет метъл банди, а от Норвегия повече блек метъл групи. Определено истината е такава.

От другата страна – И накрая – вярно ли е, че във всяка банда от Швеция има влияния от ABBA?

Johnny Hedlund – Вероятно. Не бих го казал, но никой не знае. Със сигурност твърдя, че аз не съм повлиян от ABBA.